Ядрената стратегия на Франция търси ново място в Европа

„За да бъдеш свободен, трябва да внушаваш страх. А за да внушаваш страх, трябва да бъдеш силен.“

Това заяви френският президент Еманюел Макрон в знакова реч тази седмица, посветена на ядреното възпиране.

Франция е една от едва двете ядрени сили в Европа и, за разлика от Обединеното кралство, поддържа система за ядрено оръжие, която функционира напълно независимо от Съединените щати.

Докато Съединените щати и Израел продължаваха ударите си срещу Иран, а европейските лидери изглеждаха разделени и изтласкани встрани, опитвайки се да реагират на ситуацията, Макрон произнесе реч в понеделник, която според Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания, представлява „най-значимата актуализация на френската политика за ядрено възпиране от 30 години“.

Говорейки от военноморска база в Бретан пред подводницата „Льо Темерер“, в рамките на 45-минутна реч Макрон заяви, че Франция ще увеличи броя на ядрените си бойни глави и обеща по-тясно сътрудничество с европейски съюзници, които са изразили интерес.

По думите му няколко европейски държави – Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания – биха могли да участват в учения, свързани с френските възможности за въздушно изстрелване на ядрено оръжие, а френски ядрени бомбардировачи могат да бъдат разположени на техни военновъздушни бази.

Макрон също така заяви, че Франция ще прекрати практиката да оповестява публично размера на своя ядрен арсенал.

„Светът става все по-труден, а последните събития го доказаха отново“, каза той в речта.

„Трябва да укрепим нашето ядрено възпиране пред лицето на съвкупността от заплахи и да разглеждаме стратегията си за възпиране в дълбочината на европейския континент, при пълно зачитане на нашия суверенитет, чрез постепенното прилагане на това, което бих нарекъл предно възпиране.“

Ядрената амбиция на Макрон: Ще успее ли Франция да защити Европа?

Яник Пенсе, доцент по история в университета „Сорбон Нувел“, казва пред CNBC, че речта трябва да се разглежда в контекста на президентските избори догодина, които могат да бъдат спечелени от кандидат на крайнодясната партия Национален сбор.

„Той трябваше да изнесе политически приемлива реч и да обяви мерки, които ще бъдат трудни за отмяна догодина“, посочва Пенсе.

„В същото време трябваше да остане достатъчно убедителен пред нашите съюзници. Той вървеше по тънка линия и според мен се справи доста добре.“

Независимото ядрено възпиране е основен елемент от отбранителната стратегия на Франция повече от 60 години.

Макрон обаче подчерта, че тази доктрина трябва да се адаптира към новите заплахи. Още през 2020 г. той загатна за подобна промяна, когато заяви, че „жизнените интереси“ на Франция – понятие, което умишлено остава неясно дефинирано – вече имат „европейско измерение“.

В понеделник Макрон заяви, че годините след 2020 г. „тежат като десетилетия, а последните няколко месеца – като години“.

„Нашите конкуренти се промениха, както и нашите партньори“, каза той, добавяйки, че „последните часове“ от ескалиращия конфликт в Близкия изток показват колко по-суров е станал светът.

Макрон спомена войната в Украйна и заплахата от Русия, но също така Китай и променящите се отбранителни приоритети на Съединените щати.

В съответствие с традиционната френска ядрена доктрина Макрон подчерта, че решението за използване на сила „принадлежи единствено на президента на републиката“, като отхвърли възможността за изрични „гаранции“ към партньорски държави.

Макрон бърза да направи Франция „устойчива на Льо Пен“ преди изборите през 2027 г.

Анкит Панда, старши сътрудник по ядрена политика в Фондацията „Карнеги“ за международен мир, определя речта като „забележителна“.

Според него тя отразява момента на „нова ядрена епоха в Европа“, без да изоставя ключовите принципи на френската ядрена стратегия.

Дария Долзикова, старши изследовател по ядрена политика в Кралския обединен институт за отбранителни изследвания, написа в X, че „някои съюзници“ вероятно ще бъдат „недоволни“ от отказа на Макрон да прави компромиси с оперативната независимост.

Макрон заяви, че адаптираната доктрина е „напълно допълваща“ тази на НАТО както стратегически, така и технически.

„Това е правилната идея и всъщност единственият възможен подход“, добави той.

Франция и Германия публикуваха съвместно изявление след речта, в което обещаха „конкретни стъпки още тази година“, включително участие на Германия във френски ядрени учения.

Речта на Макрон е била планирана отдавна, но е била актуализирана, за да включи „продължаващата война в Близкия и Средния изток“, която според него „носи и ще продължи да носи семената на нестабилност и потенциален конфликт до нашите граници, като Иран разполага с ядрени и балистични способности, които все още не са унищожени“.

Новият план за възпиране поражда въпроси във Франция, особено по отношение на финансирането, тъй като страната се опитва да намали държавния си дълг.

Пенсе отбелязва, че Макрон е засегнал този въпрос, като е заявил, че съюзниците ще поемат всички неядрени аспекти на новата система.

Според него това е „начин за споделяне на тежестта“, без да се дава на съюзниците достъп до елементи, които биха поставили въпроси за тяхната роля във френските решения за използване на ядрено оръжие.

Вътрешната критика към речта е ограничена. Марин льо Пен, бивш кандидат за президент на Национален сбор, както и потенциалният следващ кандидат на партията Жордан Бардела заявиха в обща позиция, че „Франция трябва да поеме ролята си на стратегическа сила в Европа, да води диалог с партньорите си и да допринася за сигурността на континента“.

„Това обаче може да стане само ако запази изключителния контрол върху крайното решение“, добавиха те.

Големият въпрос остава дали който и да спечели изборите догодина ще продължи да следва доктрината, очертана от Макрон.