Дебатът за цифровия суверенитет завладя Европа. В епоха на геополитическо напрежение и технологическо съперничество желанието да контролираш собствената си дигитална съдба е напълно разбираемо и необходимо.

Според главният изпълнителен директор на SAP Кристиан Клайн, въпросът не е дали Европа трябва да бъде суверенна, а как.

„За съжаление, настоящият отговор на континента – наливането на милиарди евро в изграждане на огромни центрове за данни и субсидиране на хардуерни инвестиции – е погрешно решение на грешен проблем“, пише Клайн за Тhe Economist.

Европейският съюз планира да инвестира 20 млрд. евро в до пет „AI гигафабрики“ – масивни центрове за данни, предназначени да помогнат на Европа да настигне лидерите в изкуствения интелект. Този подход се основава на предпоставката, че притежаването на физическата инфраструктура е ключът към независимостта.

„Всеки, който смята, че сървърите и процесорите сами по себе си ще осигурят европейския суверенитет, не разбира природата на глобалната технологична взаимозависимост и пренебрегва истинските дигитални силни страни на Европа“, твърди Клайн от софтуерния гигант, който през март стана лидер по пазарна капитализация в Европа.

Според изпълнителният директор влакът на хардуера вече е потеглил. Дори ако един център за данни се управлява от европейски доставчик на местна територия, неговите основни компоненти – от процесорите до мрежовата технология – почти сигурно ще бъдат проектирани в Америка и произведени в Азия.

Главният изпълнителен директор на най-скъпата европейска компания не намира за нужно да се следва примера на САЩ с проекта Stargate за мощна инфраструктура за изкуствен интелект

Кристиан Клайн, SAP: Фокусът на Европа не трябва да е към AI фабрики, а към бизнес решения

Клайн твърди, че за да се постигне пълна технологична самостоятелност, би било необходимо да се забранят всички чуждестранни хардуерни компоненти и, логично, целият чуждестранен софтуер, който е дълбоко вграден в европейския бизнес.

„Подобен ход би бил непрактичен и икономически пагубен, откъсвайки Европа от иновациите в останалия свят. Реалността е, че повечето клиенти изискват представянето и иновациите, които американските доставчици на облачни услуги осигуряват.“

Глобалната надпревара в изкуствения интелект се определя от конкуриращи се подходи, водени от Америка и Китай. От едната страна стои гъвкава екосистема от технологични компании, които иновират с висока скорост. От другата – държавно дирижиран модел, при който иновациите са в съответствие с националната стратегия.

„Европа трябва да извърви свой собствен път – като приеме откритост, бързо вземане на решения и стратегически инвестиции, съчетани с интелигентна регулация, която управлява резултатите, а не идеите. Това може да се постигне чрез надграждане върху силните страни на континента – отличните научни изследвания и индустриалната база.“

Според Клайн моделът трябва да бъде воден от бизнеса, но основан на ценности, закотвен в европейски принципи като зачитане на личната неприкосновеност, защита на данните и демократична отчетност.

„Истинският суверенитет е способността винаги да запазваш контрол над своите данни и активи, докато използваш най-добрите налични технологии – независимо от техния произход – при свои собствени условия“, казва той.

Контролът трябва да се калибрира според чувствителността на данните, твърди лидерът на SAP.

Главният изпълнителен директор на единствената европейска компания, която има почти монополно положение в полупроводниците заплашва да напусне континента, ако компанията му не е по-добре защитена

Европа срещу ASML: Как една компания се оказа твърде важна, за да бъде свободна

За най-чувствителните публични данни, като в отбраната или здравеопазването, са необходими напълно изолирани облачни среди, управлявани от служители с одобрение за сигурност. Но чувствителните корпоративни данни не е необходимо да бъдат напълно изолирани от интернет; приоритет тук трябва да е данните да останат в Европа, защитени от високи стандарти за киберсигурност и криптиране, управлявано от клиента. А за много други случаи данните могат да се обработват и извън Европа, при условие че са спазени подходящи стандарти.

„Моята собствена компания – най-голямата технологична компания в Европа по пазарна стойност – вече предлага на клиентите тези опции, включително напълно суверенно облачно решение за избрани национални правителства.“

Цифровият суверенитет обаче не е самоцел, твърди Клайн. Той е средство за укрепване на конкурентоспособността. Самото изграждане на центрове за данни няма да повиши производителността. Истинският напредък идва от трансформацията на начина, по който работим: чрез прилагане на AI за ефективност и устойчивост, чрез дигитализация на процесите, чрез преосмисляне на бизнес моделите.

„Именно това приложение на AI ще създаде търсене за масивна изчислителна мощ, центрове за данни и усъвършенствани чипове. Вместо да се субсидира инфраструктурата и да се надяваме на най-доброто, публичните инвестиции трябва да се насочат директно към приложен AI и софтуер, които създават осезаеми конкурентни предимства. Това прави и съвременният бизнес софтуер – като интегрира AI в бизнес процесите.“

Според Клайн индустрията също трябва да даде своя принос. Той дава пример със сложните вериги на доставки, съпоставяйки прилагането на AI за създаване на самоорганизираща се мрежа между европейските компании, която предвижда прекъсвания, пренасочва доставки и оптимизира спрямо климатичните цели.

Най-големият производител на чипове в света е преживяла тайфуни и земетресения, докато живее в сянката на война. Истинското изпитание обаче тепърва предстои

Да станеш глобален играч, без да губиш душата си: Може ли TSMC да излезе отвъд Тайван

Клайн твърди, че индустрията трябва активно да участва в трансформацията на Европа чрез технологии. Той посочва, че прилагането на изкуствен интелект върху сложните вериги на доставки може да създаде самоорганизираща се мрежа между европейските компании, която да предвижда прекъсвания, да пренасочва доставки и да оптимизира процесите спрямо климатичните цели. Този подход би подобрил устойчивостта и ефективността на бизнеса, като предоставя проследяване в реално време вместо абстрактни обещания и така укрепва икономиката на Европа за дългосрочен период – не чрез физическа инфраструктура, а чрез цифрови решения и код.

„Политиците трябва да създадат правилната среда за това. Въпреки добрите намерения, Регламентът за данните на ЕС рискува да свръхрегулира използването на данни и да натовари компаниите с прекомерна бюрокрация. В съответствие с глава II дори малки компании трябва да проектират продукти, позволяващи споделяне на данни, включително с трети страни, които може да са преки конкуренти.

Странното е, че регламентът игнорира установения принцип на конкурентното право, според който само доминиращите играчи трябва да бъдат задължени да подкрепят конкуренти и то при конкретни условия. Мярка, предназначена да насърчи иновациите, може в крайна сметка да ги задуши.“

Клайн твърди, че едно нещо е ясно: дигиталното бъдеще на Европа няма да се реши в сървърните зали. То ще се реши във фабриките на континента, в неговите компании – големи и малки – и в публичните администрации.

„Всичко се свежда до един въпрос: можем ли най-накрая да доведем концепцията за цифров суверенитет до нейното логично заключение и да инвестираме не само в съхранение на данни, но и в прилагане на технологиите за създаване на реална и трайна стойност?“