Рекорден брой шведски пенсионери се записват в университет, „създаден от пенсионери за пенсионери“, на фона на нарастващата самота и засиления интерес към ученето и личните срещи лице в лице.

Senioruniversitet е национален университет, който работи в партньорство с шведската институция за обучение на възрастни Folkuniversitetet. Той има около 30 независими подразделения в страната, които организират учебни кръжоци, лекционни серии и университетски курсове по теми като езици, политика, медицина и архитектура, разказва The Guardian.

Стокхолмският клон – най-големият в Швеция – е станал толкова популярен след основаването си през 1991 г., че днес функционира на няколко локации в столицата и се поддържа от около 100 доброволци. Най-посещаваното му събитие – вторничните лекции – събира около 1000 души всяка седмица.

Сред последните лекции в Стокхолм са били: „Изкуството да се присъждат Нобелови награди“ (изнесена от бивш член на Нобеловия комитет), както и „Дезинформацията и AI – заплахата, която сами създадохме“.

Ингa Санер, председател на Senioruniversitet в Стокхолм, казва пред The Guardian, че членската маса в национален мащаб е достигнала исторически връх. „По време на пандемията, разбира се, имаше спад, но след това се върнахме на предишните нива и дори ги надминахме. В момента имаме най-много членове в историята си.“

Според данни на Folkuniversitetet през 2023 г. в цяла Швеция са били организирани 2099 събития с общо 161 932 участници. За тази година се очаква броят им да нарасне до 177 024 участници в 2391 събития.

Гунар Даниелсон, генерален секретар на Folkuniversitetet, казва:

„Желанието да се учи за удоволствие – или просто заради самото учене – е истинска радост в общество, което все повече възприема образованието единствено като подготовка за работа.“

Според него растящата популярност на Senioruniversitet не се отразява в държавното финансиране, което през последните години е „значително намаляло“. „По-вероятно е това да отразява желанието на хората да се срещат на живо, а не онлайн.“

Санер, пенсиониран професор по история, казва пред The Guardian, че възрастните хора стават „все по-будни и активни“ и че има „фантастичен глад за образование“. „Удивително е колко много хора искат да учат още и още за света. Това е изключително необходимо в нашето време.“

Тя допълва, че по-широката обществена роля на Senioruniversitet става все по-важна, а обучението и доброто състояние на неговите членове оказват положително влияние и върху семействата им.

„Ти си пример – не просто седиш в люлеещ се стол, а излизаш навън и искаш да научиш повече. След това можеш да споделиш това с децата и внуците си“, казва тя.

„Лекциите са фантастични. Излизаш напълно зареден, а после това прелива, когато срещнеш други хора“, добавя Санер.

За много от доброволците офисът на организацията в центъра на Стокхолм е като работно място. „Това е много смислена работа, но и чудесен начин да прекарваш време и да срещаш хора.“

Санер отбелязва, че съставът на членовете все още е „прекалено хомогенен“ и че организацията трябва да направи повече, за да достигне до по-разнообразна аудитория.

Йоаким Форсгрен, 71-годишен бивш лекар, който сега е доброволец в стокхолмския клон на инициативата, казва, че доброволчеството дава на хората „усещане за смисъл и принос“.

По думите му след пенсиониране много хора започват да се чувстват ненужни. „Пенсионери“ е дума, която мрази, споделя той.

Според него чрез доброволческата си работа те допринасят за „един вид демократичен проект“.

„Особено днес е изключително важно да накараме хората да се интересуват от това, което се случва около тях.“

На фона на нарастващата онлайн дезинформация и популизъм университетът помага на хората да „гледат критично на огромното количество информация, в което буквално се давим всеки ден“.