„По-добре, отколкото се страхувахме, но въобще не е достатъчно.“

С тези думи управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева описа състоянието на глобалната икономика в интервю за предаването „120 минути“ по bTV.

„От ковид насам светът премина през войната в Украйна, инфлацията, покачването на лихвените проценти, а последният шок беше търговски. Това създаде голямо опасение, че светът ще тръгне към рецесия. Това не се случи и затова казваме – по-добре, отколкото се страхувахме, но въобще не е достатъчно“, каза Георгиева.

„Преди ковид световният растеж беше 3,7%, сега е около 3%. Това означава по-малко възможности за хората и бизнеса.“

Правителствата харчат далеч над възможностите си. За съжаление, инфлацията е най-вероятният изход, пише изданието

The Economist: Богатият свят е изправен пред болезнена инфлация

Светът живее с бремето на дълга

По думите ѝ светът днес е по-задлъжнял от всякога – дългът на развитите икономики достига средно 110% от БВП, а в глобален мащаб расте и дългът на развиващите се държави.

„Тези пари, които биха отишли за инвестиране в образование, пътища или изкуствен интелект, отиват за плащане на лихвите по задълженията на държавите“, каза Георгиева.

Тя посочи, че отговорът на това предизвикателство е двоен: първо, повишаване на производителността на труда, и второ, намиране на пътища за сътрудничество в „по-фрагментирания свят“, в който живеем.

„Европа е най-оригиналният проект на ХХ век, но взе да цикли на едно място“

Кристалина Георгиева подчерта, че Европа е избегнала рецесията, но растежът остава слаб – около 1,2%. Основният проблем, според нея, е забавянето на реформите и недовършеният единен пазар.

„Европа беше свикнала на един свят, който вече го няма. Сега сме в ново пространство – геополитически, технологични и демографски промени. Това изисква по-бърза адаптация, която се оказва нелека работа като проект.“

„Европа е най-оригиналният проект на ХХ век, но взе да цикли на едно място. Конвергентната машина работи на по-бавни обороти, защото не си довършихме работата.“

Има лека носталгия – българите биха излъгали, ако кажат, че им е все тая за лева, но това, което е по-притеснително, е политизирането на този въпрос, заяви директорът на МВФ по време на конференция на високо равнище за приемането на еврото

Кристалина Георгиева, МВФ: България ще запази своята ценова стабилност

Георгиева очерта четири приоритета, които според нея могат да върнат икономическата динамика на континента: да се създаде общ режим за регистрация на фирмите в ЕС, да се завърши банковият и капиталовият съюз, да се осигури свободно движение на хора заедно с техните квалификации и да се обедини енергийната система.

„Не може Европа да бъде високо конкурентоспособна с такава структура на енергетика, каквато имаме днес.“

България: „Да запазим това, което работи за нас“

На въпрос за присъединяването на България към еврозоната, Георгиева беше категорична, че страната го е изработила сама, благодарение на дългогодишна фискална дисциплина.

„България си изработи влизането в еврозоната. Нека да си кажем на нашите хора – браво! Нисък дефицит, нисък външен дълг и финансова дисциплина – година след година“, заяви тя.

„Трябва да пазим това, което работи за нас, защото светът се люшка много, ветровете са силни, а фискалната дисциплина е защита срещу шоковете, които неизбежно ще дойдат.“

Но Георгиева предупреди за национална слабост, която според нея може да подкопае успеха на България в еврозоната:

„Имаме в нашия национален характер, когато постигнем нещо, да се отпуснем. Опасността е да харчим повече, отколкото сме произвели, и да имаме покачване на доходите, което изпреварва производителността на труда. Този филм сме го гледали – води до инфлация.“

„България традиционно има добра репутация в областта на фискалната дисциплина и всъщност има втория най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз. Важно е това да продължи в същата посока“, заяви европейският комисар по икономика и производителност

Домбровскис: Българската икономика ще усети реални ползи от еврото

„България трябва да мисли как ще изглежда след десет години“

Кристалина Георгиева подчерта, че България се нуждае не само от финансова дисциплина, но и от визия за бъдещето – каква страна иска да бъде в следващото десетилетие.

„Трябва да мислим дали България ще бъде страна, в която населението продължава да се свива, в която хората с единия крак са навън, или страна, която привлича талант отвън“, каза тя.

„Ако имаме мъдростта да се обединим вътрешно, да преодолеем това, което ни разделя, и да мислим не за малкия интерес, а за голямата цел – тогава ще имаме успех.“

„Да сме внимателни с разходите и да не харчим повече, отколкото сме заработили“

Мисията на Международния валутен фонд в България завърши с няколко ключови препоръки. Сред тях – сдържаност при увеличаването на заплатите в публичния сектор и дългосрочно подсилване на пенсионния фонд.

„Ние не препоръчахме да не се увеличават заплатите, а да сме внимателни. Увеличаването трябва да следва увеличаването на производителността на труда“, каза Георгиева.

„Когато харчим повече, отколкото сме заработили, от това има само негативни последици.“

Тя подчерта, че именно инвестициите в образование, технологии и производителност ще определят устойчивостта на българския растеж.

Един ден. Една сцена. Десетки визионери, които показаха как формулата Данни + Креативност = Растеж работи за бъдещето

Digital Trends 2025: Скорост, творчество, данни и бъдещето на човека в ерата на AI

Изкуственият интелект – „цунами за пазара на труда“

Георгиева коментира и ролята на изкуствения интелект в глобалната икономика, като представи резултатите от новия Индекс на готовност за изкуствения интелект, създаден от МВФ.

„Развитите страни са много напред по дигитална инфраструктура, а развиващите се вече изостават. По етика и регулиране – няма нито една страна, която да е изцяло готова“, обясни тя.

„Средно в света 40% от работните места ще бъдат засегнати в следващите години. В развитите страни – 60%. Това е като цунами, което удря пазара на труда.“

Въпреки това, Георгиева остава оптимист:

„Ако усвоим изкуствения интелект правилно, световният растеж може да се увеличи с между 0,1 и 0,8%. Но за да се случи това, трябва да създадем общи правила, стандарти и етична основа.“

В заключение Георгиева обобщи, че в ерата на постоянни кризи и технологични промени гъвкавостта и сътрудничеството между държавите са най-важните инструменти за оцеляване.

„Живеем в свят с много повече неизвестност. Неизвестността е вече новата нормалност. Да не се притесняваме, че нещо не го знаем – важното е да работим заедно“, каза тя.

„Моята работа е 191 страни членки на Международния валутен фонд да ги държа да работят заедно. В света на изкуствения интелект това е дори по-важно, отколкото беше преди.“