През февруари 1968 г. Линдън Б. Джонсън губи легендарния новинарски водещ Уолтър Кронкайт, който заявява пред американците, че вече не може да приема уверенията на президента относно войната във Виетнам.

През изминалите две седмици американският президент Доналд Тръмп може би загуби симпатиите на Джо Роугън заради водената от него война срещу имиграцията.

На пръв поглед Кронкайт, наричан „човека с най-голямо доверие в Америка“ за времето си, няма много общо с Роугън - най-популярният подкастър в света. Единия трудно може да си го представим без костюм и вратовръзка, докато другият предпочита потници, подчертаващи мускулите, и суичъри с качулка.

Но в едно отношение те се припокриват: както Кронкайт в онези времена, Роугън днес е ключов барометър на обществените настроения в една разединена и подозрителна епоха, пише The Wall Street Journal.

„Той е ветропоказателят“, казва за Роугън Дъг Шоен, политически консултант, работил с Бил Клинтън и днес редовен анализатор във Fox News.

Тричасовото интервю, което Роугън направи с Тръмп в навечерието на изборите през 2024 г., както и последвалата му подкрепа, се смятат за повратен момент в кампанията. Съдейки по всичко, самият Тръмп също е бил на това мнение, след като покани Роугън в Овалния кабинет.

Преди няколко дни обаче подкастърът отстъпи, когато се сблъска с конкретните измерения на ключовото предизборно обещание на Тръмп - да осъществи най-мащабната депортация на нелегални имигранти в американската история. По-специално Роугън изглеждаше разтърсен от смъртта на Рене Никол Гуд – жена от Минеаполис, застреляна от агент на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE) при оспорвани обстоятелства.

„Всичко това ми се стори дълбоко погрешно“, каза Роугън на сенатора от Кентъки Ранд Пол в края на почти тричасов разговор в студиото му в Остин, излъчен във вторник. „Тя очевидно не беше психически здрава, но означава ли това, че трябва да бъде застреляна в главата? Няма ли друг начин това да бъде решено?“

По-късно Роугън направи паралел с нацистите, описвайки маскираните и милитаризирани агенти на ICE, патрулиращи улиците на Минеаполис. „Наистина ли ще станем Гестапо? ‘Документите ви!’ До това ли сме стигнали?“, попита той.

Трудно е да се каже дали съмненията на Роугън ще повлияят на Тръмп. В четвъртък, на фона на протестите срещу ICE, президентът заплаши да задейства Закона за въстанията и да разположи армията.

За някои анализатори обаче колебаещият се Роугън представлява повратен момент за Тръмп и движението MAGA – подобно на ролята на Кронкайт за Линдън Джонсън.

„Той има огромна аудитория и много хора го слушат - пряко или косвено“, отбелязва Лий Дрътман, старши сътрудник в левия мозъчен тръст New America. „Когато той каже ‘стига с тази бруталност на ICE’, той дава яснота в един несигурен и двусмислен момент за мнозина и застава твърдо на страната на гражданските свободи.“

Самият Роугън никога не е бил лесен за категоризиране. Преди да подкрепи Тръмп, той беше страстен привърженик на сенатор Бърни Сандърс и дори днес продължава да го кани в подкаста си. Подобно на много от феновете си, позициите му не се вписват в утвърдена идеология и понякога се плъзгат към конспиративното мислене.

„Най-полезният начин да мислим за Джо Роугън е като за най-известния колебаещ се избирател в Америка“, написа тази седмица в X Бен Бърджис, професор в Rutgers и сътрудник на лявото списание Jacobin.

Произходът на Роугън е безспорно нетрадиционен. Той започва като експерт по бойни изкуства и стендъп комик, преди да се превърне в странен персонаж в телевизионния ситком от 90-те „News Radio“. След това води сензационното риалити „Fear Factor“.

Той е сред пионерите на подкаст революцията, стартирайки своето шоу през 2009 г. Пандемията от Covid се оказа повратен момент – разкри мащаба на аудиторията му и способността му да улавя настроенията на неспокойна публика, която не вярва на елитите и цени автентичността повече от експертизата.

През 2021 г. Роугън предизвика възмущение, когато предположи, че здравите млади хора вероятно нямат нужда от ваксинация.

Гостите в „The Joe Rogan Experience“ варират от ентусиасти по НЛО, холивудски звезди и учени до комици с различна степен на популярност. В един от най-известните си епизоди той подтикна милиардера Илон Мъск да пуши трева - момент, който доведе до осезаем спад в акциите на Tesla. Подкастът на Роугън се превърна и в инкубатор за ново поколение звезди, сред които Тео Вон и Андрю Шулц, които популяризираха „маносферата“ и вдъхнаха на MAGA младост и тестостерон.

Въпреки нарастващото си влияние Роугън често се опитва да се дистанцира от ролята на авторитет. През юни той възкликна: „Не искам да бъда новините. Харесва ми да си говоря глупости. Харесва ми да имам тук куп комици… или учени. Харесва ми да каня интересни хора… Не искам да съм човек, който разпространява информация към масите, при това лъжлива. Нямам такива възвишени цели.“

Тази поза често дразни Сам Харис - невроучен и колега подкастър, който упреква Роугън, че усилва дезинформацията: „Буквално не е пресилено да се каже, че той не само помогна за избирането на Тръмп, но и за това Робърт Кенеди-младши да поеме здравната система.“

Съюзът между Роугън и Тръмп се ражда в кръвта и потта на UFC. Роугън е коментатор, а Тръмп – негов фен. Главният изпълнителен директор на UFC Дейна Уайт каза пред Rolling Stone, че си е поставил за цел да привлече Роугън към MAGA преди изборите през 2024 г.

Интервюто на Роугън с тогавашния кандидат Доналд Тръмп – публикувано по-малко от две седмици преди изборния ден – е гледано 61 милиона пъти в YouTube. Когато Тръмп отпразнува победата си, Уайт се качи на сцената с него и благодари на „могъщия и всемогъщ Джо Роугън“.

И все пак още преди коментарите на Роугън тази седмица имаше признаци, че той започва да се чувства некомфортно с максималистичния втори мандат на президента. Той постави под въпрос операцията срещу венецуелския лидер Николас Мадуро, възрази срещу преименуването на Кенеди центъра, обвини администрацията на Тръмп, че се опитва да манипулира обществото около досиетата за Джефри Епстийн, и разкритикува президента за подигравките му към холивудския продуцент Роб Райнер, след като той и съпругата му бяха намерени мъртви в дома си.

Имиграцията обаче може да е различна – тема, която беше оста на кампанията на Тръмп. В разказите му на митингите нелегалните имигранти са виновни за всичко – от жилищната криза до престъпността и икономическия упадък. Под бурни аплодисменти той обещаваше най-голямата депортация в американската история.

Какво се промени за Роугън?

Отчасти това може да са ужасяващите кадри от убийството на Гуд. Паралелно с тях в социалните мрежи се разпространиха клипове на маскирани агенти на ICE, които изглеждат сякаш са в чужда военна зона – не в Минесота.

„Когато хората казват, че е оправдано, защото колата го е ударила, на мен ми изглеждаше, че тя се опитва да завие встрани“, каза Роугън, очевидно отхвърляйки опита на администрацията да представи Гуд като вътрешен терорист, опитал се да прегази агент на ICE.

Тези думи предизвикаха гневното „казах ли ти аз“ в някои кътчета на социалните мрежи. Потребител в Reddit написа: „Джо, ти по дяволите прокара тази политика и всички казваха, че това ще се случи“, написа. „А сега седиш изненадан.

По-широко погледнато обаче Роугън изглежда разкъсван от сложния въпрос за имиграцията – както и много други американци. Той например обвиняваше президента Байдън, че е загубил контрол над южната граница и дори – както твърдят някои вдясно – че е насърчавал нелегалната имиграция, за да увеличи избирателните списъци на демократите.

В същото време той изглежда ужасен от идеята за масово обезлюдяване на цели общности, както и от използваната стратегия. „Лос Анджелис без мексиканци би бил абсурден“, коментирал е той. За тактиките на ICE посочва: „Имат ли квота, която трябва да изпълнят? Затова ли са толкова агресивни?“

В крайна сметка заключва: „Мисля, че трябва да се намери баланс. Просто не знам как точно се постига.“

Според цитирания в началото политически консултант Шоен убийството на Гуд може да се окаже повратна точка в общественото мнение. Той сравнява случая с убийството на Джордж Флойд от полицията през 2020 г., което даде мощен тласък на движението Black Lives Matter.

Междинните избори през ноември ще покажат дали това наистина е така.