Докато небето над Венецуела беше ярко осветено от американските ракети, ние наблюдавахме мрачните симптоми на една западаща империя.

Може да звучи противоречиво, тъй като в крайна сметка, САЩ отвлякоха чуждестранен лидер, а Доналд Тръмп обяви, че ще „управлява“ Венецуела.

Със сигурност това напомня по-малко на упадък, отколкото на опиянение: една суперсила, опиянена от собствената си мощ.

Така започва коментара си журналистът от The Guardian Оуен Джоунс, чиято нова книга The Fall of the West ще бъде публикувана от Penguin Random House през есента на 2026 г.

Но голямата добродетел на Тръмп, ако може да се нарече такава, е искреността, продължава той.

Светът е тревожен, и с право. За човек, толкова решен да спечели награда за мир, Тръмп изглежда се наслаждава на конфликтите, отбелязва в остър коментар The Guardian

Хаос или политика: Кой е следващият след Венецуела в списъка на Тръмп

Предишните президенти на САЩ прикриваха голите си интереси с думи като „демокрация“ и „човешки права“. Тръмп се отказва от маската.

През 2023 г. той се похвали: „Когато си тръгнах, Венецуела беше на прага на колапса. Щяхме да я превземем, щяхме да вземем целия петрол, щеше да бъде точно до нас.“ И това не беше импровизирано.

Логиката за завземането на петрола и много други неща е изложена ясно в новата Стратегия за национална сигурност на Тръмп. Документът приема нещо, което отдавна се отричаше във Вашингтон: че глобалната хегемония на САЩ е приключила.

„След края на Студената война американските външнополитически елити се убедиха, че постоянното американско господство над целия свят е в най-добрия интерес на нашата страна“, се заявява в него с едва скрито презрение. „Дните, в които Съединените щати поддържаха целия световен ред като Атлас, са приключили.“

Той посочва политиките на ЕС и миграционната вълна като причини за широкомащабен упадък на Европа в нова Национална стратегия за сигурност на САЩ – документ, който обикновено се публикува веднъж на всеки президентски мандат

Тръмп: Европа е изправена пред „цивилизационно изчезване“ в следващите 20 години

Това са безцеремонните погребални ритуали на стратегията за статута на САЩ като суперсила. На нейно място се появява свят на съперничещи си империи, всяка от които налага собствената си сфера на влияние.

А за САЩ тази сфера е Северна и Южна Америка.

„След години на пренебрегване“, гласи стратегията, „Съединените щати ще потвърдят и наложат Доктрината на Монро, за да възстановят американското превъзходство в Западната полусфера“.

Доктрината на Монро, формулирана в началото на 19 век, имаше за цел да блокира европейския колониализъм. На практика тя положи основите на доминацията на САЩ над латиноамериканския им заден двор, изтъква журналистът.

Хегсет заяви, че Доктрината на Монро – която през 1823 г. определя западното полукълбо като сфера на влияние на САЩ – „е в сила“ и „по-силна от всякога“, а „защитата на американската родина и нашето полукълбо“ е основен приоритет

Хегсет: САЩ ще гарантира мир чрез сила и контрол над западното полукълбо

Насилието в Латинска Америка, подпомагано от Вашингтон, не е нищо ново, пише той и продължава:

„Родителите ми приютиха бежанци, избягали от десния диктаторски режим в Чили, установен след свалянето на социалистическия президент Салвадор Алиенде в преврат, подкрепен от ЦРУ. „Не виждам защо трябва да стоим и да гледаме как една страна става комунистическа поради безотговорността на своя народ“, заяви тогавашният държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър.“

Подобна логика стоеше в основата на подкрепата на САЩ за убийствени режими в Бразилия, Аржентина, Уругвай, Парагвай и Боливия, в Централна Америка и Карибите.

Но през последните три десетилетия това господство беше оспорено.

Т. нар. „розова вълна“ от прогресивни правителства, начело с бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, се опита да утвърди по-голяма регионална независимост.

Тръмп обвини Бразилия в посегателство срещу свободата на словото, с което значително ескалира напрежението между САЩ и най-голямата икономика в Латинска Америка

Бразилия ще отвърне с „реципрочни мерки“ на тарифните заплахи на САЩ

И, което е от решаващо значение, Китай – основният конкурент на САЩ – увеличи влиянието си на целия континент. Двустранната търговия със стоки между Китай и Латинска Америка през 2023 г. е 259 пъти по-голяма, отколкото през 1990 г.

Китай сега е вторият по големина търговски партньор на континента, след САЩ. В края на Студената война той дори не беше сред първите 10. Атаката на Тръмп срещу Венецуела е само първата стъпка в опита да се преобърне всичко това.

Опитът от първия мандат на Тръмп накара много хора да заключат, че силният човек в Белия дом е само празни приказки.

Тогава той постигна споразумение с традиционния републиканско елит. Неписаната сделка беше проста: да се намалят данъците и да се премахнат регулациите, а той да може да се изказва без ограничения в социалните медии.

След операцията във Венецуела президентът на САЩ не показва признаци да отстъпва по отношение на арктическия остров

Претенциите на Тръмп към Гренландия поставят Европа пред стратегическа дилема

Тръмп във втория си мандат е крайно десен режим.

Когато заплашва демократично избраните президенти на Колумбия и Мексико – вярвайте му. Когато с едва скрита наслада обявява, че „Куба е готова да падне“, вярвайте му. И когато заявява, че „имаме нужда от Гренландия, абсолютно“, вярвайте му.

Той наистина има намерение да анексира над 2 милиона квадратни километра европейска територия.

Белият дом заяви, че САЩ разглеждат „широк набор от възможности“ заради националната сигурност и нарастващото влияние на Русия и Китай в Арктика

Тръмп обмисля военен вариант за придобиване на Гренландия

Ако – когато – Гренландия бъде погълната от империята на Тръмп, какво ще стане?

Тръмп е отбелязал жалкия, слаб отговор на Европа на неговата нагла незаконна атака срещу Венецуела, продължава коментарът. Но завземането от САЩ на датска суверенна територия със сигурност ще означава края на НАТО, основан на принципа на колективната отбрана.

Датската земя ще бъде открадната не по-малко нагло, отколкото Русия погълна Украйна. Каквито и тихи протести да са се чули от Лондон, Париж или Берлин, западният алианс ще бъде унищожен, допълва Джоунс.

САЩ открито заявяват желанието си да поемат контрол над автономната област. Вариантите за това са няколко – кампания в подкрепа на независимостта на острова, преговори или военна операция

Как да придобием Гренландия в четири лесни стъпки

Когато Съветският съюз се разпадна, елитите на САЩ се убедиха, че са военно непобедими и че икономическият им модел е крайната точка на човешкото развитие.

Тази арогантност доведе директно до катастрофата в Ирак, Афганистан и Либия, както и до финансовия крах от 2008 г. Елитите на САЩ обещаха на народа си утопични мечти, а след това го завлачиха от една катастрофа към друга. Самият Тръмпизъм възникна от масовото разочарование, което последва.

Но отговорът „Америка на първо място“ на упадъка на САЩ е да се изостави глобалното господство в полза на империя в Западната полусфера.

Какво остава за самите САЩ?

Когато в края на 19 век те побеждават Испания и завземат Филипините, водещи държавни дейци основават Американската антиимпериалистическа лига. „Ние считаме, че политиката, известна като империализъм, е враждебна към свободата и води към милитаризъм“, заявяват те, „зло, от което имаме честта да сме свободни“.

Американският президент не даде подробности как САЩ възнамеряват да упражняват подобно управление или на какво правно основание

Тръмп: „Ще управляваме Венецуела, докато не се осъществи безопасен, правилен и разумен преход“

„Никоя нация не може дълго да издържи като полурепублика и полуимперия“, казва Демократическата партия по време на президентските избори през 1900 г., „и предупреждаваме американския народ, че империализмът в чужбина бързо и неизбежно ще доведе до деспотизъм у дома“.

В крайна сметка неформалната империя замени директния колониализъм, а американската демокрация – винаги дълбоко несъвършена – оцеля, продължава коментарът.

Кой би отхвърлил такива предупреждения като преувеличени сега?

Това, което се случва в чужбина, не може да бъде отделено от това, което се случва у дома. Това е имперският „бумеранг“, както го определя Айме Сезар преди 75 години, анализирайки как европейският колониализъм се завръща на континента под формата на фашизъм. Вече наблюдавахме как „войната срещу тероризма“ се превърна в бумеранг по този начин: нейният език и логика бяха пренасочени за вътрешна репресия.

От заплахите за западната цивилизация до абортите и финансирането на обществени медии – фондацията зад „Проект 2025“ на Тръмп бавно и неофициално прокарва влиянието си в Европейския парламент и сред лидерите на крайната десница, сочи анализ на Politico

От MAGA към MEGA: Имат ли САЩ амбиции да внасят авторитаризъм в Европа

„Демократическата партия не е политическа партия“, заяви миналото лято Стивън Милър, заместник-началник на кабинета на Тръмп. „Тя е вътрешна екстремистка организация.“ Войници от Националната гвардия са изпратени в градове, управлявани от демократите, като окупационни сили, което напомня „настъпленията“, които някога бяха предприети в Афганистан или Ирак.

От тази гледна точка, снизходителността на Тръмп към руските амбиции в Украйна не е никак загадъчна. През 2019 г. Русия според информациите е предложила да увеличи влиянието на САЩ във Венецуела в замяна на оттеглянето на САЩ от Украйна.

Кой знае дали такава сделка е била сключена. Това, което със сигурност е вярно, е, че се ражда нов световен ред.

Ред, в който все по-авторитарни сили използват брутална сила, за да подчинят съседите си и да откраднат ресурсите им. Това, което някога може би е звучало като дистопична фантазия, се сглобява пред очите ни. Въпросът е дали имаме средствата, желанието и способността да се борим, завършва коментарът на The Guardian.