Какво се случва, ако годината започне без приет бюджет?

Фискалният съвет посочва в анализ от петък, че няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет. Законът за публичните финанси изрично допуска подобна ситуация, а в българската практика тя е възниквала многократно – шест пъти в периода 1992–1998 г. и още три пъти през последното десетилетие. Липсата на приет бюджет не означава блокиране на държавата или спиране на публичните функции.

При отсъствие на нов закон за бюджета автоматично се задейства временен режим. Приходите продължават да се събират по действащите към момента закони, а разходите се ограничават до размера на тези за същия период на предходната година и само в рамките на реално постъпилите приходи.

Ако междувременно са приети нови закони или решения, които имат бюджетен ефект, те се отразяват в рамките на този режим. Всички фискални правила – включително ограниченията за дефицита и държавния дълг – остават в сила. По отношение на дълга Министерският съвет може да поема нови заеми единствено с цел рефинансиране на вече съществуващи задължения. Фискалният съвет подчертава, че тази рамка е временна и има предпазен характер.

Колко дълго може да действа временният режим?

По закон този режим може да се прилага до три месеца, като в този срок не се включва периодът, през който няма избрано Народно събрание. Ако след изтичането му бюджетът все още не е приет, парламентът може с изрично решение да определи допълнителен срок, през който държавата да продължи да функционира по същите правила.

Какво показва практиката през последните години?

Фискалният съвет разглежда няколко скорошни случая на забавено приемане на бюджета. През 2022 г. причината е серията парламентарни избори през 2021 г. и смяната на правителството в края на годината, което води до приемане на бюджета едва на 25 февруари. През 2023 г. проектобюджетът е внесен от служебно правителство чак през април, а законът е окончателно приет в края на юли, след приемане на удължаващ нормативен акт. Подобна ситуация се повтаря и при бюджета за 2025 г., когато политическата нестабилност и смяната на правителства налагат начало на годината с временна рамка, а бюджетът влезе в сила в края на март.

Възможни положителни ефекти от по-късното приемане

В анализа на Фискалния съвет се отбелязва, че забавянето на бюджета може да има и определени положителни страни. По-късното приемане позволява по-точно планиране на база реално отчетени приходи и разходи от предходната година, както и по-добра преценка на икономическата среда и инфлацията. Работата с бюджетни дванадесетини временно ограничава разходите и може да предотврати прибързано увеличаване на публичните харчове. При коалиционни или нестабилни правителства допълнителното време дава възможност за по-широки преговори и намалява риска от набързо договорени бюджетни решения. В този контекст Фискалният съвет отбелязва, че слабите правителства често правят слаб бюджет, поради което изчакването може да се окаже по-разумен избор.

Работата с бюджетни дванадесетини временно ограничава разходите и може да предотврати прибързано увеличаване на публичните харчове. При коалиционни или нестабилни правителства допълнителното време дава възможност за по-широки преговори и намалява риска от набързо договорени бюджетни решения. В този контекст Фискалният съвет отбелязва, че слабите правителства често правят слаб бюджет, поради което изчакването може да се окаже по-разумен избор.

Основните рискове и негативи

Наред с това анализът ясно подчертава и негативните ефекти от забавянето. Политическата нестабилност ерозира доверието в институциите и изпраща неблагоприятен сигнал към инвеститори и кредитни агенции. Публичните инвестиции се забавят, включително усвояването на европейски средства, а обществените поръчки често се отлагат, което влияе върху икономическата активност. Фискалният съвет допълва, че тези ефекти не са само процедурни, а могат да имат измеримо отражение върху икономическата динамика, инвестиционната активност и доверието на частния сектор, особено ако временният режим се проточи. За бизнеса се засилва несигурността около бъдещи данъчни и регулаторни промени, което възпира инвестиционните решения.

В този контекст се откроява и рискът бюджетът в крайна сметка да се оформи като резултат от политически сделки и прекомерен оптимизъм, с потенциално негативен ефект върху фискалната позиция на страната.