Бивш високопоставен служител от първата администрация на президента на САЩ Доналд Тръмп планира многомилиарден проект за изграждане на център за данни в отдалечен район на Гренландия, в момент, в който т.нар. hyperscalers трескаво увеличават капацитета си по целия свят, за да отговорят на бързото навлизане на изкуствения интелект.

Целта е центърът за данни да достигне оперативен капацитет от 300 мегавата (MW) до средата на 2027 г., след което разширението му да го изведе до 1,5 гигавата (GW) до края на 2028 г.

Подобен капацитет би бил няколко пъти по-голям от този на който и да е действащ център за данни в света в момента. В същото време обаче вече има планове за изграждане на множество съоръжения с мощност над 1 GW в различни части на света през следващите две години, тъй като надпреварата за развитие на AI инфраструктурата се ускорява.

Светът разполага с едва около 3% прясна вода, като голяма част от нея е заключена в ледници и ледени шапки, намиращи се Антарктида и Гренландия

„Замръзналият капитал“ на Гренландия: Водата като стратегически въпрос на сигурност

Проектът в Гренландия ще струва милиарди долари. Вече има обвързващи ангажименти от инвеститори за финансиране на половината от първоначалната фаза и половината от финалната фаза на развитие, казва пред CNBC Дрю Хорн – бивш старши съветник на вицепрезидента Майк Пенс по време на първия мандат на Тръмп и главен изпълнителен директор на GreenMet, компания, която предоставя стратегическа подкрепа за проекта.

Проектът е насочен към изграждане в района на Кангерлусуак – малко селище в края на дълбок фиорд на югозападното крайбрежие на арктическия остров, което разполага и с летище, допълва Хорн.

Ангажирани са технически партньори за физическото изграждане на съоръжението, но проектът все още не е осигурил земя или одобрения от местните власти, казва Хорн. Той не разкрива имената на останалите компании, участващи в инициативата, тъй като информацията все още не е публична.

„Ние избираме Кралство Дания. Избираме Европейския съюз. Избираме НАТО“, заяви Нилсен пред медиите в Нуук. „Това не е само въпрос за Гренландия и Кралство Дания - става дума за световния ред за всички нас.“

Премиерът на Гренландия: Не знам детайлите на рамката на сделката Тръмп–НАТО, но суверенитетът е „червена линия“

През последните седмици търговските възможности в Гренландия попаднаха в светлината на прожекторите, след като арктическият остров се превърна в център на геополитическа буря - Тръмп отново заговори за евентуалното му придобиване от САЩ.

Като потенциални възможности се посочват добивът на критични минерали и запасите от сладка вода, макар скептиците да изтъкват сериозните логистични предизвикателства, свързани с ограничената инфраструктура на острова.

От подземни бункери и центрове за данни, дегизирани като спа салони, до орбитални сървъри – технологичният сектор търси устойчиви решения за енергийната цена на изкуствения интелект

Сървъри, спа центрове и необятният Космос: Как AI бумът принуждава света да преосмисли центровете за данни?

Сделките в сектора на центровете за данни достигнаха рекордните 61 милиарда долара през 2025 г., на фона на надпреварата за изграждане на инфраструктура, необходима за захранване на енергоемките AI натоварвания. Големи технологични компании като Meta, OpenAI, Oracle, AWS, Microsoft и Google инвестират огромни суми в развитието на подобни съоръжения по света.

Работата по проекта в Гренландия е започнала преди година, а според Хорн вече са осигурени технически партньори за строителството, експлоатацията и енергийното снабдяване на обекта.

Осигуреното финансиране – под формата на дълг и собствен капитал – е обвързано с постигането на ключови етапи, включително получаването на разрешителни от местните власти, пояснява Хорн, който към края на първия мандат на Тръмп е бил старши съветник и на министерствата на енергетиката и разузнаването на САЩ.

Други бивши висши служители от администрацията на Тръмп също имат дялове в GreenMet, която според сайта си подпомага компании при осигуряване на държавно и частно финансиране, както и стратегически партньорства.

Джордж Сориал, бивш изпълнителен вицепрезидент и главен съветник по съответствието в Trump Organization до 2019 г., и Кийт Шилър – дългогодишен бодигард на Тръмп и директор на операциите в Овалния кабинет по време на първия му мандат – са помогнали за създаването на компанията през 2021 г. и остават нейни акционери.

„Ние не сме активно ангажирани с GreenMet или с проекта в Гренландия“, казва Сориал пред CNBC. „Ние сме пасивни миноритарни акционери и нямаме управленска роля.“

Главният изпълнителен директор на GreenMet развива отношения с представители на администрациите на Гренландия и Дания с цел придвижване на проекта. В сряда той се е срещнал с датския посланик в САЩ Йеспер Мьолер Сьоренсен в рамките на „продължаващ диалог“, за да обсъдят центъра за данни, казва Хорн.

Въпреки опасенията за надути AI оценки и растящия дълг, инвестициите в центрове за данни продължават да растат, водени от търсенето на изчислителна мощ, енергийните ограничения и надпреварата между водещите технологични компании

AI бумът тласка сделките с центрове за данни до нов рекорд

Макар че официални лица от всички страни изразяват подкрепа за проекта, „проблемът не е толкова в частния сектор, колкото в дипломатическия“, отбелязва Хорн, визирайки геополитическото напрежение около американските стремежи за придобиване на Гренландия – полуавтономна територия на Дания.

Напрежението донякъде спадна, след като Тръмп се отказа от плановете си да наложи мита на няколко европейски държави по този въпрос, но въпросителните около американското военно и икономическо присъствие в Гренландия остават.

„Нашата инициатива е изцяло частна и може да успее само ако получим подкрепата на всички засегнати страни и държави“, подчертава Хорн.

Нарастващият апетит на AI за енергия тласка компаниите към орбитални решения – между футуристичната мечта и суровата икономическа реалност

Центрове за данни в космоса: Мисията е (почти) възможна

„По-големи корпоративни структури“ ще поемат водещата роля в строителството и развитието на центъра за данни, докато GreenMet ще остане ангажирана като консултант, тъй като проектът търси държавни инвестиции от САЩ, Гренландия, Дания и други държави от НАТО, казва Хорн пред CNBC.

„През последната година изграждахме всичко – от енергийните решения до технологичните компоненти, и разполагаме с местен партньор в Гренландия“, каза той. „В момента очакваме одобренията от гренландската страна.“

Едно от най-големите предизвикателства за проекти от такъв мащаб в Гренландия е достъпът до енергия. За първата фаза, която цели капацитет от 300 MW, планът е използването на специализирани баржи, доставящи втечнен природен газ до фиорда, обяснява Хорн.

За втората фаза, която ще увеличи капацитета до 1,5 GW, се планира изграждането на водноелектрическа централа – като около 70% от енергията на острова и сега идва от подобни съоръжения. Разрешителните и одобренията от гренландското правителство за баржите и централата все още се очакват.

Той ще е първият и единствен в Европа инсталиран в мина, като се възползва от уникалните условия на Доломитите, успоредно с хранилища за ябълки, вино и сирене

В сърцето на действаща мина Италия изгражда мощен център за данни

Хорн твърди, че ако местните власти дадат зелена светлина за голямата водноелектрическа централа, цените на енергията ще направят проекта икономически устойчив в дългосрочен план.

Анализатори посочват, че изграждането на центрове за данни в студен климат има съществени предимства.

„Най-голямата стойност е в ресурсния профил – по-специално хидроенергията за производство на електричество и възможността за т.нар. ‘безплатно охлаждане’ заради по-ниските околни температури“, казва пред CNBC Ноа Рамос, стратег в инвестиционната компания Alpine Macro.

Съществуват обаче и сериозни препятствия. „Строителството в Арктика е капиталоемко; строителните сезони са кратки, а топлината от сървърите може да разтопи самата земя, върху която е изградено съоръжението… необходима е специализирана инженерна експертиза“, допълва Рамос.