Китай бетонира глобалното си влияние с рекордни инвестиции

Китайската програма за финансиране на инфраструктура в чужбина – „Един пояс, един път“ – е нараснала с три четвърти до рекордните 213,5 млрд. долара през 2025 г., докато Пекин се възползва от отслабващото влияние на САЩ по света, насочвайки мащабни средства към проекти за развитие.

Рязкото увеличение на новите инвестиции и строителни сделки е доминирано от газови мегапроекти и зелена енергия, показва изследване на австралийския университет „Грифит“, цитирано от Financial Times.

През миналата година Пекин е подписал 350 сделки, спрямо 293 на стойност 122,6 млрд. долара през 2024 г.

Инвестиционният бум идва на фона на нарастващото напрежение между САЩ и Китай около търговията и технологиите, както и на военните интервенции на американския президент Доналд Тръмп, които разклащат глобалните енергийни пазари.

Кристоф Ванг, експерт по енергетика и финанси на Китай в университета „Грифит“ и автор на изследването, прогнозира, че разходите на Пекин по инициативата „Един пояс, един път“ ще продължат да растат и тази година, водени от инвестиции в енергетика, минно дело и нови технологии.

Инициативата, стартирана няколко месеца след като Си Дзинпин идва на власт през 2012 г., е знаковата външна програма за развитие на китайския лидер и цели да задълбочи икономическото влияние на Пекин и търговските му връзки с развиващия се свят. Тя е превърнала Китай в най-големия двустранен кредитор в света, като 150 държави са партньори по инициативата.

Според изследването общата кумулативна стойност на договорите и инвестициите по „Един пояс, един път“ от старта ѝ досега достига 1,4 трилиона долара.

Ръстът през 2025 г. е движен от многомилиардни мегапроекти, сред които газово находище в Република Конго, водено от Sinopec, индустриалният парк Ogidigben Gas Revolution в Нигерия, ръководен от China National Chemical Engineering, и петрохимически завод в Северен Калимантан, Индонезия, реализиран от китайско съвместно дружество.

„Тези мегапроекти са нещо, което не бяхме виждали досега“, казва Ванг пред FT.

По думите му развиващите се държави показват по-голямо доверие към китайските компании да реализират проекти в много по-голям мащаб.

Стойността на проектите в енергетиката през миналата година е достигнала 93,9 млрд. долара, най-високото ниво от началото на инициативата и повече от два пъти над равнището през 2024 г. Това включва 18 млрд. долара за вятърни, соларни и проекти за енергия от отпадъци, което подчертава водещата роля на Китай в чистите технологии.

Металите и минното дело също бележат рекорд – 32,6 млрд. долара, като по-голямата част от средствата са насочени към преработка на минерали в чужбина. Това показва как Пекин използва „Един пояс, един път“, за да си осигури дългосрочен достъп до ресурси.

Във втората половина на годината има скок на инвестициите в мед, тъй като доставките на метала се затягат заради бума на центровете за данни, които захранват търсенето за изкуствен интелект.

Битката за червения метал: Защо медта преначертава картата на глобалната индустрия

Крейг Сингълтън, старши директор на програмата за Китай във вашингтонския мозъчен тръст Foundation for Defense of Democracies, посочва пред FT, че „един от новите модели“ е засилването на ангажимента на Китай към държави, чиито ресурси могат да му помогнат да изключи САЩ от собствената си верига за доставки.

„Китайското присъствие в чужбина все повече се концентрира върху стратегически сектори, които подкрепят самостоятелността, устойчивостта на веригите за доставки и технологичната интеграция.“

По думите му „урокът“, който Пекин извлича от действията на САЩ във Венецуела този месец и от заплахите срещу Иран, е да „намали зависимостта си от външен натиск, преди да избухне криза“.

Китайската игра във Венецуела усложнява контрола на Тръмп

Мащабът на инициативата „Един пояс, един път“ поражда опасения за способността на държавите да обслужват нарастващите дългове към Пекин.

Доклад от 2024 г. на Изследователската служба на Конгреса на САЩ посочва проблеми като неустойчиви дългови задължения и възможности за извличане на отстъпки, непрозрачни кредитни и заемни условия и липса на реципрочен достъп до пазара за партньорите по инициативата. В него се отбелязва и, че инвестициите в стратегически сектори и инфраструктура носят риск от преплитане на гражданска и военна употреба.

Службата добавя, че за западните анализатори и политици „Един пояс, един път“ става все по-трудна за проследяване и анализ, като я описва като „чадърна инициатива“, при която проектите могат да бъдат тясно или свободно свързани с нея, а проследяването на офшорното финансиране се усложнява от използването на вътрешно финансиране и специални инвестиционни дружества със специална цел.