Руски сили са атакували украинската столица Киев, втория по големина град Харков и други населени места рано във вторник, съобщават официални лица. Ударите са предизвикали пожари и са нанесли нови щети на енергийната инфраструктура. Четирима души са били ранени, заявяват властите в двата най-големи града.

 В Киев, където нощните температури са паднали до почти –20°C, свидетели съобщават за силни експлозии след полунощ, като са били използвани ракети и дронове. По думите на ръководителя на военната администрация на града Тимур Ткаченко, цитиран в Telegram, щети има в пет района, като са ударени три жилищни блока и сграда, в която се помещава детска градина. На видеа, публикувани в социалните мрежи, се виждат пламъци, обхванали апартамент на горните етажи на жилищен блок в Киев, пише The Guardian. 

Кметът на Харков Игор Терехов посочва, че атаките са били насочени срещу енергийната инфраструктура, и призова да се вземат трудни решения, за да не замръзнат отоплителните системи. „Целта е очевидна: да се причини максимално разрушение и градът да остане без отопление при тежкия студ“, написа той в Telegram. Общественият оператор „Суспилне“ съобщи още, че руските удари са прекъснали електрозахранването в два града в Харковска област – Изюм и Балаклия – и са поразили два жилищни блока в северния град Суми.

Три спорни въпроса все още блокират споразумението за край на войната

Мирът между Русия и Украйна изглежда близо – освен по въпросите, които имат значение

По-рано президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че администрацията му може скоро да има добри новини относно преговорите за край на войната в Украйна. „Мисля, че се справяме много добре с Украйна и Русия. За първи път го казвам“, отбеляза американският лидер пред журналисти в Овалния кабинет в понеделник. „Мисля, че може би ще имаме добри новини.“

Руските атаки съвпаднаха с разговори за временно прекратяване на ударите срещу енергийната инфраструктура, договорено между Русия и Украйна по искане на Тръмп. Москва твърди, че въпросното примирие е изтекло в неделя, докато Киев настоява, че то трябва да продължи една седмица, считано от 30 януари. Украинският президент Володимир Зеленски призна в понеделник, че Русия до голяма степен е спазвала примирието и не е извършвала целенасочени ракетни или дронови удари по енергийна инфраструктура през последните 24 часа, но че постоянният руски обстрел е засегнал енергийни съоръжения близо до фронтовата линия.

Пратеници от Киев, Москва и Вашингтон трябва отново да се срещнат в сряда и четвъртък в Абу Даби за преговори, насочени към прекратяване на конфликта. Зеленски каза, че е „реалистично да се постигне достоен и траен мир“ преди разговорите в Обединените арабски емирства. „Украйна е готова за реални стъпки“, подчерта украинският лидер. Представител на Белия дом обяви, че специалният пратеник на Тръмп Стив Уиткоф ще присъства на разговорите. Зеленски добави, че украинската делегация ще има и двустранни срещи с американски представители през двата дни.

Междувременно Украйна се е договорила със западните си партньори, че всякакви системни руски нарушения на бъдещо споразумение за прекратяване на огъня ще доведат до координиран военен отговор от страна на Европа и САЩ, информира Financial Times, позовавайки се на запознати източници. 

Предложението е било обсъждано между украински, европейски и американски представители на няколко пъти през декември и януари и предвижда многостепенна реакция при всяко нарушение на договорено примирие от страна на Русия.

Съгласно плана, по думите на трима запознати, руско нарушение на примирието би задействало реакция в рамките на 24 часа. Първоначалните мерки предвиждат отправяне на дипломатическо предупреждение, последвано от всички необходими оперативни действия от страна на украинските въоръжени сили за преустановяване на нарушението.

Ако въпреки това агресията продължи, ще бъде задействана втора фаза на намеса, включваща сили от т.нар. „коалиция на желаещите“, в която влизат много държави от ЕС, както и Великобритания, Норвегия, Исландия и Турция.

Масираният обстрел на столицата Киев и втория по големина град Харков със стотици руски дронове и ракети накара външния министър Андрий Сибиха - който не участваше в разговорите - да обвини руския президент Владимир Путин в „цинично“ поведение

Мирните преговори с посредничеството на САЩ в Абу Даби приключиха без споразумение след нощен руски обстрел на Украйна

Ако нарушението прерасне в разширена атака, 72 часа след първоначалния пробив ще влезе в сила координиран военен отговор от западна сила с участието на американската армия, твърдят източниците.

Начинът, по който примирието ще бъде наблюдавано и налагано, ще бъде решаващ за неговата устойчивост. САЩ са предложили да предоставят високотехнологични възможности за наблюдение по 1400-километровата фронтова линия.

От руското външно министерство обаче отново определиха разполагането на чуждестранни военни сили или инфраструктура в Украйна като недопустима външна намеса. В официално изявление от понеделник, цитиращо външния министър Сергей Лавров, се посочва, че подобни контингенти ще бъдат третирани като легитимни военни цели. Москва многократно е подчертавала, че няма да толерира присъствието на такива войски там.

Решението на ЕС от миналата седмица да забрани вноса на руски газ е „на 100% юридически издържано“, категоричен е еврокомисарят по енергетиката, като допълва, че то ще попречи на Русия да използва енергията като оръжие. „Казали сме, че повече няма да помагаме косвено да се финансира войната на руския президент Владимир Путин в Украйна, купувайки газ оттам“, коментира Дан Йоргенсен пред журналисти в Лисабон в понеделник след среща с португалския министър на енергетиката. „Това означава и че Москва вече не може да изнудва държавите членки на ЕС, използвайки енергията като оръжие срещу нас.“

Федералната прокуратура на Германия обяви в понеделник задържането на петима души по подозрение в организиране на мрежа за незаконен износ на стоки към руски отбранителни компании. Според разследването действията им представляват нарушение на санкционен режим на ЕС, наложен вследствие на военните действия в Украйна.

 По оценка на прокуратурата групата е организирала около 16 000 пратки на обща стойност 30 млн. евро от февруари 2022 г. насам, като се предполага, че руските държавни агенции са ръководили тези доставки.