Докато преговарящите се готвят за нов кръг от разговори за Украйна с посредничеството на САЩ, Москва и Киев остават в задънена улица по фундаменталните въпроси, стоящи в основата на конфликта от самото му начало.

В понеделник Володимир Зеленски заяви, че екипът му може да се срещне с руснаците и американците още в неделя. Украинският президент е готов да седне на масата с руския си колега Владимир Путин, според външния министър на Украйна Андрий Сибиха. Но, както призна самият Сибиха, „най-чувствителните въпроси все още не са решени“.

Преди разговорите миналия уикенд в Обединените арабски емирства специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф обяви, че разногласията са сведени до един „разрешим“ въпрос. В Давос президентът Доналд Тръмп каза пред репортери, че според него споразумение за Украйна е „относително близо“.

Дори и след разговорите в ОАЕ, преговорният процес е блокиран от три ключови противоречия. Те включват исканията на Русия за отстъпване на украински територии, рамката на гаранциите за сигурност за Киев и спорът дали прекратяването на огъня трябва да предхожда окончателното споразумение, пише POLITICO. 

След период на относителен застой, Русия поднови ударите си срещу основното украинско пристанище

Одеса под прицел – войната се завръща към Черно море

Територия

Основната пречка остава съдбата на Донбас. Макар Русия вече да не разполага с реалистичен потенциал за пълно завладяване на Украйна, Путин все още се стреми да установи контрол върху целия регион, в допълнение към вече анексирания Крим.

Москва предлага рамка, наречена „формулата Анкоридж“, според която Украйна трябва да отстъпи целия Донбас, включително територии, които руските сили не са успели да превземат. Кремъл твърди, че това е било договорено между Путин и Тръмп по време на срещата им в Аляска миналата година.

За Киев обаче всяко териториално отстъпление е немислимо, тъй като би било както в разрез със закона, така и политически неприемливо за украинското общество.

Зеленски е заявил, че би могъл да обмисли сценарий, при който районът бъде демилитаризиран и обявен за „свободна икономическа зона“, но да остане официално част от Украйна. Москва обаче ясно даде да се разбере, че това не е достатъчно.

След последното посещение на Уиткоф в Москва помощникът на Путин по външнополитическите въпроси Юрий Ушаков отново повтори позицията на Кремъл, че „дългосрочно уреждане не може да се очаква без решаване на териториалния въпрос“. Той настоя, че напредъкът в преговорите зависи от това Москва да получи целия Донбас.

В сряда държавният секретар на САЩ Марко Рубио призна задънената улица около Донбас. „Това все още е мост, който трябва да преминем“, каза той пред комисията по външни работи на Сената. „Все още има разрив, но поне успяхме да сведем въпросите до един централен – и той вероятно ще бъде много труден.“

Друг спорен момент е кой трябва да управлява Запорожката атомна електроцентрала – най-голямата в Европа, разположена близо до фронтовата линия и в момента под руски контрол.

Зеленски предлага централата да премине под съвместно управление на Украйна и САЩ. Москва обаче държи на своето участие в споразумението, като лансира варианти за споделен контрол с Вашингтон или, при определени условия, с Киев.

Масираният обстрел на столицата Киев и втория по големина град Харков със стотици руски дронове и ракети накара външния министър Андрий Сибиха - който не участваше в разговорите - да обвини руския президент Владимир Путин в „цинично“ поведение

Мирните преговори с посредничеството на САЩ в Абу Даби приключиха без споразумение след нощен руски обстрел на Украйна

Сигурност

Другият голям въпрос са т.нар. гаранции за сигурност – обещана подкрепа за Украйна от други държави, ако Русия отново се опита да извърши пълномащабно нахлуване.

В началото на месеца Великобритания и Франция постигнаха съгласие за разполагане на свои военни контингенти в Украйна след евентуално мирно споразумение. Стив Уиткоф описа този план за сигурност като „най-стабилния, създаван някога“, но не даде конкретика за степента на американския ангажимент в защитата на страната. Междувременно Financial Times съобщи, че администрацията на Тръмп поставя условие за гаранциите за сигурност: Украйна да се откаже от претенциите си към Донбас. Белият дом обаче категорично отрича.

Мирният план, предложен от САЩ, предвижда Украйна да се присъедини към Европейския съюз през 2027 г. Членството в ЕС включва клауза за взаимна отбрана при нападение. Блокът вече е започнал преговори с Украйна, но не е определил дата за присъединяване.

Москва, от своя страна, настоява, че няма да приеме присъствието на войски от страни членки на НАТО в Украйна. Вместо това тя иска свои „гаранции за сигурност“.

Кремъл твърди, че ще се чувства в безопасност само ако въпросът за членството на Украйна в НАТО бъде завинаги изключен, ако украинската армия бъде ограничена до 600 000 души (от около 800 000 в момента) и ако Москва получи ефективно право на вето върху бъдещи решения за отбраната на Украйна.

Прекратяване на огъня

За обикновените украинци най-непосредственият въпрос вероятно е прекратяването на огъня. Киев иска незабавно спиране на бойните действия. Москва настоява първо да бъде сключена сделка, преди да обмисли пауза във военните действия.

Докато такова споразумение не бъде постигнато, „Русия ще продължи последователно да преследва целите на специалната военна операция“, подчерта  Ушаков след посещението на Уиткоф в Москва, използвайки кремълския евфемизъм за войната.

Руски ракети продължават ежедневно да обстрелват Украйна, разрушавайки електропреносната мрежа и оставяйки стотици хиляди хора без ток при минусови температури. В сряда Зеленски обвини Москва в „тероризъм“, след като руски дрон удари пътнически влак и уби петима души.

Преговорите са насрочени за петък в Абу Даби, като в тях ще се включат делегации на високо равнище и от трите държави

Първата тристранна среща между Русия, Украйна и САЩ от началото на войната

Ключови разлики

И Русия, и Украйна изглеждат решени да демонстрират пред американския президент готовност за преговори.

„Фактът, че цял набор от сложни въпроси се обсъждат на експертно равнище, вече може да се смята за напредък и начало на диалог“, коментира говорителят на Кремъл Дмитрий Песков в сряда.

Украинският политолог Володимир Фесенко изрази предпазлив оптимизъм: „Обсъждането на различни технически аспекти е положителен знак.“

Анализаторите обръщат внимание на фундаментална разлика в подходите: докато Киев демонстрира реална склонност към отстъпки, Москва по-скоро симулира участие в процеса, без да е ревизирала стратегическата си цел за пълен контрол над Украйна.

Путин е „обсебен от тази война и от нуждата спешно да пречупи Украйна“, казва Татяна Становая от R.Politik. „За него това е сакрално и екзистенциално. Ако започне да отстъпва, вярва, че Русия ще бъде съсипана.“

Според нейната оценка, претенциите за целия Донбас са единствено тактически ход, целящ изкуствено протакане на преговорите.

„От руска страна това е вид игра – те уж говорят за мирно споразумение, но влагат съвсем друг смисъл“, отбелязва Становая. „Могат да обсъждат темата с часове, но това няма нищо общо с реалността.“

Предложението зависи от примирие, което остава трудно постижимо, докато Владимир Путин продължава с пълномащабната си инвазия, подчертава Politico

Какво включва планът на ЕС и САЩ за 800 млрд. долара за „просперитет“ на Украйна

От украинска страна остава несигурността дали Зеленски би могъл да осигури политическа подкрепа за подобна сделка, включваща отказ от Донбас. Макар той да лансира идеи за референдум или провеждане на избори, президентът категорично настоява, че тези стъпки са възможни едва след пълно прекратяване на огъня.

Проучванията показват, че украинците са готови да приемат някакъв справедлив компромис, но имат малко доверие във водените от САЩ преговори, пише POLITICO. 

„Миналата година все още имаше големи надежди, че Тръмп може да помогне за края на войната“, посочва Фесенко. „Сега тях вече ги няма.“

„Зеленски иска да остане в историята като президентът, който е спасил Украйна“, добавя той. „Не като този, който е загубил войната.“