Дълго страдащата икономика на Куба е в „свободно падане“

По всички показатели Куба преживява най-тежкия икономически момент в 67-годишната история на своята комунистическа революция.

Макар островната държава и в миналото да е преминавала през периоди на масова емиграция, недостиг на храни и социално напрежение, никога досега кубинците не са се сблъсквали с толкова пълен срив на социалната мрежа за сигурност – система, с която ръководителите на страната, започвайки от Фидел Кастро, дълго време се гордееха.

„Аз съм роден тук, живея тук и ще ви кажа – никога не е било толкова зле, колкото е сега, защото се събраха много фактори“, казва 64-годишният икономист от Хавана Омар Еверлени Перес пред The New York Times.

Докато представители на администрацията на Тръмп се поздравяват за „триумфална“ военна победа във Венецуела, при която президентът Николас Мадуро беше заловен, а САЩ поеха контрол над страната, някои погледи вече са насочени към Куба – близък съюзник на сваления венецуелски лидер и силно зависима от доставяния от него петрол.

„Куба – тя отива към нокаут“, заяви Доналд Тръмп в неделя, като отхвърли нуждата от военни действия, тъй като според него правителството на острова вероятно ще се срине само.

Някои кубинци сами виждат признаците на разпада.

От прозореца на тясната си дневна Одалис Рейес – шивачка в Старата Хавана – гледа към ръждясалия скелет на електроцентрала, реликва от остарялото минало на страната, която някога е осигурявала ток за бедния ѝ квартал, в покрайнините на популярния туристически район на столицата.

Днес тя е напомняне за постоянните прекъсвания на електрозахранването.

„Да, много часове без ток – много, много – 14, 15 часа“, казва 56-годишната Рейес в репортаж на NYT.

„Това те ужасява, наистина те ужасява, защото се страхуваш, че храната ще се развали.“

„Вече дори не знаем как ще оцелеем“, добавя тя.

„Като човешки роботи сме, хуманоиди.“

Вълна от репресии във Венецуела след задържането на Николас Мадуро от САЩ

През последните години кубинците се оплакваха, че месечните дажби ориз, боб и други основни храни, получавани с купони, стигат едва за 10 дни. Сега купонните книжки на практика са безполезни, защото храната рядко се намира в държавните магазини.

За да купят бензин, хората трябва да използват приложение и да си запишат час – поне три седмици предварително. Жител на Хавана разказва, че се е записал преди три месеца и в момента е номер 5052 в списъка на чакащите.

Недостигът на гориво води до нередовно събиране на боклука, което от своя страна причинява огнища на болести, пренасяни от комари, като денга и чикунгуня. Лекарствата са почти невъзможни за намиране без роднини в чужбина, които да ги изпращат.

Прекъсванията на електрозахранването допълнително изострят и без това мрачната ситуация, особено в провинцията, където хората могат да останат без ток до 20 часа на ден.

„Тъмно е, хората са болни и нямат лекарства“, казва икономистът Перес.

Икономическата ситуация в Куба винаги е била трудна. Особено тежка беше през т.нар. „специален период“ в средата на 90-те години, след разпадането на Съветския съюз, който дотогава поддържаше страната.

Кубинското правителство последователно обвинява за икономическите си проблеми дългогодишното търговско ембарго на САЩ, което според него задушава способността на страната да търгува на световните пазари и да печели жизненоважна валута. Икономическите санкции, налагани от републикански администрации – макар да изключват храни и лекарства – допълнително усложняват положението, твърдят официалните власти.

„Коригирането на изкривяванията и съживяването на икономиката не е лозунг“, заяви президентът Мигел Диас-Канел в реч миналия месец.

„Това е конкретна битка за стабилност в ежедневието – заплатите да стигат, да има храна на масата, да спрат прекъсванията на тока, транспортът да се възстанови, училищата, болниците и основните услуги да работят с качеството, което заслужаваме.“

В края на третото тримесечие на миналата година брутният вътрешен продукт на страната е спаднал с над 4%, инфлацията е излязла извън контрол, а доставките на храни не са били изпълнени, призна президентът.

Диас-Канел отново потвърди дългогодишните цели на правителството – хранителното производство да стане приоритет и държавните предприятия да работят по-ефективно.

Експертите обаче посочват, че все още не е ясно какъв ще бъде ефектът от падането на Мадуро върху Куба, при положение че администрацията на Тръмп засилва контрола си върху венецуелската държавна петролна индустрия.

По времето на Уго Чавес Куба е получавала около 90 000 барела петрол дневно. През последното тримесечие на 2025 г. доставките са спаднали до едва 35 000 барела.

В резултат на това прекъсванията на тока засягат индустрии като никеловото производство, тъй като заводите спират работа при липса на електричество.

„Те наказват служителите си за това, че остаряват“: Как пенсионната система на Южна Корея обрича милиони на бедност

Друг ключов сектор – туризмът – също страда през последните години. Преди пандемията Куба е посещавана от около 4 милиона туристи годишно - този брой трудно се връща дори до 2 милиона, посочват икономисти.

На фона на кризата се чуват все повече призиви за разширяване на частния бизнес.

Емилио Интериан Родригес – депутат и председател на земеделска кооперация – произнесе остра реч в Националното събрание, призовавайки за реформи в селското стопанство и повече частна инициатива. На място, където обикновено доминира проправителствена реторика, той заяви, че частните предприемачи се справят по-добре от държавните компании.

„Благодарение на микро, малките и средните предприятия днес имаме повече стоки, и именно благодарение на тях постигаме резултати, каквито никога преди не сме постигали“, каза той, цитиран от NYT.

Експертите са единодушни, че макар политиките на САЩ да са навредили на Куба, лошото планиране и управлението също носят сериозна отговорност за икономическите проблеми. Опитите за допускане на частен бизнес често се провалят заради тежки регулации.

Частните предприятия, известни като MiPyMEs, са легализирани през 2021 г. и се превърнаха в спасителен пояс за страната, казва Перес.

Някои частни магазини наподобяват американски супермаркети – с продукти от марки като Philadelphia.

Цените обаче са непосилни, особено за хората, получаващи заплати в местна валута. Типичната месечна пенсия е под 7 долара, докато кашон с 30 яйца струва около 8 долара.

„Има храна, и то в изобилие, но цените са абсурдни“, казва Перес. „Никой със заплата – дори лекар – почти не може да си позволи да пазарува в тези магазини.“

Около една трета от кубинците получават финансова помощ от чужбина, а някои печелят долари в частния сектор. Но приблизително една трета – най-вече пенсионери – живеят в бедност, казва Перес.

Тежките условия на живот доведоха до спонтанни масови протести през 2021 г., които обаче бяха потушени с твърда намеса на властите.

Финансовият срив на Куба подхрани безпрецедентен отлив на население – около 2,75 милиона кубинци са напуснали страната от 2020 г. насам, според демографа Хуан Карлос Албису-Кампос. Макар официалното население да е около 9,7 милиона души, реалният брой е по-близо до 8,25 милиона, казва той.

Някои хора вече готвят с дърва. Страната произвежда с 25% по-малко електроенергия, отколкото през 2019 г., казва икономистът Рикардо Торес, който в момента е научен сътрудник в Американския университет.

„Вътрешната икономика“, казва Торес, „е в свободно падане.“

32-годишният Йоан Насабал – барман и таксиметров шофьор в Хавана – разказва пред NYT, че съпругата му е родила със секцио преди шест месеца и бил потресен от това, което болницата е изискала от тях.

„Трябваше да си донесем собствен катетър в болницата!“, разказва той.

„Всички говорят колко добра е нашата здравна система и колко е безплатна – и исторически е била такава. Лекарите ни са първокласни. Но нямат никакви ресурси, с които да си вършат работата.“