Вермутът е фундамент на всеки уважаващ себе си бар и принадлежи към семейство напитки с индивидуални „таланти“, които стават все по-широко признати – новият доклад на Waitrose за храни и напитки дори го обяви за тенденция за 2026 г., като търсенията са се увеличили с 26%.

Вермутът представлява подсилено вино, което произхожда от Северна Италия. Започва да се произвежда през 19 век и се асоциира най-вече със Западна Европа, но днес се произвежда от или близо до много винарски региони по целия свят.

Технологията му представлява ароматизиране на базово вино с растителни съставки – традиционно пелин, от който идва и името му (wermut на немски), но и тинтява, цитрусови кори, билки, подправки и други – преди да бъде подсилено с гроздов спирт или бренди, като обикновено алкохолното съдържание варира между 15% и 18%.

Това е гладиаторът сред вината: има сила, но и голяма сложност, отбелязва The Guardian.

И все пак, исторически погледнато, неговата сложност е хронично подценявана. Вермутът обикновено се идентифицира по цвета и/или сухостта му, а не по уникалните му вкусови нотки.

Може да го оцените истински в Испания например, където го сервират с лед и семпла гарнитура от портокал и маслини, която позволява да опитате нещо от основното вино, с което е започнал, ароматите на използваните растителни съставки и/или бъчвата, в която е отлежал.

Старите марки вермут обикновено са неясни относно сортовете грозде. Noilly Prat и Dolin, например, два френски вермута от региони, известни с лозарството си, използват неназовани местни сортове.

В същото време марки като Cocchi от Торино, където за първи път започва производството на вермут, са изрични по отношение на сортовете, което показва чувство за занаят и регионален колорит; Vermouth di Torino Extra Dry използва грозде кортзе (използвано и за вината гави), а в сладкия червен вермут има москато, в Barolo Chinato освен нотки на кардамон и ревен, има небиоло.

По същия начин, винопроизводители като Matthiasson в долината Напа през последните години пускат на пазара вермут с посочени сортове грозде и местни растителни съставки като кардони, допълва The Guardian.