Европейските лидери се събират в понеделник в Германия с акцент върху енергетиката и сигурността в Северно море. Въпреки официалния дневен ред, разговорите рискуват да бъдат засенчени от напрежението около американските амбиции към Гренландия, пише France 24. 

Към традиционното безпокойство от действията на Русия в региона се добави нов, неочакван фактор на нестабилност – стремежът на президента на САЩ Доналд Тръмп към автономната територия на Дания.

Срещата се провежда само дни след като американският държавен глава се отказа от заплахата си да завземе Гренландия със сила и да наложи наказателни мита на европейските съюзници от НАТО, които му се противопоставят.

Тръмп заяви, че е постигнал „рамково“ споразумение с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, но това предизвика едновременно облекчение и объркване, тъй като подробности не бяха разкрити.

„Ще трябва да обръщаме по-голямо внимание на всички части от европейската територия на НАТО“, казва германският канцлер Фридрих Мерц в четвъртък след извънредно заседание на Европейския съвет. „Това важи най-вече за Севера.“

„Ние избираме Кралство Дания. Избираме Европейския съюз. Избираме НАТО“, заяви Нилсен пред медиите в Нуук. „Това не е само въпрос за Гренландия и Кралство Дания - става дума за световния ред за всички нас.“

Премиерът на Гренландия: Не знам детайлите на рамката на сделката Тръмп–НАТО, но суверенитетът е „червена линия“

Сред гостите в понеделник ще бъдат датският премиер Мете Фредериксен, която посети Гренландия в петък, както и представители на НАТО, Европейската комисия и Исландия.

Очаква се също да присъстват лидери от Норвегия, Нидерландия, Ирландия, Белгия и Люксембург, а Великобритания и Франция ще изпратят министри на срещата в северното пристанище Хамбург.

„Като се има предвид съставът на срещата, сигурността във Високия север със сигурност ще бъде сред темите, които ще интересуват участниците“, отбелязва Щефен Майер, говорител на Мерц.

Хибридни атаки

Официално целта на срещата е да се ускори трансграничното разширяване на офшорната вятърна енергия, пазара на водород и свързаната с тях морска инфраструктура.

Въпросите на сигурността ще бъдат водещ приоритет, тъй като Северно и Балтийско море отдавна са обект на т.нар. „хибридни атаки“, за които широко се обвинява Русия.

Товарни кораби, свързани с Москва, са заподозрени в саботаж на подводни комуникационни кабели и в наблюдение на критична инфраструктура.

Завоят в позицията на Тръмп донесе облекчение на европейските лидери, които бяха изправени пред перспективите за търговска война и заплаха пред стабилността на НАТО

Какво показа епизодът „Гренландия“ за отношенията САЩ-Европа

В Германия загадъчни полети на дронове над летища, военни бази и индустриални обекти допълнително разтревожиха властите, които смятат, че някои от тях са били изстреляни от кораби, изпратени от Русия.

Миналата седмица Мерц посочи, че „морската сигурност“, както и „общият икономически успех на Севера“ ще бъдат сред темите в Хамбург.

По думите му превръщането на Северно море в „най-големия резервоар на зелена енергия в света“ е от стратегическо значение за суверенитета и сигурността на европейския континент.

На последната среща на върха за Северно море през 2023 г. държавите се договориха да изградят до 300 гигавата вятърни мощности до средата на века, с междинна цел от 120 гигавата до 2030 г.

Но според консултантската компания Baringa, ако сегашните тенденции се запазят, до края на десетилетието ще бъдат инсталирани едва 82 гигавата.

Климат и сигурност

Правителствени източници съобщават, че в Хамбург ще бъдат обсъждани и „настоящите трудности“ на сектора.

Сред спънките са логистични затруднения в пристанищата, недостиг на компоненти и електропреносна мрежа, която трудно поема допълнителното и променливо производство.

Има и опасения от навлизането на китайски производители на турбини във веригата на доставки, в момент когато европейските компании се стремят да засилят собствената си автономия и индустриална независимост.

Поддръжниците на вятърната енергия твърдят, че тя е полезна не само за климата, но и за сигурността, тъй като децентрализираните системи са по-устойчиви на саботаж и атаки от изкопаемите електроцентрали, тръбопроводи или петролни танкери.

Датският министър-председател Мете Фредериксен заяви в четвъртък, че е „добре и напълно естествено“ въпросът за сигурността в Арктика да бъде обсъждан между президента на САЩ Доналд Тръмп и генералния секретар на НАТО Марк Рюте

Дания е отворена за разговори за „Златния купол“, след като Тръмп обяви рамково споразумение за Гренландия

Саймън Скилингс от мозъчния тръст E3G посочва, че „през последните години научихме много не само от хибридните атаки срещу инфраструктура, но и от ситуацията между Украйна и Русия. Видяхме, че разпределените активи са по-устойчиви“.

„По-дисперсифицираната инфраструктура е по-здрава… необходими са множество атаки, а не една единствена, за да бъде прекъснато енергоснабдяването.“

Скилингс допълва, че офшорните вятърни паркове могат да допринесат и за морската сигурност, ако в турбините бъдат интегрирани системи за наблюдение или дронове.

Въпреки това, по думите му, в Северно море все още има „много малко координация по тези въпроси“, а изграждането на по-устойчива система неизбежно ще увеличи разходите.