През пролетта на 2023 г., докато връстниците му в Джорджтаун се готвят за изпити, Брендън Фууди е зает да тества новата си теория.

„Знаех, че искам да напусна колежа преди изпитите в края на втората година“, разказва той пред Fortune и признава: „Просто не се явих.“

По това време вече е открил нещо, което не може да научи от лекциите.

Няколко месеца по-рано, по време на хакатон в Сао Пауло, заедно с другите съоснователи на бизнеса му, се натъкват на прост, но ефективен модел: да свързват компании с квалифицирани инженери в чужбина, като организират логистиката и прибират малък процент от всяка сделка. Първият им клиент се съгласява да плаща 500 долара на седмица за услугите на разработчик.

Това, което започва като начин за свързване на таланти, скоро се превръща в нещо по-амбициозно: пазар, на който специалисти помагат за обучението на AI системи, които един ден може да ги заменят.

Компанията на Брендън Mercor наема професионалисти – консултанти, адвокати, банкери и лекари, за да създават „оценки“ и рубрики, които тестват и усъвършенстват мисленето на моделите. „Всички се фокусират върху това, което моделите могат да правят. Но истинската възможност е да ги научим на това, което само хората знаят – преценка, нюанси и вкус.“, казва основателят.

В рамките на девет месеца той и приятелите му от гимназията Адарш Хайремат и Суря Мидха – превръщат тази новородена идея в компания с приходи от 1 милион долара. Ранният им успех е по-скоро доказателство за концепцията, отколкото случайност: същото структурирано разсъждение, което някога те практикуват в състезанията по дебати в училище, може да бъде кодифицирано, за да научи машините как да мислят.

Две години по-късно Mercor е компания с оценка 10 млрд. долара, а основателите ѝ са най-младите self made милиардери в света.

Продуктът на експеримента им в Сао Пауло е един от най-бързо разрастващите се стартъпи в ерата на изкуствения интелект, привличайки инвеститори, които го разглеждат като ключов елемент в бъдещето на автоматизацията с човешко участие.

За Брендън преходът от отпаднал колежанин до милиардер е рационален.

„Когато стартирах Mercor, тя се превърна в нещо, за което не можех да спра да мисля.“, признава той.

Getty Images

Не е вземал нито един почивен ден за последните три години. Дори, когато е на вечеря с родителите си, мисли за работата, което за него не се усеща като работа.

Хората се изчерпват, когато работят усилено по неща, които не им носят удовлетворение. Докато аз виждам възвръщаемостта на инвестицията на времето си всеки ден.

Това е философската основа на мисията на Mercor. Според Брендън изкуственият интелект не елиминира труда, а го преразпределя. Тъй като софтуерът автоматизира повтарящите се задачи на „белите якички“, хората ще се изкачат по-нагоре по веригата на стойността, като научат машините как да разсъждават, да решават и да творят.

А Брендън отбелязва:

В икономиката имаме недостиг на човешка работна ръка. Тази ситуация ще се промени радикално през следващото десетилетие.

Платформата му позволява на компаниите да възлагат хиляди микрозадачи, които измерват ефективността на модела в реални професионални контексти: писане на финансов доклад, изготвяне на правен меморандум или анализ на медицинско изследване. Човешки кадри оценяват всеки резултат според подробни критерии, като предоставят структурирана обратна връзка на модела. Всяка оценка помага на изкуствения интелект да научи как хората вземат решения и как измерват качеството.

В центъра на тази система е APEX – индексът за производителност на изкуствения интелект, разработка на Mercor за оценка на ефективността при извършването на икономически ценна работа.

Вместо да тества абстрактно мислене или математически задачи, APEX оценява големи модели по 200 задачи, извлечени от работните процеси на инвестиционни банкери, адвокати, консултанти и лекари.

За да го създаде, Mercor привлича група от влиятелни консултанти, в която влизат бившият министър на финансите на САЩ Лари Съмърс, бившият управляващ партньор на McKinsey Доминик Бартън, юристът Кас Сънщайн и кардиологът Ерик Топъл. Всеки от тях изработва критерии за оценка и структура, за да отразят реалностите на професионалния труд с висока степен на риск.

Според Брендън този нов пазар на труда може да даде работа на милиони хора, като същевременно ускори развитието на изкуствения интелект.

Ще автоматизираме може би две трети от интелектуалния труд. И това ще бъде невероятно, защото ще ни позволи да правим неща като да лекуваме рак и да отидем на Марс.

За инвеститорите историята на Mercor е неустоима.

Тя се намира на пресечната точка на две сеизмични промени: навлизането на изкуствения интелект в масово употреба и възхода на гъвкавата, проектно-базирана работа. Всеки корпоративен клиент добавя нови оценители, а всеки оценител помага за усъвършенстването на повече модели.

„Имаме един от най-бързите ръстове на приходи в историята на компаниите“, казва младежът с практичен тон.

Обича да описва бизнеса си като следващата индустриална революция. Знае, че хората се страхуват да не бъдат изместени от изкуствения интелект, и постоянно отговаря на въпроси за етиката на обучението.

Твърди, че просто трябва да преглътнем горчивото хапче.

Лесно е да се поддадем на налудничаво мислене и да възприемаме повишаването на производителността като нещо лошо, защото води до краткосрочна загуба на работни места. Но всяка голяма техническа революция в крайна сметка е направила живота ни по-добър.

След индустриалната революция икономиката премина от ръцете на 75% от американците, работещи като фермери, до само около 1%, и това ги освободи да правят всичко останало, продължава Брендън.

„Предизвикателството сега е да помислим за това, което предстои: по-висшите, по-добри неща, на които хората ще посвещават времето си, и колко бързо можем да помогнем това бъдеще да се превърне в реалност.“