Непрекъснатият сън е по-скоро съвременен навик, отколкото еволюционна константа – факт, който обяснява честото събуждане в 3 часа сутринта. Историческите данни показват, че това е дълбоко човешко преживяване, заложено в биологията.

През по-голямата част от историята непрекъснатият осемчасов сън не е бил норма. Вместо това често се е спяло на два етапа всяка нощ – т.нар. „първи сън“ и „втори сън“. Всеки от тях е продължавал по няколко часа, разделени от период на будност от час или повече. Документи от Европа, Африка и Азия описват как семействата са си лягали рано, събуждали са се около полунощ за кратко, след което отново са заспивали до зазоряване, пише El Pais.

Разделянето на нощта на две части е променяло възприятието за време. Тихият интервал е придавал на нощта ясно изразена „среда“, което е правело дългите зимни вечери по-малко монотонни и по-лесни за преодоляване.

Полунощното будуване е било период на осъзнатост. Някои хора са извършвали домакински задължения като поддържане на огъня или наглеждане на животните. Други са използвали времето за молитва, размисъл върху сънищата, четене, писане или спокоен разговор. Много двойки са използвали това време за интимност. Литературни препратки към „часа, който слага край на първия сън“, се откриват още у Омир и Вергилий, което доказва разпространението на този двуфазен режим.

Клиничният психолог Стефани Фицджералд говори за начини, по които да се чувстваме по-добре през студените месеци

Как да преодолеем зимната тъга – научни съвети за по-добро психично здраве

Изчезването на „втория сън“

Промяната настъпва през последните два века вследствие на мащабни обществени трансформации. Изкуственото осветление е водещ фактор – маслените, газовите и електрическите лампи постепенно превръщат нощта в удобно време за активност. Хората започват да остават будни все по-дълго вечер.

От биологична гледна точка ярката светлина през нощта измества циркадния ритъм и намалява склонността на организма да се събужда след няколко часа сън. Стайната светлина преди лягане потиска и забавя отделянето на мелатонин, което отлага заспиването. Индустриалната революция окончателно налага фабричните графици, насърчаващи един единствен период на почивка. До началото на XX век идеята за осем часа непрекъснат сън вече е заменила вековния ритъм.

Лабораторни изследвания, симулиращи дълги нощи в пълна тъмнина, показват, че участниците често спонтанно се връщат към двуфазен сън. Проучване от 2017 г. в земеделска общност в Мадагаскар без електричество потвърждава, че там хората все още се събуждат редовно около полунощ.

Изглежда, че да. Терапията може да помогне и при други подобни състояния

Може ли ярката светлина да прогони зимната депресия?

Дълги, тъмни зими

Светлината е основният фактор, който настройва вътрешния часовник и влияе върху усещането за ход на времето. Когато тези сигнали отслабнат, възприятията се размиват. През зимата по-слабата сутрешна светлина затруднява синхронизирането на циркадния ритъм, тъй като именно тя е най-ефективна за стимулиране на кортизола и потискане на мелатонина.

Експерименти в пещери и изолация показват, че без естествени светлинни ориентири хората лесно губят представа за изминалите дни. Подобни изкривявания се наблюдават и при полярната зима. Данни от 1993 г. за исландски общности предполагат, че генетичната адаптация може да помага за справяне с липсата на светлина, като намалява нивата на сезонно афективно разстройство (SAD).

Изследванията на Лабораторията за екологично времево познание към университета Кийл потвърждават връзката между светлината и настроението. При тестове с виртуална реалност участниците възприемат времевите интервали като по-дълги в слабо осветени или вечерни сцени. Този ефект е най-изразен при хора с по-ниско настроение.

Психологът Теодора Цветева за бигорексията, контрола над емоциите и цената на „перфектното“ мъжко тяло

Мъжете не плачат, те тренират до изтощение: Скритата страна на хранителните разстройства при силния пол

Нова перспектива към безсънието

Специалистите по съня посочват, че кратките събуждания при прехода между различните фази са нормално явление. Ключовият фактор е психологическата реакция на тези събуждания. Усещането за продължителност е еластично – тревожността и слабата светлина карат времето да се „разтяга“.

Без наличието на активност или разговор, събуждането в 3 сутринта често създава илюзията за безкрайно бавно течащо време. Фиксацията върху часовника допълнително засилва това усещане. Когнитивно-поведенческата терапия (CBT-I) препоръчва при будност над 20 минути да се стане от леглото за тиха дейност на слаба светлина до появата на нова сънливост.

Експертните съвети включват покриване на часовника и отказ от постоянно следене на минутите. Спокойното приемане на будността и разбирането за субективното възприятие на времето се считат за най-ефективния път към възстановяване на съня.