След нова вълна от масови протести на 10 декември премиерът Росен Желязков обяви, че кабинетът подава оставка. Това стана непосредствено преди гласуването на шестия вот на недоверие за провал в икономическата политика. Вотът на недоверие, очаквано, беше неуспешен, но оставката на Министерския съвет вече е депозирана в деловодството на Народното събрание. Очаква се тя да бъде първа точка в дневния ред на утрешното пленарно заседание.

Снощи десетки хиляди българи излязоха в триъгълника на властта (и извън него) в София, както и в други градове. Протести се проведоха и от българи в Брюксел и Виена. Събитията получиха широк международен отзвук.

На брифинг в Народното събрание Желязков заяви, че коалицията е обсъдила ситуацията и „решенията, които отговорно трябва да вземем“. Той посочи, че макар да няма съмнение в подкрепа на вота на недоверие, „желанието на суверена“ е водещо. Той подчерта и силната гражданска енергия – „глас издигнаха и млади, и стари“.

Желязков заяви, че протестите трябва да излъчат „автентични заявки“ за управлението в прехода към избори и след 2026 г. Ако парламентът не приеме бюджетните закони до края на месеца, кабинетът ще внесе удължителен бюджет.

Реакции на политическите лидери

ПП–ДБ

От коалицията заявиха, че оставката е победа за България и че следващата стъпка са честни и свободни избори.

Председателят на ПП Асен Василев заяви, че целта е държавата да работи за всеки гражданин, „а не само за един, по-корпулентен“.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев посочи, че оставката е победа за всички протестиращи.

Другият съпредседател Божидар Божанов заяви, че отговорността за новите предсрочни избори е на онези, които са отказали да изолират Пеевски и да се присъединят към „санитарния кордон“.

ГЕРБ

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията няма от какво да се срамува за 11-те месеца управление. Той подчерта, че ГЕРБ е въвела България в Шенген и еврозоната, и посочи, че именно затова е настоял за оставката.

Борисов заяви, че „никакъв бюджет няма да се гледа“ и че правителството в оставка „вече не работи“. Той посочи като отговорни за създалата се ситуация Радев, Василев, Денков, Атанасов, Мирчев, и добави, че никой няма право да се сърди на младите по площадите.

ДПС – Ново начало

Лидерът Делян Пеевски заяви, че „печелившият е друг и да идва още днес“. Той определи отговорността като изцяло на мандатоносителя и управляващата коалиция, наричайки я „коалицията ‘Сорос’ – ПП–ДБ“.

БСП – Обединена левица

Зам.-председателят на групата Кирил Добрев по-рано днес заяви, че е неуместно да се правят сравнения между днешната ситуация и тази през 1997 г. Той подкрепи протестиращите, но подчерта, че причините преди 30 години са били различни – заплати от пет долара, режим на тока, масова безработица. Добрев обвини „политически шарлатани“, които искали да свалят правителството, въпреки че доскоро са желаели да участват в него.

Има такъв народ (ИТН)

Председателят на групата Тошко Йорданов каза, че ИТН, заедно с останалите две политически формации, е взела „правилното решение“. Според него отговорността оттук нататък не пада върху тях, а върху „бащите на хаоса“.

Станислав Балабанов от ИТН посочи поименно въпросните „бащи“: Асен Василев, Ивайло Мирчев, Радостин Василев, Костадин Костадинов, Ивелин Михайлов.

Възраждане

Лидерът Костадин Костадинов призова процедурата по връчване на мандатите да се ускори, за да се организират избори в края на зимата или началото на пролетта. Той заяви, че народът е показал на управляващите, че „не могат да се гаврят повече с него“.

Морал, единство, чест (МЕЧ)

Лидерът Радостин Василев подчерта, че правителството е свалено от гражданското общество, а не от опозицията. МЕЧ настояват за максимално бързи избори, промяна на Изборния кодекс и изцяло машинно гласуване.

Колко партии влизат в парламента при предсрочен вот?

Националното изследване, проведено съвместно от bTV и „Маркет ЛИНКС“ в периода 3–7 декември, т.е. преди оставката на кабинета „Желязков“, показва висока обществена критичност към управлението, ясно формулирана протестна енергия и отчетливи размествания в електоралните нагласи. Проучването обхваща 1009 пълнолетни респонденти чрез пряко интервю и онлайн анкета.

Проучването показва, че при евентуални предсрочни избори в парламента биха влезли шест политически сили:

1. ГЕРБ–СДС – 17% (съществен спад – около 5% за месец)

2. ПП–ДБ – 14,7% (мобилизация и растяща подкрепа)

3. „Възраждане“ – 9,3% (устойчива подкрепа)

4. „ДПС – Ново начало“ – 9,1% (спад около 4%)

5. МЕЧ – 5,3%

6. БСП – 4,7%

Под 4% бариера остават: „Величие“, „Има такъв народ“, АПС.

Обществени нагласи и протестен заряд

• 82% от българите заявяват, че протестите са насочени срещу модела на управление.

• 61% от респондентите не приемат твърдението, че протестите целят създаване на хаос; 31% смятат обратното, а 9% нямат мнение.

• Социологът Добромир Живков коментира, че обществото „много ясно знае срещу какво протестира“ – системата, бюджетната политика, управляващата коалиция и кабинета „Желязков“.

• Подкрепата за протестите е над средната сред симпатизантите на БСП и ИТН.

Бюджет, политически риск и искане за оставка

• 72% от анкетираните са против бюджета; 11% го подкрепят; 17% нямат мнение.

• 56% подкрепят искането за оставка на кабинета, като Живков подчертава, че част от обществото едновременно подкрепя оставката, но се опасява от нова серия избори.

Доверие в институции и ключови политически фигури

• От началото на годината доверието в премиера Росен Желязков и правителството е спаднало с близо 10 пункта от около 27%.

• Народното събрание е в състояние на „тежък блокаж“, но продължава работа до приключване на процедурите по оставката.

• Политическите фигури, асоциирани с управлението, бележат спад:

- Бойко Борисов достига една от най-ниските си точки на одобрение и рекордно 88% неодобрение.

- Делян Пеевски има 81% недоверие – най-високо в измерванията.

  • Президентът Румен Радев остава единствената публична фигура с положителен рейтинг, като недоверието към него намалява.

• Част от опозиционните лидери възстановяват доверие.

• Налице е силна политизация – над 3,4 млн. българи са склонни да гласуват в настоящия момент.