Когато си пожелаем Честита Нова година на 1 януари 2026 – това наистина ще бъде честит момент за България, за нейната парична политика и за пътя ѝ след тежките спомени от хиперинфлацията до фискалната дисциплина и обвързването с Валутния борд, с фиксирания курс първо към Дойче марката, после към еврото, първо към Бундесбанк, след това към ЕЦБ.

Това заяви в началото на речта си на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“ директорът на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

Тя заяви категорично:

България ще запази своята ценова стабилност и ще заеме своето място на масата за вземане на решения в Европа.

Пресцентър Министерски съвет | Отляво на дясно: Кристин Лагард, президент на ЕЦБ, Росен Желязков, министър-председател на България, Кристалина Георгиева, директор на МВФ

Относно очакванията след присъединяването ни към еврозоната, директорът на МВФ направи сравнение с опита на последната страна, приела еврото през 2023 г. – Хърватия, отбелязвайки, че рейтинговите агенции са повишили нейния кредитен рейтинг, валутният риск е намалял, държавният дълг е спаднал – нещо, което изключително много е зарадвало бизнес общността, изтъкна Георгиева. Туризмът, който така или иначе процъфтяваше, имаше допълнителен прираст, допълни тя.

Хърватия имаше ефект на инфлационно закръгляне при приемането на еврото, но това беше еднократен скок от 0,2-0,4%, по-малко, отколкото бяха опасенията на гражданите.

За сравнение, България е още по-готова, благодарение на годишния ни опит с Валутния борд и на стъпките, които сме предприели като двойно обозначаване на цените месеци преди присъединяването, отбеляза Георгиева.

Цените в последната страна членка на еврозоната преди нас бележат леко повишение, но не и за сметка на ползите, от които се възползват гражданите и бизнеса. Заплатите са се увеличили с над 30% след приемането на еврото

Съвет от Хърватия към България за еврото: Спокойно, може да е много по-зле

Директорът на МВФ изтъкна още:

Има лека носталгия – българите биха излъгали, ако кажат, че им е все тая за лева, но това, което е по-притеснително, е политизирането на този въпрос.

По-важното обаче са ползите за гражданите, реформите, икономическата стабилност, рекордно ниската безработица, повишаването на доходите и най-вече фискалната дисциплина, отбеляза тя.

.В хода на разговора им в Министерския съвет премиерът открои огромния напредък, който България е постигнала във всички работни направления в хода на подготовката за еврозоната

Премиерът пред Кристалина Георгиева: С приемането на еврото предстои нова страница пред българската икономика

Живеем в свят на все по-чести и по-тежки шокове и сътресения. Свят на съществени трансформации, свят, в който ако имаш стабилни основи, е много по-вероятно да пожънеш успех, категорична беше Георгиева.

Ако погледна към бъдещето на България, съм уверена, че еврото ще даде повече стабилност и увереност на страната.

Тя обаче изтъква, че пътят пред страната ни не приключва с присъединяването към Единния валутен съюз на Европа.

Най-важното е прозрачността - например чрез обявяването на цените едновременно в левове и евро в преходния период, допълва Димитър Радев

Управителят на БНБ: С приемането на еврото България не губи, а печели суверенитет

Искам да бъдем здраво стъпили на земята и да разбираме задълженията си от тук нататък – по паричната политика, за отговорността с по-силния глас, който България ще има на масата на еврозоната.

Еврото ще помогне, но то не гарантира по-висок жизнен стандарт само по себе си,

предизвикателството пред нас е налице, а задачата е да издигнем конвергенцията на следващо ниво – най-малкото, България трябва да се стреми да поддържа по-високи нива на икономически растеж, за да достигне БВП на глава от населението и покупателна способност на европейско ниво поне в следващото десетилетие.

Заедно с Румъния, отбелязваме най-силен растеж по този показател на глава от населението за последните две десетилетия

С колко забогатяха новите страни членки на ЕС за 20 години: България е сред водещите по БВП

България е изправена пред трудни средносрочни предизвикателства – населението намалява, изтичането на мозъци продължава, отбеляза Георгиева в коментара си за основните предизвикателства пред страната.

Краткият отговор как да се справяме е – с отговорни политики, стремящи се да предпазят икономиката от прегряване и повишаване на производителността в частния сектор.

Пресцентър Министерски съвет

Директорът на МВФ очерта три основни цели, които България трябва да изпълнява и след като стане член на еврозоната:

1. Циклично затягане на фискалната дисциплина

2. Да сме наясно с рисковете за стабилността на икономиката – затягане на макроикономическата политика, за да се избегне прегряването

3. Ускоряване на структурните и управленските реформи, за да се увеличи нивото на производителност и дългосрочно да се увеличат реалните доходи на населението

Ръстът в производителността е много забавен – така че е необходимо развитието на неизползваните таланти, връщането на тези, които са заминали зад граница, привличането на чуждестранни таланти и инвестиции – в образование и изкуствен интелект, в реформи на институции и управление, подчерта Георгиева.

Дори най-убедените скептици ще се убедят, че техните съмнения са неоснователни, подчерта премиерът на пресконференция на високо равнище за присъединяването към еврозоната

Росен Желязков: Доверието към еврото в България расте устойчиво

Реформите не са лесни, но прогресът, напредъкът е от основно значение и при убедителна комуникация и силни стъпки за подкрепа на най-уязвимите в обществото, прогресът ще е не само търсен, а постижим, допълни тя.

Директорът на МВФ обаче заяви, че с привилегиите идват и отговорностите, а сред основните от тях са страната ни решително да се справи със своите пропуски и да насърчава активно задълбочената икономическа и финансова интеграция в Европа, особено във време на глобална несигурност.

Кристалина Георгиева завърши речта си с посланието: Моля ви, възползвайте се максимално от присъединяването към Еврозоната за българския народ и за Европа.