На хоризонта край Пърт, в югозападна Австралия, се издига синкавият хълм на Ротнест Айлънд, известен като Уаджемъп за народа Нунгар. Днес островът привлича над 800 000 туристи годишно с белите си плажове, чистата вода и известните куока – торбести животни, популярни в социалните мрежи, съобщава CNN.

Unsplash - Куока

Въпреки привлекателния си облик островът крие една от най-мрачните страници в австралийската колониална история.

Свещено място с тежко наследство

Островът се намира на 19 километра от Фримантъл. За народа Нунгар той винаги е бил духовно място. „В традицията ни, когато човек умре, духът му пътува на запад – към островите, към мястото на духовете“, обяснява Лен Колард, старейшина от Нунгар и професор в University of Western Australia.

„Уаджемъп винаги е бил обиталище на духове. След колониалния режим обаче значението му се засилва, тъй като тук са регистрирани най-много смъртни случаи на аборигени в ареста в историята на Австралия“, допълва той.

През 1838 г. Уаджемъп става затвор за момчета и мъже. Първите затворници пристигат с лодка, нощуват в крайбрежна пещера и добиват варовик, за да построят затвора.

Повечето са обвинени в кражба на добитък или брашно – престъпления в непозната за тях система. Арестувани и осъждани на език, който не разбират, те са изпращани на острова, без да знаят дали ще се върнат при семействата си. Някои са довеждани от региони на повече от 2000 километра разстояние. Част от тях никога не са виждали морето. Мнозина са транспортирани оковани за врата, ръцете и краката.

На острова затворниците са принудени да извършват тежък физически труд – строят кейове, къщи, инфраструктура и резиденцията на губернатора. Затворът е пренаселен, болестите са чести, а условията – брутални. Особено известен е надзирателят Хенри Винсънт, описван от изследователи като „варварин“. Въпреки обвиненията за насилие и стрелба по затворници, той никога не е осъден. Името му остава върху островна улица до 2022 г.

Затворът функционира 93 години. Там са държани близо 4000 аборигени, а най-малко 373 умират и са погребани в немаркирани гробове.

Тъмен туризъм – защо хората посещават места на зверства?

От място на страдание към туристически бранд

След закриването на затвора през 1902 г. островът бързо се превръща в туристическа дестинация. През 1911 г. основният корпус е преустроен във ваканционно настаняване.

Сградата е модернизирана, но според представители на аборигенската общност историческата ѝ стойност е загубена. Още по-притеснително е, че погребалният терен с немаркирани гробове се превръща в къмпинг, наречен Tentland.

Десетилетия наред туристи нощуват само на метри от едно от най-големите аборигенски гробища в Австралия. Въпреки откриването на човешки останки през 1970 г., къмпингът е затворен окончателно едва през 2007 г. Бившият затвор спира да функционира като туристически обект през 2018 г.

Не филм на ужасите, а злокобна реалност: Най-страшните атракции на планетата

Проект за признание и помирение

През 2020 г. Rottnest Island Authority стартира Wadjemup Project – инициатива за официално признаване на историята на аборигенското лишаване от свобода и смъртните случаи на острова.

Проектът включва:

• почитане и защита на погребалния терен

• консервация на оригиналната затворническа сграда

• културни церемонии за възстановяване и духовно освобождение

През 2024 г. се провежда Wadjemup Wirin Bidi („Пътят на духа“) – церемония с участие на около 200 аборигени от цяла Австралия.

Днес туристите могат да посетят музея Wadjemup или да се включат в културни турове, водени от местни гидове от общността Нунгар.

Сръбският президент е замесен в предполагаем случай на „снайперистки туризъм“ в Сараево

Туризмът и паметта

Кейси Кикет, местен водач и директор на Koordas Crew, организира образователни програми за деца – арт работилници и разходки сред природата, които представят положителната културна страна на острова. Целта е младите поколения да изградят уважение и разбиране, преди да се запознаят с по-тежките исторически факти.

„Островът е наистина красив“, казва Лен Колард. „Моите хора са погребани там. И аз все още обичам да ходя, за да ги поздравя.“

Той и други представители на общността насърчават посетителите да направят прост жест на уважение: да хвърлят шепа пясък във водата при слизане от ферибота като символично представяне пред „Страната“ и предците.

Историята на Уаджемъп показва, че популярна туристическа дестинация може да носи тежко травматично наследство. В епоха на устойчив туризъм и културна чувствителност подобни места повдигат важен въпрос:

Как една туристическа икономика може да съчетае атрактивен бранд с честно разказване на историята?

Ротнест Айлънд остава едновременно райски пейзаж и мемориал. За народа Нунгар той е духовен фар, който напомня за миналото и изисква уважение днес.