Учени създават 3D принтирана кожа с работеща кръвоносна система
Новата технология комбинира клетъчно „мастило“ и мрежа от съдове, доближавайки медицината до реална кожна регенерация

При тежки изгаряния и травми регенерацията на кожа бързо може да се превърне във въпрос на живот и смърт. Обичайното лечение включва трансплантация на тънък слой епидермис от друга част на тялото, но този метод оставя големи белези и не възстановява напълно функционалността на кожата. Реалното предизвикателство е дермата – по-дълбокият слой, в който се намират кръвоносни съдове и нерви. Без нея трансплантираната кожа остава непълноценна.
Сега екип от шведски учени може би е направил една от най-важните стъпки към разрешаването на този проблем. Те разработват два вида 3D биопринтиране, способни да генерират изкуствена кожа с изградена васкуларизация – т.е. с кръвоносни съдове. Постиженията са описани в две отделни изследвания, публикувани в списание Advanced Healthcare Materials.
„Дермата е толкова сложна, че не можем да я отгледаме в лаборатория. Дори не знаем какви са всички нейни компоненти. По тази причина ние, както и много други, вярваме, че можем да трансплантираме градивните елементи и да оставим тялото само да изгради дермата“, казва Йохан Юнкер, доцент в Университета Линшьопинг и специалист по пластична хирургия, който ръководи проекта, пред WIRED.
Екипът създава био-мастило с името μInk, в което фибробласти – клетки, които произвеждат колаген, еластин и хиалуронова киселина – се култивират върху малки желатинови гранули и се обвиват в гел от хиалуронова киселина. С помощта на 3D принтер учените успяват да изградят кожа с висока плътност на клетки.
При експерименти, проведени с лабораторни мишки, трансплантираните фрагменти от това мастило показват растеж на живи клетки, които отделят колаген и възстановяват структурни елементи на дермата. В тъканта се развиват и нови кръвоносни съдове – доказателство за потенциална дълготрайна интеграция.
Паралелно с това е създадена и технологията REFRESH (Rerouting of Free-Floating Suspended Hydrogel Filaments), която позволява изграждането на кръвоносни канали в изкуствени тъкани. Тя използва нишки от хидрогел – материал с 98% съдържание на вода, които са достатъчно здрави, за да се връзват или сплитат, и „запаметяват формата“. Под въздействието на специфичен ензим нишките могат да се разпадат, като оставят тънки кухини, които функционират като съдови канали.
Когато се комбинират двете технологии – плътно клетъчно мастило и мрежа от съдове – това би позволило създаването на изкуствена кожа, в която кислород и хранителни вещества достигат до всяка една клетка. Учените вече успяват да изградят триизмерни съдови мрежи под формата на възли или „плитки“, като следващата цел е автоматизация на процеса, за да се приложи при по-големи изкуствени органи.
Остават и редица неизвестни – как да бъдат избегнати възпаления, инфекции и усложнения в реалната среда на рана. Но според екипа в бъдеще тези технологии може да се превърнат в пробив за регенеративната медицина и лечението на тежки изгаряния – област, в която „истинската“ кожа досега оставаше недостижим стандарт.