Свръхрастежът на AI продължава. Защо усещането за балон не изчезва?

Не би било пресилено този период на свръхактивен растеж в технологичната индустрия да бъде описан като исторически момент.

Nvidia, която произвежда чипове, необходими за изграждането на съвременните AI системи, съобщи в сряда, че тримесечната ѝ печалба е достигнала почти 32 млрд. долара – увеличение от 65% спрямо година по-рано и 245% спрямо предходните две години.

Преди едва три седмици Nvidia стана първата публична компания с пазарна оценка от 5 трилиона долара. Microsoft, Google, Apple и Amazon също вече се оценяват на трилиони. В последните си тримесечия четирите компании регистрираха обща печалба от над 110 млрд. долара.

„Говори се много за AI балон“, каза главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг след впечатляващия отчет.

„От нашата гледна точка виждаме съвсем различна картина.“

Но някои хора от индустрията твърдят, че зад целия този оптимизъм се крие нещо обезпокоително. Те гледат на същия впечатляващ растеж и същото зашеметяващо натрупване на богатство и виждат къща от карти. И предупреждават, че е трудно да се предвиди какви ще са щетите, ако всичко това се срути.

Дори растежът на самата Nvidia може да бъде поставен под съмнение. Търсенето на нейните чипове не означава непременно, че хората искат да използват крайните AI продутки. Или да си плащат за тях.

Възходът на акциите на Nvidia на Уолстрийт продължи само няколко часа, а в края на търговията в четвъртък цената спадна с около 3%. Рязка корекция в технологичните компании повлече надолу целия пазар и S&P 500 се понижи с 1,6% за деня.

Сърцевината на песимистичния аргумент срещу AI бума обаче е в парите, които се наливат в стартъпите, и в милиардите, които тези компании харчат за центрове за данни.

OpenAI, компанията, която стартира бума преди три години, вече се оценява на около 500 млрд. долара – най-ценният стартъп в света. Anthropic, основният ѝ конкурент, се оценява на около 183 млрд. долара. А стартъпът Thinking Machines Labs, създаден през февруари, вече вероятно струва десетки милиарди.

OpenAI не е на печалба и не очаква да бъде до 2030 г. Anthropic също е на загуба. Thinking Machines едва пусна първия си продукт.

Това не ги спира да харчат. Anthropic обяви, че ще инвестира 50 млрд. долара в нови центрове за данни. Сам Алтман, главният изпълнителен директор на OpenAI, заяви, че компанията му е ангажирана с разходи от 1,4 трилиона долара за изчислителна мощ за целите на AI.

„Това, което OpenAI прави, е най-драстичният пример за „преструвай се, докато стане“, който някога сме виждали“, казва пред The New York Times Гил Лурия, ръководител на технологичните проучвания в D.A. Davidson. „Те поемат огромни ангажименти, които буквално не могат да си позволят.“

OpenAI и партньорите ѝ влагат 500 млрд. долара в нови центрове за данни в САЩ като част от проект, наречен Stargate. В днешни пари това е достатъчно да финансира Манхатънския проект 15 пъти. Или да плати за цялата програма „Аполо“ - два пъти.

„Само Stargate, ако наистина стигне 500 млрд. долара, ще бъде най-големият инфраструктурен проект в света, и то с огромно предимство“, казва пред NYT Евън Конрад, главен изпълнителен директор на San Francisco Compute.

Говорител на OpenAI коментира, че компанията вярва, че е на правилната траектория, с 800 млн. седмични потребители и над милион бизнес клиенти.

„Прогресът в епохални технологии като железниците, електричеството и интернет идва от смели инвестиции и дългосрочно убеждение“, казва говорителят Стив Шарп. „За по-малко от три години изградихме най-бързо растящата потребителска и корпоративна платформа в историята.“

Очаква се технологичните компании, правителствата и техните партньори по света да похарчат близо 3 трилиона долара за центрове за данни до 2028 г., според анализатори на Morgan Stanley. За да стане това, те ще заемат почти един трилион долара от банки и други финансови институции.

През последните 12 месеца Google, Microsoft, Amazon и Meta са похарчили около 360 млрд. долара за нови центрове за данни. Те могат да си го позволят. Други трябва да поемат дългове – включително Oracle и по-малки компании като CoreWeave и Nebius.

Nebius се изстрелва в сърцето на AI инфраструктурата с нов гигантски клиент

Тъй като този дълг е разпределен между голям брой финансови институции, включително алтернативни кредитори, експертите трудно оценяват реалния риск в системата.

Критиците предупреждават и за още нещо. Част от сделките на OpenAI с производители на чипове, облачни компании и други партньори са странно кръгови. OpenAI получава милиарди от технологични компании, но изпраща милиарди обратно към същите компании, за да плати за изчислителна мощ и услуги.

Някои финансисти се тревожат, че тези схеми правят пазара да изглежда по-здрав, отколкото е. В крайна сметка всичко ще зависи от това дали компании като OpenAI ще успеят да станат печеливши, преди дългът да ги затрупа.

Nvidia също прави сделки, които пораждат въпроси дали компанията на практика не плаща сама на себе си. Тя обяви инвестиция от 100 млрд. долара в OpenAI, като стартъпът получава тези пари, докато купува или наема чипове на Nvidia.

Във вторник Nvidia обяви подобна сделка за 10 млрд. долара с Anthropic, която ще закупи AI изчисления за 30 млрд. долара, базирани на чипове на компанията. Тези пари всъщност ще отидат за изчислителна мощ от Microsoft, която също инвестира 5 млрд. долара в Anthropic.

Goldman Sachs изчислява, че догодина 15% от продажбите на Nvidia ще идват от такива кръгови сделки.

Много компании оправдават разходите си с това, че не просто изграждат продукт, а нещо, което ще промени света: изкуствен общ интелект (AGI), машина, способна да прави всичко, което може и човешкият мозък. Проблемът е, че никой не знае как точно да го постигне.

Антон Коринек, икономист от Университета на Вирджиния, казва, че всички тези разходи ще се оправдаят, ако Силициевата долина постигне целта си. Той е оптимист.

„Това е залог за AGI или провал“, казва той.

AI чатботове и генеративни системи вече се използват от стотици милиони хора, някои от които плащат по над 100 долара на месец. Но не е ясно дали бизнес клиентите – основният приходоизточник на технологичния сектор – приемат AI със същата готовност.

Според изследване на McKinsey близо 80% от компаниите казват, че са използвали AI технологии. Също толкова заявяват, че те не са оказали „значим ефект“ върху финансовите резултати.

Технологичните гиганти твърдят, че бизнес интересът започва да се консолидира. Microsoft, Google и Amazon съобщават, че имат по-голямо търсене, отколкото могат да покрият, и очакват това да продължи и през следващата година.

Но дори някои от най-висшите ръководители в Силициевата долина са обезпокоени от обемите на средствата, които се наливат.

Главният изпълнителен директор на Alphabet Сундар Пичай казва пред BBC, че нарастващите разходи и скока в оценките са движени поне частично от „ирационалност“. Ако пазарът се срине, посочва той, щетите ще бъдат повсеместни.

„Няма компания, която да е имунизирана, включително и ние.“

Gemini 3 показва защо Google вярва, че ще надживее AI балона

Ветерани от технологичния сектор често сравняват AI бума с дотком балона от 90-те години. Когато той се спука, стотици стартъпи изчезнаха, а установените компании, които продаваха технологии на тези компании, претърпяха огромни загуби. Но други стартъпи издържаха и действително промениха света – най-известните примери са Amazon и Google.

„Когато възникват балони, умните хора се въодушевяват прекомерно от едно зърно истина“, коментира наскоро Алтман.

„Дали инвеститорите като цяло са прекалено развълнувани за AI? Според мен да. Дали AI е най-важното нещо от много дълго време насам? Според мен също да.“