Куба потъва все по-дълбоко в криза под нарастващия икономически натиск на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Но на управлявания от комунистически режим остров е възможно да ядеш първокласен стек, да караш нов автомобил и да имаш ток – стига да можеш да си позволиш покупките от процъфтяващия частен сектор.

В някога егалитарното общество се оформя двустепенна икономика. Заможните се наслаждават на храни, внесени от САЩ, и се движат с електромобили, зареждани от соларни панели, докато останалите преживяват с оскъдни дажби от държавните магазини, ходят пеша на работа и се събират на тъмно по домовете си, разказва репортер на Financial Times от Хвана.

Вълната от частно предприемачество ръзапочва, когато през 2021 г. правителството узаконява първата група малки и средни предприятия. Само за две години са регистрирани над 11 000 компании.

Предприемчиви кубинци отварят квартални магазинчета в домовете си или сергии по улиците. Подобно на Източна Европа в края на Студената война, те предлагат вкус от вносна американска храна – рязък контраст с безцветната стока в държавните предприятия.

Те се превръщат в спасителен пояс за мнозина, особено след като Тръмп затегна търговското ембарго миналата година и през януари обяви намерение да спре доставките на петрол за Куба, за да принуди правителството да преговаря.

„Частният сектор е причината много кубинци все още да могат да ядат“, казва предприемач в Хавана, цитиран от FT. „Ако разчитаха на държавата – щяха да гладуват.“

Цените на свободния пазар обаче са недостъпни за хората на държавни заплати без роднини в чужбина.

Според Кубинската обсерватория за човешки права 89% от населението живее в „екстремна“ бедност.

На една сергия пакет захар от Бразилия и брашно струват над 1200 песос – почти две седмици пенсия и близо седмица заплата при средна държавна месечна заплата от 6000 песос. Възрастна жена си тръгва само с две яйца по 90 песос – за бременната си внучка.

Около една трета от кубинците работят в частния сектор, където доходите са значително по-високи. За други спасение са четирите милиона емигранти – те изпращат пари, обменяни на черния пазар по 500 песос за долар вместо официалния курс 24.

Животът за частния бизнес обаче остава труден. През 2024 г. режимът ограничи предприятията до 100 служители и ги принуди да работят през държавен посредник при внос и да продават в местна валута.

Въпреки това властите са принудени да търпят сектора като „необходимо зло“ – обвиняват го за инфлацията, но признават жизнената му роля, отбелязва FT.

Сложната валутна система създава финансова бъркотия: електронни песос, кеш песос, конвертируемо MLC, долари в брой и на върха – долари в чужбина, с които се плаща вносът.

Въпреки трудностите, бумът на частния сектор прави някои кубинци достатъчно богати за гурме продукти и нови коли. В деликатесен магазин в Хавана се поръчват онлайн шампанско Krug, иберийска шунка и премиум стекове – и клиентите често са кубинци. Наблизо просяци ровят в боклука, докато буркан фоа гра струва 27 долара, а телешко Кобе - 200 долара килото.

В автосалон до Площада на революцията се продават над 60 внесени Toyota, някои за 45 000 евро.

Горивото обаче е проблем: след спирането на доставките се чака до 24 часа на бензиностанция при цена 1,30 долара на литър. Заможните купуват хибриди или електрически скутери и ги зареждат със соларни панели.

За разлика от кризата след разпадането на СССР през 1991 г., днес неравенството между богати и бедни е силно видимо - и се превръща в политически проблем за властта

Докато кризата се задълбочава, мнозина се спасяват сами. Хотели освобождават персонал заради липса на туристи, строежи спират без цимент, хора събират пластмасови бутилки от боклука – по 10 песос за брой. В добър ден печелят около 400 песос.