Само 50 души в света имат „златна кръв“ – и науката иска да я пресъздаде в епруветка
Най-рядката кръв в света няма нито един от познатите белтъци, които определят кръвната група – и затова може да спаси почти всеки. Учени се опитват да я създадат в лаборатория, за да осигурят животоспасяващ резерв за хора без съвместими донори
&format=webp)
Само един на всеки шест милиона души в света има кръв от типа Rh null. Сега учени се опитват да я създадат в лабораторни условия с надеждата, че един ден тя може да спасява животи.
Даряването на кръв е сред най-важните постижения на съвременната медицина. Ако човек пострада тежко или се нуждае от операция, прелята кръв може буквално да му спаси живота.
Но не всеки може да се възползва от това. Хората с редки кръвни групи трудно откриват подходящи дарители, тъй като имунната им система често отхвърля чуждата кръв.
Една от най-редките кръвни групи в света – Rh null – е открита само при около 50 души. Ако някой от тях пострада и има нужда от преливане на кръв, шансът да намери съвместим донор е изключително малък. Поради тази причина хората с Rh null често замразяват собствената си кръв, за да могат да я използват в бъдеще.
И дори да е изключително рядка, този тип кръв е ценен. В медицинските среди дори го наричат „златната кръв“, защото може да бъде използван за изследвания и дори като помощ за създаването на универсална кръв за преливания.
Как се определя кръвната група
Типът кръв се определя от наличието или липсата на определени белтъци или захари (антигени) на повърхността на червените кръвни клетки. Имунната система ги разпознава и реагира, ако в тялото попаднат чужди антигени.
„Ако ти прелеят кръв, която съдържа антигени, различни от твоите, тялото ще започне да произвежда антитела срещу тях и ще атакува прелята кръв“, обяснява професор Аш Той от Университета в Бристол. „При повторно преливане това може да бъде животозастрашаващо.“
Най-важните системи, които определят кръвната група, са ABO и Резус (Rh).
Кръвна група A има антиген A; B – антиген B; AB – и двата; O – няма нито един.
Всяка група може да е Rh положителна или отрицателна, в зависимост от наличието на белтъка Rh(D).
Хората с O отрицателна кръв често се наричат „универсални дарители“, защото кръвта им няма нито A, нито B, нито Rh(D) антигени. Но това е опростено обяснение.
Всъщност днес са известни 47 различни системи на кръвни групи и 366 антигена, което означава, че дори човек с O отрицателна кръв може да има несъвместимост с други по-редки антигени.
Освен това системата Rh включва над 50 различни антигена. Когато казваме, че някой е Rh отрицателен, имаме предвид само липсата на Rh(D), но в клетките му има и други Rh белтъци. Това разнообразие прави намирането на съвместими дарители особено трудно, особено за хора от малцинствени етнически групи.
Какво прави Rh null толкова специална
Хората с Rh null нямат нито един от тези 50 Rh антигена. Това означава, че не могат да получават кръв от никой друг, но тяхната кръв е съвместима с всички Rh типове. Така че кръв тип O Rh null може да бъде прелята на почти всеки човек – дори когато кръвната му група не е известна. Затова учените по света се опитват да създадат лабораторно тази „златна кръв“.
„Rh антигените предизвикват силна имунна реакция. Ако изобщо ги няма, няма какво да я активира“, обяснява Той. „Комбинацията O Rh null е почти универсална – но все пак има и други антигени, с които трябва да се съобразим.“
Според последни изследвания Rh null се дължи на мутации в гена RHAG, който контролира белтък, участващ в образуването на червените кръвни клетки. Тези мутации променят структурата на белтъка и блокират изразяването на останалите Rh антигени.
През 2018 г. екипът на Той в Бристол успява да възпроизведе Rh null в лаборатория, като използва метода CRISPR-Cas9. Учените изтриват гените, отговорни за антигените на пет основни системи, които най-често предизвикват несъвместимост при кръвопреливане – сред тях се нареждат ABO, Rh, Kell, Duffy и GPB.
„Изчислихме, че ако премахнем тези пет, ще получим ултрасъвместима клетка“, казва Той. Резултатът са лабораторно създадени кръвни клетки, подходящи дори за хора с редки кръвни групи като Rh null или т.нар. Бомбай фенотип, срещан при един на всеки четири милиона души.
Използването на генно инженерство остава спорно и строго регулирано в много държави, така че подобни „универсални“ кръвни клетки едва ли скоро ще навлязат в болниците. Преди това ще са нужни години клинични тестове и регулаторни одобрения.
Поради тази причина Той основава стартъп компания – Scarlet Therapeutics, която събира дарения от хора с редки кръвни групи, включително Rh null, за да създаде клетъчни линии, които могат да се размножават безкрайно в лаборатория. Така може да се създадат „банки“ от редки кръвни клетки, готови за употреба в спешни случаи.
„Ако можем да постигнем това без редактиране на гените – това е страхотно. Но ако се наложи, това също е опция“, казва Той. „Целта ни е да изберем такива донори, че кръвта им да бъде съвместима за възможно най-много хора.“
Други учени също работят по създаването на Rh null в лабораторни условия. През 2021 г. имунологът Грегъри Деном и екипът му в САЩ използват CRISPR-Cas9, за да създадат редки типове кръв от човешки стволови клетки.
Изследователи в Канада и Испания също провеждат подобни експерименти, като успяват да произведат O Rh null клетки от донорски стволови клетки.
Въпреки успехите производството на напълно функционални червени кръвни клетки все пак остава трудно. В тялото те се образуват в костния мозък под влиянието на сложни биохимични сигнали – нещо, което е трудно да бъде възпроизведено в лаборатория.
„Когато се опитваме да създадем Rh null или друг „нулев“ тип кръв, растежът и узряването на клетките често биват нарушени“, казва Деном. „Понякога мембраната им става прекалено нестабилна или не могат да се размножават достатъчно ефективно.“
В момента Той се занимава с RESTORE – първото в света клинично изпитване, което тества безопасността на лабораторно отгледани червени кръвни клетки, създадени от стволови клетки на донори. Макар те да не са били генно редактирани, пътят до това изпитание е отнел десет години.
„Към момента вземането на кръв от ръката на донор е далеч по-ефективно и евтино“, признава Той. „Но за хората с изключително редки кръвни групи, за които почти не съществуват донори – ако успеем да отглеждаме собствената им кръв, това би било изключително постижение.“






)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)