Имаше времена, когато Ален Минк възхваляваше Еманюел Макрон, сравнявайки го с генералите на Наполеон: една изключителна личност, надарена както с талант, така и с късмет.

Осем години по-късно бившият ментор и влиятелен политически съветник на френския президент, казва, че той е „най-лошият“ президент от основаването на Петата република през 1958 г. Твърди, че нарцисизмът му го подтиква към безразсъдни решения, които „застрашават френските институции“ и дават тласък на крайната десница преди президентските избори през 2027 г.

„Макрон оставя страната в много по-лошо състояние, отколкото когато пое властта“, заявява Минк в интервю за Politico. „Той ще остави политически пейзаж, който вероятно ще бъде трайно нестабилен във Франция. Това е непростимо.“

X | Alain Minc

Ален Минк е влиятелен бизнесмен, съветник на няколко френски президенти, започвайки от Франсоа Митеран през 80-те и става един от първите поддръжници на Макрон. 76-годишният Минк е негов съветник преди победата му през 2017 г. и по време на първия му мандат, който според него не е бил толкова лош.

Но отношенията им бавно се влошат, след като Макрон предприема действия, които Минк нарича „поредица от грешки“, и се обгражда с „невероятно посредствен екип“.

Двамата прекъсват комуникацията си скоро след като държавният глава призовава за изненадващи предсрочни избори миналата година. Днес Минк е може би най-остър от нарастващия брой бивши съюзници на Макрон, които са се превърнали в негови критици, допълва Politico.

Френският президент не е искал да пропусне възможността да присъства на мирната среща в египетския курорт Шарм ел-Шейх, дори ако през това време страната му гори в пламъци

Макрон между политическата криза във Франция и стремежа към историческо наследство

Критиката на Минк обаче е много по-лична от тази на Габриел Атал и Едуард Филип например, двама бивши министър-председатели, които се изказаха срещу Макрон миналия месец в разгара на политическата криза във Франция.

Според Минк спираловидните грешки на Макрон от преизбирането му през 2022 г. се коренят в нарцисизма, тъй като президентът вярва, че е „достатъчно умен и хитър, за да реши всеки проблем, който му се изпречи.“

„Макрон отрича реалността... Той е смазан от собствената си психика“, твърди Минк.

Движението и наследството на Еманюел Макрон се разпадат, след като политическите му залози се обръщат срещу него

Това ли е краят на „макронизма“?

Други, които познават отблизо държавния глава, го сравняват със закоравял комарджия, който винаги е убеден, че е само на една победа от това да спечели всичко, независимо колко загуби е претърпял преди това.

„Както обикновено, той си мисли, че е единственият, който може да измисли магически трик, за да намери изход от трудностите“, допълва Минк.

Според него, Макрон не признава, че той е „проблемът“ и за да разреши политическата криза във Франция, трябва да се оттегли от вътрешната политика и да се насочи към международните отношения.

Всъщност президентът започна да се фокусира повече върху външните работи, след като миналата година загуби парламентарното си мнозинство. Но отказът да се откаже от контрола върху вътрешната политика стана ясен миналия месец, когато отново назначи Себастиен Льокорню за министър-председател, само дни след като премиерът подаде оставка.

Премиерът заяви, че иска да продължи усилията за финализиране на бюджета за 2026 г.

Макрон отново назначи Себастиен Льокорню за министър-председател на Франция

Френските избиратели изглеждат също толкова недоволни от втория мандат на Макрон, колкото и Минк, макар да не споделят диагнозата на 76-годишния критик.

Проучване от миналата седмица показа, че Макрон е изравнил своя предшественик Франсоа Оланд като най-непопулярния президент за последните 50 години вследствие на политическата криза след оставката на Льокорню, допълва Politico.

Някога международната преса сравняваше Макрон с Луи XIV, Краля Слънце. Възходът му на политическата сцена с ново центристко движение, което разруши старата двупартийна система, промени фундаментално френската политика.

Но Минк твърди, че вследствие на разпускането на парламента през 2024 г., доведело до парламентарно равенство, френският президент засилва „раздробяването на политическия пейзаж“. Според него Макрон пренебрегва собственото си центристко семейство и, въпреки че призовава за по-голямо коалиционно сътрудничество, отказва отстъпки, за да изгради съюзи с други основни опозиционни партии.

Крайнодесните партии постигнаха значителен напредък на изборите за ЕП, печелейки вота във Франция и представяйки се добре в Германия и други страни

„О, не!“: Макрон разпусна френския парламент след крайнодесния завой на евровота

Критикът на президента смята, че единствената партия, която има реални шансове да спечели изборите през 2027 г. и след това да излезе с парламентарно мнозинство в последващите законодателни избори, е крайнодясната „Национален фронт“ на Марин льо Пен. „Това би било ужасяваща перспектива“ и „позор“ за Макрон, допълва Минк.

Неотдавнашно проучване на общественото мнение, проведено от Elabe, поставя лидерите на Националното обединение далеч пред по-умерените лидери, като Льо Пен получава 34% от гласовете, в сравнение с 15,5% за Филип, първият министър-председател на Макрон, и 12,5% за Атал, бившият премиер, който сега ръководи политическата партия на Макрон.

Минк се притеснява, че французите не са разбрали напълно колко „фундаментална промяна“ е преходът от либерална демокрация към нелиберална, „Те си мислят: ако се провалят, просто ще ги изгоним“, отбелязва той.

Но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и борбата на Доналд Туск за възстановяване на върховенството на закона в Полша показват опасностите от флиртуването с нелиберализма.

„Билетът за обратно връщане не е евтин“, завършва Минк.