С оставащи едва 14 месеца на власт президентът Еманюел Макрон сега е в надпревара с времето, за да очертае как Франция може да използва пълния потенциал на своя ядрен арсенал, за да гарантира по-широко сигурността на Европа.

Много ще зависи от това дали той ще поеме конкретни ангажименти в ключова реч за френската ядрена стратегия в понеделник. Тя ще бъде произнесена от атлантическия полуостров, където са базирани ядрените подводници на страната.

След десетилетия под американския ядрен чадър европейските правителства – особено в Берлин и Варшава – все повече приемат идеята Париж да използва най-големия ядрен арсенал в Западна Европа, за да играе по-голяма роля в гарантирането на сигурността на континента.

Крайнодесният „Национален сбор“ вече обвинява президента в нечестни кадрови рокади

Макрон бърза да направи Франция „устойчива на Льо Пен“ преди изборите през 2027 г.

Те ще следят внимателно докъде ще стигне Макрон в речта си в понеделник. На фона на войната в Украйна и опасения относно надеждността на президента на САЩ Доналд Тръмп като съюзник, европейските столици ще очакват конкретни ангажименти, а не традиционната реторика на френския президент.

Големият въпрос е доколко Макрон реално може да изгради нова европейска ядрена архитектура. Предизвикателството е сериозно, тъй като крайнодясната и скептична към НАТО партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен вече води в ранните проучвания преди президентските избори през 2027 г.

Европейски представители, военни и дипломати заявяват пред POLITICO, че се надяват той да предложи нещо съществено. Високопоставен представител на държава членка казва, че има „големи надежди“, докато военен офицер очаква „голяма промяна“.

Речта ще покаже дали Макрон е готов на стъпки, които „Национален сбор“ трудно би могъл да отмени. Само най-мащабните мерки – като разполагането на изтребители Rafale с ядрен капацитет в други европейски държави или позиционирането на френски ядрени бойни глави извън страната – биха били трудни за оттегляне от следващ президент, без това да подкопае сериозно доверието към Франция.

„Изглежда, че президентът има реално желание да ангажира Франция с нещо, което „Националният сбор“ няма да може да отмени, ако дойде на власт“, коментира Флориан Галери, изследовател в Масачузетския технологичен институт и специалист по ядреното възпиране. Той обаче признава, че „при политически или икономически ограничения речта може да бъде значително по-предпазлива, дори умишлено неясна“.

Франция отдавна намеква, че приблизително 300-те ѝ ядрени бойни глави могат да играят по-голяма роля в европейска стратегия за сигурност, но Германия – с по-силни трансатлантически инстинкти – традиционно беше по-предпазлива. Това обаче се променя и германският канцлер Фридрих Мерц по-рано този месец отвори вратата за участие на германски сили в операции с френски и британски ядрени оръжия.

Съществуват и опасения, че някои държави могат да решат да действат самостоятелно: полският президент Карол Навроцки по-рано този месец посочи, че страната му трябва да започне да развива ядрени способности, за да се изправи срещу заплахата от Москва.

Френският президент обяви, че Русия е отслабена от войната, че мир без Европа е невъзможен и че ЕС трябва да намали стратегическите си зависимости, включително в отбраната и технологиите

„Трябва да бъдем уважавани“: Макрон настоява за по-самоуверена Европа и нов баланс със САЩ

Европейско възпиране под френско ръководство

От Елисейския дворец отказаха да разкрият детайли от предстоящата реч на Макрон, но сред възможните стъпки са увеличаване на френския ядрен арсенал и включване на други европейски държави в учението „Poker“, което симулира ядрен удар. Представители на Европейския парламент споделят, че подкрепят разполагането на френски изтребители с ядрен капацитет на територията на други съюзнически страни.

Очаква се Макрон да потвърди, че ядреното възпиране остава ключов приоритет за Франция и че страната ще продължи да инвестира в своя арсенал, посочи пред POLITICO Туули Дунетон, заместник-държавен секретар по отбранителната политика на Естония.

Наред с Обединеното кралство Франция е една от двете ядрени сили в Западна Европа. Арсеналът ѝ включва въздушни и морски компоненти, като поне една подводница постоянно патрулира в морето.

Френските власти обаче имат ясна червена линия: всяко решение за ядрен удар ще остава в ръцете на Париж. „В крайна сметка кой може да натисне бутона? Само Франция. Това прави разговора сложен“, казва европейски военен източник.

За разлика от Великобритания, Париж не е част от Групата за ядрено планиране на НАТО, въпреки че френските президенти винаги са подчертавали, че жизненоважните национални интереси на Франция имат и европейско измерение.

Опитите на Париж да обсъжда как френското ядрено оръжие би могло да допринесе за сигурността на континента не винаги са били добре приемани от европейските лидери.  Завръщането на Тръмп в Белия дом обаче е променило тази логика, включително в страни като Полша и Швеция.

След изтичането на New START – договора между САЩ и Русия, който ограничаваше броя на разположените стратегически ядрени оръжия – светът остава без ключов механизъм за контрол, а експерти търсят технологичен „план Б“

AI като алтернатива на ядрените споразумения. Трябва ли това да ни притеснява?

Най-осезаем е обратът в позицията на Германия. Берлин някога беше сред столиците, които най-силно се противопоставяха на подобни разговори, а днес открито потвърждава, че води дискусии с Франция.

Въпреки това, разширяването на ядрения щит към други държави е съпътствано от трудности. Високопоставен германски служител подчертава, че Берлин няма да участва във финансирането на арсенал, който остава под изключителния контрол на Франция.

Представител на НАТО също предупреждава, че ограничаването на френския ядрен чадър до конкретни държави от ЕС може да изпрати погрешен сигнал към руския президент Владимир Путин и да изложи останалите на риск – опасение, изразено и от самия Мерц по време на Мюнхенската конференция по сигурността.

„Няма да позволим в Европа да се формират зони с различни нива на сигурност“, категоричен е той.

Сянката на 2027 г.

Ключовият момент е, че речта на Макрон относно ядрената стратегия идва едва 14 месеца преди края на неговия мандат. „Трябва да разберем доколко устойчив е ангажиментът на Франция“, отбелязва европейски представител в сферата на отбраната.

Всички погледи сега са насочени към „Национален сбор“. Лидерите на крайнодясната формация открито се противопоставят на ядрените инициативи на Макрон с европейските съюзници. Партията остава вътрешно разделена по въпроса за Русия и продължава да подкрепя излизането на Франция от интегрираното командване на НАТО.

Фрагментацията в центъра и възходът на радикалната десница превърнаха предстоящия президентски вот през 2027 г. в определящ фактор за текущия дневен ред на Франция

Преждевременният старт на политическото съревнование за Елисейския дворец

Докато Льо Пен подчертава, че „ядрената сила принадлежи на французите“, нейното протеже Жордан Бардела – смятан за фаворит за президентския пост след Макрон – използва по-умерен тон, настоявайки, че защитата на френските интереси „не свършва на границите“. Той обаче не е подкрепил инициативата на президента за разширяване на ядрената защита.

Перспективата за победа на „Национален сбор“ догодина създава „проблем с доверието към френското предложение“, признава европейски дипломат.

Някои столици и представители на ЕС в Брюксел вече отчитат тази възможност. Това е особено видимо в Германия, където част от официалните лица и депутати вече работят с предположението, че следващият френски прези