На 29 януари SAP - компания, чиито приложения се използват за управление на всичко от складови наличности до заплати - заяви по време на разговор с инвеститори, че очаква „леко забавяне“ в облачния си софтуерен бизнес през 2026 г. Акциите ѝ се сринаха с 15%.

Книжата на ServiceNow, чиито инструменти помагат на компаниите да автоматизират различни задачи, поевтиняха с 13%, въпреки че приходите за последното тримесечие надминаха очакванията на анализаторите. Дори софтуерни компании без новини около себе си пострадаха - Salesforce изгуби 7%, а Workday 8%.

Тази разпродажба отразява нарастващото безпокойство за бъдещето на софтуерната индустрия в ерата на изкуствения интелект. Пазарната стойност на публичните американски компании за корпоративен софтуер е спаднала с 10% през последната година, според изчисления на The Economist.

След период на бурен ръст на приходите, инерцията им рязко отслабна. Но инвеститорите рискуват да поставят погрешна диагноза на проблемите в сектора.

По време на пандемията разходите на бизнеса за софтуер скочиха. Ниските лихви позволиха на компаниите да се финансират евтино и да инвестират в нови системи. Служители и потребители бяха у дома, а много ръководители виждаха нужда да подобрят дигиталните си услуги.

След пандемията обаче по-високите лихви и нарастващата несигурност охладиха тези разходи. Официални данни от САЩ показват, че годишният ръст на инвестициите в бизнес софтуер е спаднал от 12% през 2021–2022 г. до 8% през 2024 г.

Все повече се говори за т.нар. „debasement trade“ - общ термин за залози върху влошаването на американската финансова изключителност. Ако тези нагласи се окажат истина, разпродажбата на долара тепърва предстои

Феноменът на слабия долар - инвеститорите хеджират Америка, но не я продават

Но дали предстои сътресение, предизвикано от AI?

Коментаторите обикновено посочват две заплахи. Първата идва от инструментите за AI програмиране. Claude Code на Anthropic и Codex на OpenAI позволяват на разработчиците да пишат код значително по-бързо.

Стартъпи за т.нар. „vibe coding“, като Lovable и Base44, дори дават възможност на неспециалисти да създават софтуер чрез прости инструкции към чатботове.

Страхът е, че компаниите ще започнат сами да разработват голяма част от нужния им софтуер. Втората заплаха са т.нар. AI-native стартъпи за корпоративен софтуер - като Attio в управлението на клиенти или Glean в търсенето в корпоративни данни, които биха могли да отнемат пазарен дял от утвърдените играчи.

Ако разгледаме тези рискове поотделно, картината изглежда по-малко драматична, пише Economist.

За повечето компании разработването на софтуер е разсейване от основния им бизнес. Дългосрочната тенденция върви в обратната посока. В средата на 90-те години американските компании поддържат около 30% от софтуерните си инвестиции вътрешно - днес този дял е наполовина. Типичната голяма компания има абонаменти за стотици програми. Дори OpenAI използва Slack - услуга на Salesforce.

Няма сериозни основания да се смята, че AI ще обърне тази тенденция. Причината е и в ограниченията на технологията.

Генерираният от AI код често е по-малко елегантен, по-малко оптимизиран и съответно по-неефективен.

Борсите в Турция, Бразилия, Южна Африка, Чили, Мексико и Тайван са поскъпнали с поне 10% в доларово изражение от началото на месеца, а пазарите в Колумбия и Корея отбелязват ръст над 20%

Слабият долар отприщи яростно рали на развиващите се пазари

Андрей Карпати, бивш ръководител на AI в Tesla, отбелязва, че моделите допускат „фини концептуални грешки, каквито би направил невнимателен младши разработчик“.

Ръководител на голяма консултантска компания допълва пред Economist, че технологията е по-полезна при създаването на изцяло нов софтуер, отколкото при работа със съществуващи корпоративни системи.

Разбира се, AI ще се подобрява. Но вероятно и ще поскъпва. Засега Силициевата долина субсидира щедро цената му, което не може да продължи вечно.

OpenAI очаква да изгори 17 млрд. долара тази година. Акциите на Microsoft пострадаха миналата седмица, след като инвеститорите реагираха на огромните ѝ разходи за центрове за данни. В крайна сметка тези компании ще трябва да покажат възвръщаемост, което предполага по-високи цени.

Именно тогава специализираните софтуерни компании ще имат предимство. Те могат да разпределят разходите за разработка между много клиенти. Освен това са по-умели в използването на AI за писане на код. Изследване на Фиона Чен и Джеймс Стратън от Харвард показва, че AI повишава продуктивността на програмистите само в компании, които продават софтуер.

Що се отнася до AI-native конкурентите, опасенията също може да са преувеличени. Утвърдените доставчици активно внедряват AI функционалности. За да ускорят процеса, те придобиват стартъпи - като покупката на Sana Labs от Workday и на MoveWorks от ServiceNow. Софтуерните гиганти разполагат и с финансов ресурс: Salesforce, SAP, ServiceNow и Workday заедно са генерирали близо 30 млрд. долара свободен паричен поток миналата година. Продуктите им са и „лепкави“ - смяната на корпоративен софтуер е скъпа и рискова.

Всъщност AI може да се окаже благословия за големите софтуерни компании. Дори достъпът до AI да поскъпне, технологията вероятно ще намалява разходите за разработка на софтуер във времето. Това може да доведе до повече, а не по-малко разходи за софтуер, тъй като компаниите го използват за автоматизиране на задачи, изпълнявани от хора.

Ключовият въпрос е ценовата еластичност. Данните са ограничени, но показателни. Изследване на Френската централна банка сочи, че разходите за софтуер са сравнително еластични. Анализ на американски данни от Economist показва, че спад от 10% в цените на софтуера е свързан с ръст от 20% на разходите. Софтуерът може би ще „изяде света“, но засега е отхапал само малки парчета. Скоро обаче може да захапе много по-сериозно.