График на микросмени може да е ключа към баланса между работата и личния живот

Работното време от 9 до 17 ч. вече не е приоритет за голяма част от служителите, които все повече проявяват интерес към практика, наречена „микросмени“.

Това се казва в доклада на Owl Labs за състоянието на хибридната работа през 2025 г.

65% от анкетираните са заявили, че се интересуват от микросмени, дефинирани като работа в „къси, нелинейни блокове, базирани на личната енергия, отговорностите или моделите на производителност“, съобщава CNBC.

„Това привлича служителите не само като предпочитание за графика, но и като начин да си върнат контрола над все по-фрагментирания си кариерен живот“, казва Франк Уайсхаупт, главен изпълнителен директор на Owl Labs. „Служителите импровизират решения, за да съчетаят изискванията на работата с реалностите на живота си.“

В бума на дистанционната работа по време на пандемията много служители имаха по-голям контрол над времето си в работните часове. Интересът към микросмени може да представлява желание към запазване на тази гъвкавост, особено сред тези в дистанционна работа, но е по-трудно за тези с традиционни работни часове от 9 до 17 часа.

От 9 до 5 и обратно: Илюзорният баланс, който изтощава поколението Z

Микросмените обаче не са изцяло нова практика.

Дъг Грегъри от Мичиган споделя, че работи по този начин от десетилетия, още преди пандемията. „Ние като че ли свикнахме с идеята да сме налице или на разположение за близките си“, казва той, говорейки за дистанционната работа по време на пандемията, като допълва: „Свикнахме да се грижим по-добре за здравето си.“

Макар Грегъри да признава, че „не всеки има контрол над своя график“, според него „денят е по-гъвкав“, когато прави микропромени. „Ако ми се наложи да си взема час почивка през деня, за да направя нещо с внучето си, да отида на лекар или друго, няма проблем, компенсирам го вечерта или рано сутринта. Всъщност всичко се свежда до това за какво съм отговорен, как да го направя и как да организирам живота си, за да го направя.“, допълва той.

Грегъри преди е работил в сектора на продажбите, но днес е самонает в областта на аудиовизуалната интеграция.

„Печеля прехраната си въз основа на резултатите. Никой не изпраща чек за това колко часа работя през седмицата.“

Между офиса и гъвкавия график: Как бизнесът може да открие баланс в ерата на хибридната работа

Микросмените може да са особено полезни за родители или лица, полагащи социални и здравни грижи.

Тереза Робъртсън от Мериленд например разказва, че в продължение на 25 години е съчетавала работата си с грижите за покойния си съпруг, страдащ от хронични здравословни проблеми. „Трябваше да се грижа за съпруга си и да работя, така че трябваше да намеря начин как да се справя.“

Това означава да планира срещите си според посещенията при лекарите и да започва някои дни по-рано или да завършва други по-късно, за да отидат на лекар, да се грижи за лекарствата му и да се справя със задълженията си като болногледачка.

„Имахме рутина; след се уверявах, че е облечен, че е взел лекарствата си и че се е нахранил, тогава можех да се отпусна и да се концентрирам върху работата. Имах по-голям контрол над деня си. В един момент можех да спра и да реша: Добре, трябва да проверя кръвното му налягане и после да се върна на работа.“

Как да станете професионален „треньор на време“

Някои от задачите й през този период, като например управлението на проекти, са по-скоро ориентирани към резултатите, така че й се доверяват да управлява времето си, отбелязва тя.

„Докато вършех всичко навреме и в рамките на бюджета, те не се интересуваха дали съм била в офиса в 7 ч. Имах толкова много Zoom срещи в болнични стаи, защото където и да отида, нося лаптопа си и когато мога, работя.“

Днес Робъртсън управлява агенция за виртуални асистенти, която, според нея, помага да продължава да работи на микросмени. Тя определя работното си време така, че да е свободна предимно в петък следобед, за да се занимава с лични дела. „Работя на микросмени през цялото време. Това е единственият начин да имам личен живот и да печеля.“