Новият Световен доклад за неравенството предупреждава, че по-малко от 60 000 от най-богатите хора на планетата – достатъчно, за да запълнят футболен стадион, притежават повече нетно състояние, отколкото половината от целия свят, взети заедно, съобщава Euronews.

Документът подчертава екстремните различия в доходите и богатството, които се превръщат в неравномерно разпределение на политическата власт, като глобалният елит, съставляващ 0,001% от населението, е три пъти по-богат от най-бедните 50%.

В ярък контраст, най-богатите „допринасят непропорционално малко за публичните финанси. Ефективните данъчни ставки се повишават за по-голямата част от населението, но спадат рязко за милиардерите и сантимилионерите“, се казва в изводите от доклада.

Например служителите от средната класа с високи заплати, като лекари, учители и инженери, плащат по-голяма част от доходите си под формата на данъци, отколкото милиардерите, чието богатство се основава на офшорни структури или капиталови печалби.

„Това не само подкопава данъчната справедливост, но и лишава обществата от ресурсите, необходими за образование, здравеопазване и действия за климата“, продължава докладът.

Рекордните 52 трилиона долара е състоянието на най-богатия 1% в САЩ

Жените работят повече, мъжете получават по-високи заплати

Макар че като цяло човечеството работи по-малко часове, мъжете са се възползвали най-много от намаляването на официалната заетост, докато общата работна натовареност на жените остава висока.

„Това неравномерно разпределение на времето е едно от най-ясните доказателства, че напредъкът в условията на труд не е довел автоматично до равенство между половете“, се посочва в доклада.

Ако отработените часове разкриват едно измерение на неравенството, то делът на доходите от труд разкрива друго. Тези данни показват колко от общите доходи, генерирани от труда в дадена страна или регион, отиват при жените и как този дял се е променил във времето.

„Въпреки напредъка, жените са далеч от постигането на равенство във всички региони на света. В световен мащаб печелят едва около една трета от общия доход от труд днес... нито един регион в света не е постигнал 50-50 баланс между мъжете и жените“, се посочва в доклада.

Разликите са особено изразени в Южна Азия, Близкия изток и части от Африка, където жените получават по-малко от една четвърт от общия доход от труд.

Доклад на ООН: Жените продължават да са ощетени на работното място, а равенството остава мечта

Вината за климатичните промени е на компаниите, не на хората

Неравномерният принос на богатите и бедните страни към климатичните промени е едно от най-ярко изразените проявления на глобалното неравенство.

На международно равнище средният въглероден отпечатък на групата с най-високи доходи (10%) в САЩ, измерен въз основа на емисиите, свързани с тяхното потребление, е над 40 пъти по-голям от този на групата с най-високи доходи (10%) в страни като Нигерия.

Човек от групата с най-високи доходи (1%) в световен мащаб излъчва средно около 75 пъти повече въглерод годишно от човек от групата с най-ниски доходи (50%).

COP30 в Бразилия: Консенсус без реален пробив в полза на климата

Повечето оценки на емисиите традиционно приписват парниковите газове на крайните потребители на стоки и услуги. „Този „базиран на потреблението“ подход подчертава разликите в начина на живот и моделите на потребление. Той обаче пренебрегва друго измерение на отговорността: собствеността на капитала“, се подчертава в доклада.

Обикновените хора не могат лесно да променят това, което купуват – бюджетите им са ограничени, те не разполагат с цялата информация, необходима за вземане на правилни решения, или нямат по-екологични варианти.

За разлика от тях, собствениците на фабрики, енергийни компании и други големи активи, избират къде да инвестират и лично печелят, когато индустриите с високо ниво на замърсяване се представят добре.

„Следователно подходът, основан на собствеността, приписва емисиите от производството на тези, които притежават съответния капитал. В тази рамка, на лице, което притежава 50% от капитала на дадена компания, се приписват 50% от емисиите ѝ, независимо дали пряко или чрез посредници като инвестиционни фондове.“

90% по-малко емисии до 2040 г: Какво предлага новата европейска цел за климата

Във Франция, Германия и САЩ въглеродният отпечатък на най-богатите 10% е три до пет пъти по-висок, когато се включат емисиите, основани на частна собственост. В САЩ най-богатите 10% са отговорни за 24% от емисиите, основани на потребление, но за 72% от основаните на собствеността.

В глобален мащаб контрастът е още по-остър.

Най-богатият 1% от населението е отговорен за 41% от всички емисии на парникови газове, изчислени въз основа на собствеността, в сравнение с 15% при подхода, основан на потреблението.

Бил Гейтс иска край на апокалиптичните сюжети за климата и нова перспектива. Прав ли е?

Големите печеливши са… политически влиятелните?

Докладът твърди, че международната парична и финансова система е структурирана така, че да благоприятства богатите страни и да изсмуква ресурсите от по-бедните.

„Няколко привилегировани страни имат предимството да вземат евтини заеми и да инвестират в относително по-печеливши активи... това предимство за първи път е описано през 60-те години на миналия век“, обяснява докладът, визирайки САЩ, като подчертава, че това не е резултат от „изключително умели инвестиции, а от централната роля на долара“.

Нови доказателства показват, че това обаче не е само особеност на САЩ.

Европа, Япония и други развити икономики се ползват от подобно споразумение, докато нововъзникващите и нискодоходните страни са в обратната позиция. Това включва плащане на високи лихви по дълговете, поддържане на резерви с ниска доходност и прехвърляне на доходи в чужбина всяка година.

ООН призова САЩ да освободят най-бедните страни от реципрочни мита

Най-богатите 20% от страните систематично отчитат положителни „излишни доходи“ от своите чуждестранни позиции, равни на около 1% от общия им БВП.

За разлика от тях, най-бедните 80% от страните са постоянни нетни длъжници и се сблъскват с отрицателни излишни доходи от около 2% от БВП. В някои по-бедни региони парите, които изтичат под формата на нетни плащания към по-богатите страни, могат да надхвърлят разходите на правителствата за здравеопазване.

Това означава, че глобалните финанси действат като тих, постоянен данък върху развитието на по-бедните страни, а средствата, които могат да бъдат инвестирани в училища, болници или инфраструктура, се използват за обслужване на активите на богатите страни.

От решаващо значение е, че докладът твърди, че този модел не е естествен резултат от свободните пазари, а резултат от политически и институционален дизайн.

Докладът заключава, че настоящата глобална система възпроизвежда неравенството между страните по начин, който отразява, в по-фина форма, по-стари модели на колониална експлоатация.