Пенсионираш се и отиваш в затвора. Провалът на японската социална система
С проходилки и памперси, но с покрив над главата и изхранване, част от възрастните хора предпочитат присъдата пред свободния, но беден живот
,fit(1001:538)&format=webp)
По правило пенсионирането означава почивка, повече лично време и възможност да се отдадеш на пътувания и хобита. Но това е идеалният вариант. А животът не е идеален и често пъти се развива съвсем противно на очакванията.
И така, движейки се по свои правила, реалността изненадва. В някои случаи лицето ѝ е грозно и вместо на почивка пенсионерите свършват в затвора. Именно такава тенденция се откроява през последните години в Япония, пише ElPais. И вече взема застрашителни размери.
Ето кое е най-плашещото - ръстът в броя на възрастни хора, извършващи леки престъпления, за да си осигурят подслон, храна и медицински грижи, превръща японските затвори в институции, все по-ориентирани към тази възрастова група.
Тук вече не говорим толкова за наказания, колкото за социална реинтеграция след излежаване на присъдата. Някои експерти дори предупреждават, че това е много скъпо упражение, защото издръжката на един затворник струва повече от тази на един пенсионер. Има и социална цена – общност, която не успява да осигури старините на възрастните си членове.
„Има затворници, които се нуждаят от проходилки, за да се придвижват, а сме имали и такива, които не могат сами да си сменят памперсите. Основната ни грижа обаче е да се опитаме да предотвратим влошаването на състояния като деменция до момента, в който напуснат затвора. Онези със сериозни физически проблеми се изпращат в болници. Но хората с психични проблеми са наша отговорност.“, казва Ясуо Накабаяши, ръководител на отдел „Корекционно третиране“ в затвора във Фукушима.
Тамошният затвор се намира близко до центъра перфектурата, която през 2011 г. претърпя тройна трагедия – земетресение, цунами и най-тежката ядрена авария след Чернобил.
Площта на затвора във Фукушима е 166 000 квадратни метра и е с капацитет за 1655 души. В момента обаче там лежат едва 860 души. Онези на възраст между 65 и над 80 години са 25 души, т.е. едва 3%.
На национално ниво обаче статистиката изглежда по различен начин. През 2024 г. са регистрирани 40 544 затворници в Япония. 13,5% от тях са на възраст над 65 години. Ясно изразена е тенденцията такива хора да попадат зад решетките след извършване на дребни нарушения. Резултатът е, че имат покрив и храна поне за известно време. „Бялата книга за престъпността“ за 2024 г., публикувана от японското правителство, съобщава, че 71% от престъпленията, извършени от по-възрастни жени и 39% от тези на по-възрастни мъже, са били дребни кражби от магазини.
Япония е сред страните с най-голяма продължителност на живота. Мъжете живеят средно 81 години, а жените – 87 години. Същевременно това е най-застаряващото общество сред развитите – 29,4% от неговите 123 млн. жители са на възраст 65 години.
Спадът в раждаемосттта, недостигът на работна ръка и нежеланието на правителството да насърчава имиграцията принуждават все повече хора да отлагат пенсионирането си. Едновременно с това пенсиите не са достатъчно високи за нормален живот.
Така се стига до абсурдната ситуация, в която затворът е по-добра опция от свободата. Защото там поне всички е подсигурено. Във Фукушима например почти всеки осъден е рецидивист.
„Сред по-възрастните затворници всеки е извършвал престъпления многократно. Някои са тук за втори път, а други – за десети“, казва Накабаяши.
В един от цеховете на затвора може да се видят група побелели мъже с проходилки, които едва се движат, но работят. Това не е принуда, защото задължителният затворнически труд е премахнат със законодателни промени. Идеята е, че така ще има повече време за ресоциализация. До преди това системата не прави разлика между възрастен с множество кражби и член на японската мафия Якудза например.
В някои случаи се стига дори до там, че престарелите затворници изобщо не искат да излизат на свобода. Такъв е случаят с 67-годишния Н., осъден за причинена по непредпазливост катастрофа, при която има един загинал. Н. се движи из затвора с проходилка, остават му оше две години от присъдата, а когато го питат какво смята да прави, когато излезе на свобода, отговаря:
„Знам, че може да звучи странно, но съм щастлив в затвора. Тук съм, защото причиних непоправима вреда и мисълта да се върна в обществото и да причинявам неприятности отново, е нещо, което не искам“.
Именно това нежелание може да бъде описано като провал на системата, казва финансовият анализатор Акио Дотеучи от застрахователния институт Nippon (NLI). Сам достигнал пенсионна възраст, той е един от първите които заявяват, че японските затвори започват да приличат на старчески домове преди повече от десет години.
„Една държава не може да счита себе си за здраво общество, когато възрастните хора предпочитат да бъдат в затвора, отколкото извън него”, пише той през 2015 г.
Бюджетът за японските затвори за 2022 г., в който се включват издръжката на лишените от свобода, заплатите на персонала, разходите по инфраструктурата и администрацията, е бил 1,69 милиарда долара. Като се има предвид, че през същата година е имало 41 541 затворници, разходите за всеки са били 40 673 долара годишно или приблизително 3 390 долара на месец.
Минималната пенсия за човек, който е внасял осигуровки в националната осигурителна система в продължение на 40 години, е около 440 долара.
Единствената добра новина е, че след осъждане пенсията не се спира, т.е. лишният от свобода живее за сметка на държавата и получава пари от нея.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)