Севернокорейски филм привлича необичайно внимание с кадри и сюжетни линии, които досега изглеждаха немислими за държавно одобрено кино в страната.

Както отбелязва кореспондентът на CNN Уил Рипли, самият факт, че подобна продукция достига до киносалоните и по-късно до държавната телевизия на Северна Корея, е ясен сигнал за промяна във формата на севернокорейската пропаганда, макар и не в посланието ѝ.

Във филма, който носи заглавието Days and Nights of Confrontation, присъстват сцени на задушаване с найлонов плик, пробождане с нож, автомобилен удар, последван от убийство, както и самоделна бомба с открити жици. Има извънбрачна връзка и дори кратки сцени с частична голота – нещо изключително рядко за консервативната и строго контролирана културна среда на Северна Корея.

След като през миналата година заглавието привлича публика в киносалоните, този месец то достига значително по-широка аудитория с първото си излъчване по държавната телевизия. Самият факт, че филмът се разпространява по телевизията, е знак за официално одобрение и за разширяване на границите на допустимото в севернокорейската развлекателна индустрия.

Показателна е и самоличността на продуцента – Korean April 25 Film Studio, студиото, отговорно за най-идеологически натоварените филми на режима. Именно то стои зад решението да заложи на откровено насилие и сценарий, който напомня за съвременен политически трилър.

„Персонаж, който е задушен с найлонов плик – това е нещо, което със сигурност никога не съм виждал в севернокорейски филм“, коментира американският режисьор Джъстин Мартел, който присъства на Pyongyang International Film Festival, пред Уил Рипли. По думите му дори умереното сексуално съдържание – скромно по глобалните стандарти – е необичайно откровено за киното в Северна Корея.

Лоялността остава задължителна, но формата става по-модерна

Действието на филма се развива в средата на 2000-те години и се фокусира върху лични и политически предателства, като кулминацията е заговор за убийството на покойния лидер на режима Ким Чен Ир, баща на настоящия ръководител на страната Ким Чен Ун, чрез взривяване на влака, в който пътува.

Поради затворения характер на севернокорейското общество независими свидетелства от обикновени зрители са на практика невъзможни. Наблюдатели обаче са единодушни, че подобно съдържание не би преминало цензурата дори преди десетилетие. Въпреки това Days and Nights of Confrontation е рекламиран като престижна продукция и получава награди за най-добър актьор и най-добри звукови ефекти на филмовия фестивал в Пхенян.

Филмът в никакъв случай не критикува властта. Посланието е напълно в рамките на официалната идеология – предателството води до смърт, а лоялността към държавата е единственият правилен път. Новото е начинът, по който това послание се поднася – с по-високи производствени стандарти, по-бързо темпо и визуален език, заимстван от холивудските трилъри.

Както подчертава Уил Рипли в анализа си за CNN, севернокорейските филмови и телевизионни продукции дълго време разчитат на едни и същи сюжетни модели и подходи. През последните две десетилетия индустрията обаче изпада в застой, като доминират нискобюджетни продукции за сметка на мащабни игрални филми.

„През последните години Северна Корея започва да се намесва много по-активно и да инвестира значителни средства в нови продукции“, отбелязва Мартел, като посочва, че това води до видима промяна във визуалното качество и темпото на филмите.

Сюжетът на Days and Nights напомня реалния взрив на жп гара Рьонгчон през 2004 г. край границата с Китай.

„Официално инцидентът е обявен за злополука, но извън страната от години циркулират спекулации за опит за покушение. Вътре в Северна Корея темата остава табу, което прави появата ѝ в игрален филм особено показателна“, пише Рипли в своя анализ.

Във финалните сцени заговорът се проваля, главният герой е арестуван, а основното послание отново е, че нелоялността към страната неизбежно се наказва.

От революционни мелодрами към политически трилъри

От 60-те до 80-те години киното на Северна Корея се движи в три основни жанра – революционни военни епоси, мелодрами за идеологическа чистота и исторически алегории, възхваляващи фамилията Ким.

Един от най-известните филми, The Flower Girl, разказва за страданията на жена от селски район по време на японското колониално управление, като насилието е по-скоро загатнато, отколкото директно показано.

По-късни заглавия като The Schoolgirl’s Diary от 2006 г. засягат вътрешни социални конфликти, но ги разрешават чрез морална корекция, а не чрез физическо унищожение.

„На този фон Days and Nights изглежда като рязка промяна на посоката. Предателят не е враг отвън, а вътрешен човек – прокурор, съпруг, гражданин, дълбоко внедрен в системата“, обяснява Рипли.

Филмът следва структурата на съвременен холивудски трилър с ескалиращо напрежение и безкомпромисен финал.

Студиото April 25 е основано след Корейската война и дълго време работи по строга идеологическа формула. Това започва да се променя при управлението на Ким Чен Ун, който насърчава иновацията във формата, без да променя съдържанието. Държавните медии хвалят филма за „напрежението и вълнението“, с които привлича аудиторията.

„Северна Корея винаги е приемала киното изключително сериозно – вероятно повече от всяка друга авторитарна държава. Ким Чен Ир лично ръководи филмовата индустрия и притежава собствена колекция от над 15 000 филма, включително холивудски заглавия, забранени за публично разпространение“, пише Рипли.

Историята ескалира през 1978 г., когато южнокорейската актриса Чхой Ън Хи и режисьорът Шин Сан Ок са отвлечени и принудени да работят за режима. Сред най-известните им продукции е Pulgasari – чудовищен епос, вдъхновен от Godzilla, който по-късно придобива култов статут извън страната.

Според Рипли от CNN, в ерата на смартфоните пропагандата трябва да бъде поне донякъде забавна.

Днес смартфоните в Северна Корея стават все по-разпространени. Държавата предлага вътрешни платформи за разпространение на видео и строго цензурирано съдържание, докато южнокорейски сериали, музика и филми продължават да циркулират нелегално чрез флашки и карти с памет.

Наказанията за консумация на подобно съдържание стават все по-сурови, но според анализатори репресиите вече не са достатъчни. Вниманието трябва да бъде спечелено.

Days and Nights of Confrontation е част от този нов подход – по-бърз, по-мрачен и по-въздействащ, но с добре познато послание: заговорът срещу лидера неизбежно завършва с катастрофа“, обобщава авторът на CNN.