„Неравенството между половете е един от най-дълбоко вкоренените и значими проблеми на нашето време“, казва Джоселин Чу, програмен директор в UN Women, в отговор на стряскащите данни от тазгодишния World Inequality Report. Той характеризира неравенството между половете като „определяща и упорита черта на световната икономика“.

Жените работят повече и получават само една трета – 32% – от почасовото заплащане на мъжете. В изчисленията са включени както платения, така и неплатения труд, например домакинската работа или грижата за деца. Дори без неплатения труд жените печелят едва 61% от това, което получават мъжете, посочва докладът.

Жените на възраст 15-64 години работят средно с 10 часа повече седмично от мъжете, пише The Guardian. През 2025 г. жените са спечелили малко над една четвърт (около 28%) от световния доход – дял, който почти не се е променил за последните 35 години.

Забраната обхваща и ключови учебници, посветени на правата на жените, човешките права и западната философия. Част от тях са написани от жени, а други са обявени за „несъвместими със шариата“

Талибаните забраняват книги, написани от жени, в афганистанските университети

Докладът, съставен от водещите икономисти Джаяти Гош и Джоузеф Стиглиц, разкрива, че най-богатите 10% от световното население притежават почти три четвърти от цялото богатство, докато най-бедната половина държи едва 2%. Документът разглежда и как неравенството засяга всеки аспект от живота на хората.

По отношение на половото неравенство се отбелязва, че въпреки десетилетия закони срещу дискриминацията и усилия на активисти и организации, равенството остава далечна мечта.

„Не е изненадващо“, коментира Чу и добавя, че половото неравенство се е задълбочило през последните години заради „отстъплението на демократичните институции и заплахите срещу правата на жените“.

Според доклада жените работят повече часове от мъжете навсякъде по света. Най-големите разлики – от 12 до 13 часа седмично – са в Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия, Южна и Югоизточна Азия. Най-малките разлики – от шест до седем часа седмично – се наблюдават в Европа, Северна Америка и Океания.

Жените са по-малко заети от мъжете във всички региони. Структурни бариери като липса на достъпна грижа за деца, транспорт и политики за родителски отпуск възпрепятстват способността на жените да започнат и да задържат работа, се посочва в доклада.

В Южна и Югоизточна Азия, Близкия изток и Северна Африка едва една от три жени в работоспособна възраст има работа, в сравнение с над две трети от мъжете. В други региони, включително Европа и Северна Америка, делът на работещите жени е по-висок, но разликата остава значителна.

Междувременно във всички региони на света жените системно получават по-ниско възнаграждение от мъжете. Разликата в заплащането между половете е „неоспоримо глобално явление, което продължава и днес“, допълва докладът.

За обидите, токсичната среда и малките стъпки напред.

(Не съвсем) гневен манифест на една феминистка-геймър

Аатиф Сомджи, старши изследовател в ODI Global в областта на половото равенство и социалното приобщаване, посочва, че разликата в заплащането е „дълбоко несправедлива“ и че е постигнат „изключително малък напредък, защото неплатената грижа все още пада основно върху жените“.

Той допълва, че въпреки че този „невидим труд поддържа обществото“, той продължава да се възприема като „женска работа“.

„Това често прави невъзможно жените да се конкурират равнопоставено с мъжете на пазара на труда, тъй като поемат работа с по-ниско качество и по-ниско заплащане или непълно работно време, за да я съчетаят с грижите за семейството и дома. Друг път не са допускани до по-добре платени позиции заради дълбоко вкоренени полови норми и стереотипи.“

Макар да има известен напредък, включително подобрения в трудовите права на жените и законодателство за равно заплащане, промяната все още предстои. „Патриархията е дълбоко вкоренена“, отбелязва Чу. „Тя е заложена в институциите и икономическите системи. Простира се от домакинството до правителството и международните организации.“