Нужно ли е Европейският съюз да вдигне телефона и да се обади на Владимир Путин?

Зависи кого питате.

Идеята за дипломатическо възобновяване на контактите с Кремъл като част от усилията за прекратяване на войната в Украйна раздели 27-те държави членки. Някои са „за“, други „против“, а повечето поддържат неутрална позиция, докато се опитват да преценят ситуацията.

Макар дискусията да се води отдавна, тя придоби допълнителна тежест, след като както френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони подкрепиха идеята в последователни публични изявления миналия месец.

Намерението Киев да бъде приет в общността преди приключването на всички реформи, съчетано с плановете за неутрализиране на унгарското вето, е ясен признак за критичната спешност, която се усеща в Брюксел

Пет стъпки за приемането на Украйна в ЕС през 2027 г.

Двамата лидери, които в миналото са били в конфликт, сега се обединиха около мнението, че ЕС трябва да има постоянно място на масата за преговори като най-голям донор на Украйна. По този начин съюзът ще може да оформя бъдещата архитектура на сигурността на континента, без да зависи от Белия дом, който в момента е основният посредник с Кремъл.

Гаранциите за сигурност, които европейците и американците разработват за периода след войната – включително правно обвързващ ангажимент за помощ на Киев в случай на бъдеща атака – правят аргументите за възобновяване на контактите още по-силни.

„Вярвам, че е настъпил моментът Европа също да разговаря с Русия“, заяви Мелони пред журналисти дни след срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“ в Париж. „Ако Европа реши да участва в тази фаза на преговорите, като разговаря само с едната страна, се опасявам, че положителният ѝ принос в крайна сметка ще бъде ограничен.“

Оттогава дебатът дали ЕС трябва да установи контакт с Кремъл само се засили, като се увеличават призивите за назначаване на специален пратеник, който да представлява всички държави членки и да избегне сценария на „твърде много гласове“, както се изрази Мелони.

Австрия, Чехия и Люксембург вече подкрепиха идеята, отбелязва Euronews.

„Докато се обсъжда сигурността на Европа, Европа не е на масата“, посочи австрийският външен министър Беате Майнл-Райзингер. „Европа е най-силна, когато говори с един глас. Нуждаем се от единна европейска линия, а не от 27 национални подхода.“

Но не всички са съгласни.

Германия, Естония, Литва и Кипър се противопоставят на идеята. Те посочиха максималистичните искания на Путин и продължаващите руски атаки срещу украинска енергийна инфраструктура и цивилни райони при минусови температури като доказателство, че Москва не е готова на отстъпки за постигане на мир.

„В момента не виждаме необходимост от откриване на допълнителни канали за комуникация“, коментира германският канцлер Фридрих Мерц миналия месец.

„Москва трябва да бъде готова да прекрати войната. Ако не е, цената, която ще плати – включително икономическата – ще се увеличава всяка седмица“, добави той.

Новите планове на Брюксел за реформи в правилата по присъединяване разделят позициите на страните кандидатки

На масата, но без глас: Как може да изглежда членството на Албания, Украйна и Молдова в ЕС

Шведският премиер Улф Кристершон призна, че Европа ще възобнови дипломатическите канали „в даден момент“, но подчерта, че подобно решение трябва да се основава на готовността на Русия да участва в „сериозен процес“ за мирно споразумение с Украйна.

„Начинът, по който тази война ще приключи, ще каже много за възможностите за бъдещи дългосрочни отношения“, заяви Кристершон в интервю за шведския вестник Expressen.

„Не можем да говорим от името на други. Разбира се, може да има държави, готови да възобновят търговски връзки с Русия, но нашата основна позиция остава скептична, докато не се докаже обратното.“

Пратеник за всички случаи

Сериозните разногласия не са останали незабелязани в Брюксел. Институциите на ЕС следят внимателно публичните изявления и действат предпазливо, за да избегнат заемането на страна, преди да се постигне консенсус.

Допълнително объркване създава фактът, че държавите, които подкрепят възобновяването на контактите, не споделят единна визия как точно трябва да изглежда този процес.

Миналата седмица Макрон изпрати своя главен дипломатически съветник Еманюел Бон в Москва. Посещението, разкрито впоследствие от френската преса, е било организирано дискретно с цел подготовка на телефонен разговор между Макрон и Путин, които за последно разговаряха през юли 2025 г.

Опитът обаче се провали. Според информации Бон се е върнал без резултат, а руското външно министерство определи посещението като „вид жалка дипломация“.

По-късно Макрон отбеляза, че възобновяването на диалога трябва да стане без „твърде много посредници“ и „с ясен мандат“.

„Моето желание е да споделя това с европейските си партньори и да имаме добре организиран европейски подход“, посочи Макрон в интервю за няколко европейски издания. „Независимо дали харесваме Русия или не, Русия ще бъде там и утре.“

Блокът предлага 20-и пакет санкции след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна

ЕС настоява за пълна забрана на услугите, свързани с търговията с руски петрол

Докато Франция вижда възобновяването на контактите като директни разговори между държавни лидери, други страни имат различно мнение.

Според латвийския премиер Евика Силиня специалният пратеник на ЕС трябва да участва в тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна, а не в директни разговори само с Москва, като икономическите санкции трябва да останат в сила.

„Трябва да бъдем на масата за преговори, защото самите украинци вече преговарят. Защо тогава европейците да не преговарят?“ казва Силиня пред Euronews.

Върховният представител на ЕС Кая Калас предложи първо европейците да определят политическите цели на всякакъв бъдещ контакт или на евентуално назначаване на специален пратеник. Тя постави под въпрос и ефективността на подобни усилия, предвид склонността на Русия да настоява за максимални отстъпки.

„Въпросът в момента не е кой ще го направи, а как и какво искаме да постигнем“, допълни Калас.

„Ако руснаците смятат, че ще получат максимума от американците, защо изобщо да разговарят с европейците?“

Неофициално представители и дипломати от ЕС споделят, че дебатът става все по-сериозен, но все още остава на абстрактно ниво, без ясна структура или посока. Разделението между столиците тежи върху дискусиите.

Все още няма индикации кога темата ще бъде обсъдена официално от всички 27 лидери. Следващата среща на върха е насрочена за 19 март.

Сред имената, които се обсъждат като потенциален специален пратеник, са финландският президент Александър Стуб и бившият европейски комисар Маргрете Вестагер.

Друго име, което се споменава, е бившият президент на Финландия Саули Нийнистьо, който има опит в контактите с Путин и е автор на доклад на ЕС за гражданската и военната готовност.

За някои възобновяването на контактите е неизбежно. Снимките от тристранните преговори между САЩ, Украйна и Русия в Абу Даби без участието на европейски представители ясно показаха залога. Заемът от 90 млрд. евро, договорен от ЕС в подкрепа на Киев, също се разглежда като причина Европа да засили дипломатическите си усилия.

Стив Уиткоф отбелязва, че „разговорите ще продължат, като се очаква допълнителен напредък през следващите седмици“

Вторият ден от мирните преговори между Украйна и Русия приключи със споразумение за размяна на 314 военнопленници

Други призовават за предпазливост, опасявайки се, че прибързаното възобновяване на контактите може да подкопае единната европейска позиция, изградена през последните четири години.

„Подкрепяме всички дипломатически усилия за постигане на справедлив и траен мир в Украйна, основан на международното право и Устава на ООН“, заяви словенското външно министерство.

„От страна на ЕС политическият диалог с Русия трябва да се води на базата на единна позиция, съгласувана от всички 27 държави членки.“