Президентът на Колумбия: Има реална заплаха от военни действия на САЩ срещу страната ни
Густаво Петро също така обвинява агентите на Службата за имиграция и митнически контрол (ICE), че действат като „нацистки бригади“
,fit(1001:538)&format=webp)
Президентът на Колумбия Густаво Петро заявява пред BBC, че според него вече съществува „реална заплаха“ от американски военни действия срещу Колумбия.
Петро казва, че Съединените щати третират други държави като част от американска „империя“. Изявлението идва след като Доналд Тръмп заплаши Колумбия с военни действия. По думите му САЩ рискуват да се трансформират от държава, която „доминира света“, в такава, която е „изолирана от него“.
Той също така обвинява агентите на Службата за имиграция и митнически контрол на САЩ (ICE), че действат като „нацистки бригади“. Тръмп значително разшири операциите на ICE като част от това, което администрацията определя като борба с престъпността и с имигрантите, влезли незаконно в страната.
След ударите на САЩ срещу Венецуела и залавянето на Николас Мадуро, американският президент Доналд Тръмп отбеляза, че военна операция, насочена срещу Колумбия, „звучи добре“.
Тръмп нееднократно е казвал на Петро да „се пази“ – изказвания, които колумбийският президент остро осъжда.
В сряда вечерта Тръмп и Петро са провели телефонен разговор, след който американският президент обяви, че ще се срещне с колумбийския си колега в Белия дом в „близко бъдеще“. В публикация в платформата си Truth Social късно в сряда Тръмп определи разговора като „голяма чест“. Колумбийски официален представител коментира, че разговорът е отразил „завой на 180 градуса в риториката“ и от двете страни.
В четвъртък обаче тонът на Петро подсказа, че отношенията не са се подобрили съществено.
Пред BBC той призна, че разговорът е продължил малко под час, „като през повечето време говорех аз“. Основните теми са били „наркотрафика в Колумбия“, както и позицията на страната му относно Венецуела и „случващото се в Латинска Америка във връзка със Съединените щати“.
Петро остро разкритикува последните мерки по прилагане на имиграционното законодателство в САЩ, обвинявайки агентите на ICE, че действат като „нацистки бригади“.
Президентът Тръмп често обвинява имиграцията за престъпността и трафика в САЩ, използвайки това като оправдание за мащабни операции. Той е обвинявал страни като Колумбия и Венецуела, че не правят достатъчно за борбата с наркотрафика.
След завръщането си в Белия дом американският президент изпрати агенти на ICE в градове в цялата страна. Агенцията прилага имиграционните закони и провежда разследвания за незаконна имиграция, както и участва в извеждането на недокументирани имигранти от САЩ.
Администрацията съобщава, че между 20 януари и 10 декември 2025 г. са били депортирани 605 000 души. Властите твърдят, че 1,9 млн. имигранти са се „самодепортирали доброволно“ след агресивна информационна кампания, насърчаваща хората да напуснат страната сами, за да избегнат арест или задържане.
Към 30 ноември 2025 г. около 65 000 души са били задържани в центрове на ICE, според проекта за имиграция на Transactional Records Access Clearinghouse – база данни с правителствена информация към Университета в Сиракюз.
Тази седмица американски имиграционен агент застреля 37-годишна жена в град Минеаполис, което предизвика протести.
Федерални служители твърдят, че Рене Никол Гуд се е опитала да прегази агенти с автомобила си, но кметът на града, демократът Джейкъб Фрей, казва, че стрелбата е била безразсъдна и настоява агентите да напуснат града.
Петро заявява, че ICE е „стигнала дотам не само да преследва латиноамериканци по улиците, което за нас е обида, но и да убива граждани на Съединените щати“.
По думите му САЩ от „десетилетия“ третират други правителства, особено в Латинска Америка, като част от „империята им“, независимо от закона.
Двамата лидери отдавна са противници и често си разменят обиди и заплахи за мита в социалните мрежи.
Във връзка с военните действия на САЩ във Венецуела, Петро отправи обвинение към Вашингтон, че провокира конфликти заради „петрол и въглища“. Според него, ако САЩ не бяха напуснали Парижкото споразумение, отношенията със света и Южна Америка биха били „много по-демократични и мирни“, а войните биха били избегнати.
„Венецуелският въпрос е именно за това“, отбелязва той.
След заканите на американския лидер за възможна военна интервенция в Колумбия, страната бе залята от масови демонстрации в защита на националния суверенитет. Петро определя изказванията на Тръмп като „реална заплаха“, припомняйки историческите загуби на колумбийски територии през миналия век.
На въпрос как Колумбия би се защитила в случай на американска атака, Петро отвръща, че би „предпочел това да бъде чрез диалог“, като добавя, че „се работи“ в тази посока.
Но допълва: „Историята на Колумбия показва как е реагирала срещу големи армии.“
„Не става дума за сблъсък с конвенционални оръжия, които нямаме. Не разполагаме дори и с противовъздушна отбрана. Вместо това разчитаме на хората, на планините и джунглите си – както винаги.“
Петро потвърди, че поддържа активен диалог с Делси Родригес, временно изпълняваща длъжността президент на Венецуела. Той осъди опитите за „тайни операции“ на чужди разузнавателни служби, като уточни, че макар американските агенции да имат разрешение за работа в Колумбия, то е строго ограничено до борбата с наркотрафика.
Коментарите му идват непосредствено след залавянето на Николас Мадуро от елитните части Delta Force – операция, осъществена с помощта на информатор от вътрешния кръг на венецуелското правителство. Петро обаче избегна директен отговор на въпроса дали се опасява от подобни внедрени агенти в собственото си обкръжение.
Колумбия остава водещ производител на кокаин и ключов износител на ресурси като петрол, злато и изумруди. На този фон САЩ обявиха безсрочен контрол върху продажбите на венецуелски петрол. След операцията във Венецуела Тръмп нападна лично Петро, наричайки го „болен човек“, който продава наркотици на САЩ, и загатна за предстоящи действия срещу него. Петро категорично отхвърли обвиненията, напомняйки, че от 20 години се бори срещу картелите, което дори е принудило семейството му да отиде в изгнание.
Като бивш партизанин, колумбийският президент залага на стратегията за „пълен мир“, която дава приоритет на диалога. Въпреки критиките, че подходът му е прекалено мек спрямо рекордните нива на производство на кокаин, той защити политиката си чрез прилагането на два едновременни подхода. От една страна, правителството води мирни преговори с групировките, готови да спрат насилието, а от друга – провежда военни офанзиви срещу онези, които отказват диалог.
Президентът подчерта, че в Южна Колумбия, където преговорите са най-интензивни, отглеждането на кока и нивата на убийствата са спаднали значително. Според него основната цел е деескалация на насилието, като той подчерта, че правителството не подхожда наивно към групировките, с които преговаря.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)