Унгария все още продължава да купува руски петрол, въпреки че има алтернативни източници на доставки.

Това посочва нов доклад, който твърди, че страната лишава потребителите от спестявания, като реализира печалби от евтини руски горива.

Най-големи ползи от това извлича водещата петролна компания, която е частично собственост на фондации, свързани с премиера Виктор Орбан, според доклада на Центъра за изучаване на демокрацията (CSD), европейски институт за публична политика, съобщава CNN.

Анализът установява, че цените на горивата в Унгария са били средно с 18% по-високи от тези в Чехия през 2025 г., въпреки евтиният руски петрол, който Будапеща купува, докато Прага използва по-скъпи неруски алтернативи.

Изследването опровергава твърденията на Виктор Орбан, че търговията с руски петрол, въпреки усилията на ЕС да преустанови използването на руски изкопаеми горива, ги прави по-евтини за унгарците.

Вместо това, според доклада, спестяванията се натрупват предимно в полза на MOL, унгарския петролен гигант, чиито оперативни приходи са се увеличили с 30% от началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.

„Зависимостта от руския петрол на по-ниски цени не се е отразила на потребителите“, казва пред CNN Мартин Владимиров, директор на програмата за енергетика и климат на CSD. „Вместо това печалбата от препродажбата на евтин петрол отива в джоба на монополния доставчик MOL под формата на излишък от печалба, който косвено финансира мрежите на Орбан.“

CNN е изпратила запитване за коментар до правителството на страната и MOL.

След като Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна преди четири години, членките на ЕС предприеха стъпки, за да прекратят зависимостта си от петрол и газ. Унгария, Словакия и Чехия, централноевропейски страни, които са особено силно зависими от Русия за енергията, получиха изключения, но при условия да намалят зависимостта възможно най-скоро, допълва CNN.

Оттогава Чехия спря да купува руски петрол, но Унгария и Словакия се възползваха от изключението и задълбочат зависимостта си. Миналата година Русия е осигурявала над 92% от вноса на суров петрол в Унгария, увеличение от 61% преди инвазията, се посочва в доклада.

Когато през октомври САЩ обявиха санкции срещу руските петролни гиганти, Орбан посети Белия дом, за да поиска едногодишно изключение. Президентът на САЩ Доналд Тръмп удовлетвори искането на своя съюзник, като заяви, че за Унгария е било „трудно“ да се откаже от руските изкопаеми горива, тъй като няма излаз на море.

Изследователите от CSD обаче твърдят, че търговията с руски петрол е политически избор, а не търговска или логистична необходимост. „Въпреки пълния достъп до алтернативни маршрути за доставки, Унгария е задълбочава зависимостта от руския петрол, превръщайки временното изключение от ЕС в постоянна вратичка в режима на санкциите“, се казва в доклада.

Унгария получава руски суров нефт чрез тръбопровода „Дружба“, който преминава през Украйна, но е свързан и с тръбопровода „Адриа“, който преминава през Хърватия и транспортира неруски суров нефт. Изследователите от CSD смятат, че тръбопроводът „Адриа“ „има достатъчен капацитет“, за да задоволи търсенето на Унгария и Словакия, и транзитните такси по него са 1,7 пъти по-ниски от тези по „Дружба“, който преминава през активна зона на военни действия.

Руският суров нефт обаче е значително по-евтин от неруските алтернативи. Докладът установява, че между януари 2024 г. и август 2025 г. той е средно с около 20% по-евтин от неруските алтернативи. Според изследването обаче тази отстъпка не се е отразила в по-ниски цени за унгарските потребители.

Миналата година средните седмични цени на горивото са били с 18% по-високи в Унгария, отколкото в Чехия, а за дизеловото гориво – с 10% по-високи, посочва CSD. Въпреки че MOL е търгувала с руски суров нефт с голяма отстъпка, изследователите твърдят, че компанията все пак е продавала продуктите на цени, подобни на тези на други регионални пазари, което е довело до скок в печалбите й.

„Оперативните приходи на компанията са се повишили с 30% над нивата отпреди войната, докато три фондации, свързани с министър-председателя Виктор Орбан, контролират 30,49% от MOL, което позволява излишните печалби да постъпват в някои от най-влиятелните мрежи за завладяване на държавата“, се посочва в доклада.

Тези фондации включват Mathias Corvinus Collegium, най-голямата образователна институция в Унгария, която има тесни връзки с правителството на Орбан.

Докладът на CSD излиза в момент, в който Унгария се готви за парламентарни избори през април, в които Орбан ще се изправи срещу Петер Маджар, първият му сериозен опонент от години. Премиерът води интензивна кампания как правителството му е успяло да задържи енергийните разходи ниски, което докладът поставя под въпрос, според CNN.

Докладът опровергава и твърденията на Орбан, че Унгария няма друг избор, освен да купува руски петрол. Той установява, че унгарските рафинерии са технически способни да преработват неруски суров петрол и са го правили в миналото без прекъсвания.

CSD също така посочва, че България и Чехия, които са спрели да купуват руски петрол след войната в Украйна, „не са претърпели шокове в доставките и са запазили едни от най-ниските цени на горивата в ЕС“.

Изследователите препоръчват ЕС да приеме възможно най-скоро предложеното от Европейската комисия законодателство за забрана на вноса на руски суров нефт в Унгария и Словакия. „Последният етап от енергийното отделяне на Европа от Русия е на път да бъде постигнат. Остава само политическа воля да се запълнят пропуските, които продължават да финансират военната машина на Кремъл“, твърдят в заключение изследовате