Унгария: 5 ключови въпроса около най-важните избори в ЕС през 2026 г.

Предизборната кампания в Унгария навлезе в решаваща фаза тази седмица, като премиерът Виктор Орбан е изправен пред най-сериозното предизвикателство досега в 15-годишното си управление. Дълго страдащата опозиция се надява, че Петер Маджар – консервативният лидер на партия „Тиса“, която води с 12 пункта в социологическите проучвания – може да преобърне онова, което самият Орбан определя като „нелиберална демокрация“ в Унгария.

За много унгарци изборите представляват референдум за модела „Орбан“. Под негово ръководство правителството, водено от партията „Фидес“, затегна контрола си върху медиите и държавните компании, отслаби съдебната независимост и прие законодателство, което срина страната в класациите за прозрачност. В момента Унгария се намира на последно място сред страните от ЕС в индекса за върховенство на закона на World Justice Project.

62-годишният Орбан е лидерът в ЕС, най-близък до руския президент Владимир Путин, и постоянно се оказва пречка пред усилията на Брюксел да изгради единен фронт срещу Кремъл. Той многократно е влизал в сблъсък с ЕС по теми като правата на ЛГБТК+ общността и миграцията. В началото на годината Орбан предрече края на либералния мултилатерален ред, заявявайки, че ЕС ще „се разпадне сам“.

„Стана трудно да се живее“: Битието на елита в Унгария на Орбан

Но може ли Маджар – чието фамилно име буквално означава „унгарец“ – наистина да свали бившия си съюзник? И дори да успее, доколко реалистично би могъл да върне Унгария към либералната демокрация, при положение че държавната архитектура, изградена от Орбан, остава в сила?

В навечерието на вота на 12 април се очертават пет ключови въпроса, отбелязва POLITICO.

 Защо унгарските избори засягат цяла Европа?

Унгария може да е сравнително малка държава с население от 9,6 милиона души, но под управлението на Орбан тя се превърна в едно от най-големите главоболия за ЕС. От години той използва правото на вето на Будапеща, за да блокира санкции срещу Русия, да забавя финансовата помощ за Украйна и многократно да спира спешни решения на ЕС.

Той е и ключов – а понякога и водещ – член на група десни популисти в европейските столици, които се обединяват около теми като противопоставянето на миграцията и скептицизма към въоръжаването на Украйна. Без Орбан фигури като чешкия Андрей Бабиш и словашкия Роберт Фицо биха изглеждали много по-изолирани на срещите на Европейския съвет.

Брюксел често прибягва до сложни заобиколни решения, за да избегне унгарската блокада, а постоянният отпор на Орбан доведе до призиви за премахване на правилото за единодушие, което е в сила от десетилетия.

„Чували сте ме поне 20 пъти да изразявам съжаление за поведението на Виктор Орбан, който всеки път, когато трябваше да продължим напред, за да помогнем на Украйна, използваше ветото си като форма на изнудване“, заяви във вторник пред журналисти лидерът на либералната партия в ЕС Валери Айе.

Може ли ЕС да заобиколи Виктор Орбан по въпроса с руските активи?

 Кои са основните линии на сблъсък?

Маджар обвинява Орбан и „Фидес“ в непотизъм и корупция, в отслабване на икономиката чрез облагодетелстване на олигарси, както и в неусвояване на европейски средства заради конфронтацията с Брюксел.

От своя страна Орбан се стреми да представи основния си противник Маджар като марионетка, контролирана от ЕС.

През последната година „Фидес“ започна обществени дебати, целящи да разцепят електората на Маджар – който включва зелени и леви избиратели, както и разочаровани бивши привърженици на Орбан – по теми като забраната на ЛГБТК+ Прайд събитията.

Стратегията на „Тиса“ е да избягва заемането на позиции по спорни въпроси с цел да спечели абсолютно мнозинство, което би дало на партията възможност да реформира изборното законодателство и да прокара конституционни промени.

Заместник-лидерът на „Тиса“ Золтан Тар казва пред POLITICO, че очаква правителството на Орбан да използва „всички възможни мръсни трикове“.

„Държавна пропаганда, очернящи кампании, фалшификати, генерирани от изкуствен интелект, манипулирани видеа, евентуално инсценирани инциденти, изнудване и използване на нагласената изборна система. Те ще мобилизират всичко, защото имат твърде много за губене“, посочва Тар.

Говорейки на партийния конгрес на „Фидес“ в събота, Орбан заклейми „Тиса“ като проевропейска марионетка.

„Ако гласувате за „Тиса“ или ДК [социалдемократическата Демократична коалиция], гласувате срещу собственото си бъдеще. „Тиса“ и ДК ще изпълняват исканията на Брюксел без да мигнат. Не забравяйте, че шефът на „Тиса“ е хер Вебер – най-големият подстрекател към война в Европа“, заяви Орбан, визирайки председателя на Европейската народна партия Манфред Вебер.

Масови демонстрации в Будапеща бележат началото на предизборните кампании в Унгария

Как и кога ще се проведат изборите?

Парламентарните избори ще се състоят в неделя, 12 април. Избирателите ще гласуват за нов 199-членен парламент по смесената изборна система на Унгария – 106 депутати ще бъдат избрани в едномандатни райони, а 93 – от национални партийни листи.

Според POLITICO Poll of Polls „Тиса“ води с 49% подкрепа, пред „Фидес“ с 37%, като партията на Орбан изостава вече почти година.

Макар официалната кампания да започва на 21 февруари, надпреварата на практика е в пълен ход от месеци.

Други значими участници са Демократичната коалиция (ДК), крайнодясното движение „Нашата родина“ (Mi Hazánk) и сатиричната Унгарска партия на двуопашатото куче (MKKP), създадена основно като пародия на политиките на Орбан. Те обаче се борят за оцеляване, тъй като може да не преминат изборния праг, което означава, че парламентът може да бъде контролиран изцяло от две десни партии.

Могат ли изборите да бъдат свободни и честни?

Претендентите срещу управляващата партия са изправени пред система, създадена в полза на „Фидес“. През 2011 г. правителството на Орбан преначерта избирателните райони и реформира изборната система, за да увеличи шансовете си за победа.

„Няма пряка намеса в самия акт на гласуване, но по-широката конкурентна среда – както по отношение на институционалните правила, така и на достъпа до ресурси – е силно наклонена в полза на управляващите партии“, коментира политическият анализатор Мартон Бене от Института по политически науки към TK в Будапеща.

Освен че контролира около 80% от медийния пазар, правителството позволява на етническите унгарци в съседни държави (които обикновено подкрепят „Фидес“) да гласуват по пощата, докато унгарците в чужбина, запазили постоянния си адрес, трябва да пътуват до посолства, за да гласуват.

„Едната страна разполага с пълния ресурс на държавата, докато претендентът не получава публично финансиране за кампания и практически няма достъп до контролираните от държавата медии“, посочва политологът Рудолф Мец от TK, като допълва, че този дисбаланс частично се компенсира в дигиталното пространство.

Въпреки това, според Бене, дори нечестните условия не изключват победа на Маджар, стига интегритетът на изборния процес да бъде запазен.

Краят на ерата Орбан? Петер Маджар разпалва надеждите за промяна в Унгария

Колко би променила нещата победата на Маджар?

В Брюксел се молят за победа на Маджар, с надеждата, че правителство на „Тиса“ ще задълбочи връзките с ЕС.

Лидерът на центристите Валери Айе обяви, че партията ѝ подкрепя „всеки кандидат, който носи проевропейски ценности и може да победи“ настоящия унгарски премиер.

Консервативният лидер Манфред Вебер бързо приветства „Тиса“ в семейството на десния център, за да си осигури влияние в Будапеща и да предостави ресурси за разработване на изборната ѝ платформа. Той нееднократно представя Маджар като човека, който ще спаси Унгария от Орбан.

Макар да се възприема като потенциален посредник за възстановяване на отношенията между Брюксел и Будапеща, Маджар далеч не е безусловен привърженик на ЕС. Той е предпазлив по отношение на сближаването с Брюксел, тъй като това може да бъде използвано от Орбан срещу него. В интервю за POLITICO през октомври 2024 г. Маджар призна: „Ние със сигурност не вярваме в европейска супердържава.“

По вътрешнополитически въпроси Тар отбелязва, че „Тиса“ иска да „запази граничната ограда, да се противопостави на задължителните миграционни квоти и ускореното присъединяване на Украйна, да работи за мир, да се бори с руската пропаганда и да укрепва Вишеградската четворка и Централна Европа, без да бъде лошото момче на Европа“.

Това съвпада с оценката на политолога Мец, според когото победа на Маджар „не би означавала радикален завой или връщане към някакво идеализирано минало“.

„Ролята на Унгария като постоянен саботьор в ЕС вероятно ще отслабне – не защото националните интереси ще изчезнат, а защото ще бъдат отстоявани чрез преговори и институционално участие, а не чрез постоянна политика на вето и символични конфликти“, добавя той.

Анализатори предупреждават, че вътрешните промени могат да бъдат бавни. Золтан Вашали от Университета „Милтън Фридман“ посочва, че демонтирането на сегашната система ще бъде „правно и институционално трудно“.

„Основните конституционни органи ще запазят мандатите си и след изборите, а ключови позиции ще останат заети от хора, свързани с настоящото управление, което ще ограничи бързите промени“, казва Вашали.

Мащабът на победата на Маджар може да се окаже решаващ. Две трети парламентарно мнозинство, което би позволило промяна на конституцията, според Мец би било „истински повратен момент“.

„Това би дало на правителство на Маджар правния капацитет да възстанови основни елементи на върховенството на закона, да възстанови системата на контрол и баланс и да въведе гаранции като мандатни ограничения за ключови постове“, допълва той.