През последното десетилетие технологиите са основен катализатор на промени както в заобикалящия ни свят, така и в бизнеса. С всяка изминала година те стават все по-бързи, а изкуственият интелект (AI) налива допълнително масло в огъня.

Според Accenture темпът на промяната, засягаща бизнеса, се е увеличил със 183% за последните четири години, а от началото на годината дори е достигнал 200%.

На този фон все повече ръководители се съмняват, че могат да управляват тази технологоична революция и последиците от нея. Над 50% от висшите мениджъри, участвали в допитването на глобалната технологична компания, казват, че не са напълно подготвени да отговорят на този ускоряващ се темп на промяна. В същото време 84% смятат, че той ще продължи да се засилва.

Това неминуемо повдига въпроса: Какво трябва да направят компаниите, за да се възползват от възможностите на AI?

Върху тези проблеми акцентира в презентацията си по време на Digital Trends 2025 Петър Торнев, управляващ директор на технологичния център на „Accenture България“.

„Нещо, което забелязахме, е, че разказът, който постоянно се повтаря - и за мен това е важен предупредителен знак - е, че, когато става дума за AI, компаниите говорят за намаляване на разходите. Това не е правилният начин на мислене. Трябва да започнем да мислим как да увеличаваме приходите”, посочи той пред препълнената зала. „Въпросът е могат ли вашите компании да започнат да се фокусират върху растежа, а не върху съкращаването на разходите. Колкото повече се фокусираме върху това, толкова по-добри ще ставаме“.

„Когнитивният дигитален мозък“ - гръбнак на бизнеса

За да може да бъде полезна интеграцията на AI в една компания, трябва да се изгради добра връзка между стойността, която компаниите могат да създадат, и доверието в нея. Това ползотворно взаимодействие от Accenture наричат „когнитивен дигитален мозък“.

„Досега всяка технология беше базирана на инструкции - ние залагаме команди на компютрите, те ги изпълняват, програмираме ги, поставяме логика и критерии за вземане на решения. Но AI не е технология, ръководена от инструкции. Той е адаптивна технология, базирана на данните, върху която е обучена. Той има интуиция, адаптира се и може да резонира с нас“, обясни основата на тази концепция Петър Торнев.

По думите му AI вече не е просто част от технологичната стратегия на една организация - той се превръща във важната част от нейната бизнес концепция. Независимо дали става дума за талант, финансово представяне или пазарно позициониране.

„Компаниите трябва да започнат да включват AI като отделна стратегия и да мислят как той ще им помогне да се справят с различните предизвикателства. Вярваме, че изграждането на „когнитивен дигитален мозък“ може да помогне на бизнесите да постигнат устойчив растеж чрез адаптивна дигитална архитектура“, обясни още той.

Тази концепция има четири основни слоя:

- Знание – слой, създаден да събира и структурира данните на организацията, независимо дали са структурирани (в бази данни) или неструктурирани (документи, снимки, дори социални мрежи);

- Модели – хранилище, задвижвано от машинно обучение и дълбочинно обучение, в което се събират всички данни. То осигурява логиката и възможностите за разсъждение;

- Агенти – софтуерни приложения, които изпълняват задачи автономно или с минимална човешка намеса;

- Управление – слой, който свързва всичко, както гръбначният стълб свързва мозъка и тялото.

„Тази конструкция означава, че когнитивният дигитален мозък не може да съществува самостоятелно. Той не трябва да е изолиран. Трябва да се интегрира във всеки аспект от организацията, за да създаде „вълна на интелигентност“, която да повиши възможностите на всеки отдел. Системата трябва винаги да „слуша“, да е „включена“ и да учи от данните и случващото се в организацията“, предупреди управляващият директор ATC на Accenture България.

Доверието е в основата на всичко

От Accenture очертаха и четири основни тенценции, които подкрепят навлизането на изкуствения интелект в бизнеса.

Първата от тях е Binary Big Bang – „Големият бинарен взрив“. Тя включва разработването на иновативни системи, които променят (и често заместват) традиционните подходи в разработката на софтуер и изграждането на дигитални екосистеми.

„Тя навлиза още по-дълбоко, защото променя не само начина, по който проектираме софтуера, но и какво искаме от него и кой ще го използва в бъдеще. Тя подготвя почвата за нов тип AI, който е винаги включен, винаги „слуша“, винаги интерпретира данни“, посочи Петър Торнев.

Наречена Your Face into the Future – Твоето лице в бъдещето - тази тенденция е свързана с революцията в клиентското изживяване. Според Accenture то ще бъде драстично променено, тъй като автономният AI ще може да предлага информация, съдържание и услуги по по-релевантен и персонализиран начин.

Но тук има една уловка, предупреди Петър Торнев:

„При всички предимства на ранното внедряване, ефектът може да изчезне бързо, защото хората вече са заобиколени от чатботове, които изглеждат еднакво. Да се откроиш от тълпата става все по-трудно. Компаниите трябва да мислят как AI взаимодейства с клиента, какъв е тонът на комуникация, как използват допълнителни технологии, за да направят връзката по-човешка“.

С развитието си, AI започва да търси и своята физическа форма – роботите. Именно върху това се фокусира и третата тенденция, която открои управляващият директор на технологичния център на Accenture България - When LLMs Get Their Bodies (Когато големите езикове модели намерят своите тела).

„Свикнали сме роботите да изпълняват ограничени, предварително зададени задачи. Но когато AI започне да се внедрява в тях, ще получим нови модели, които имат възможности за пространствено осъзнаване и са способни да взаимодействат с хората“, посочи Петър Торнев.

Лара Желински, dentsu: „Данните ще бъдат валутата на бъдещето, но марките трябва да останат човешки“

The New Learning Loop (Новият цикъл на обучение) затваря списъка с тенденции на Accenture. Тя разглежда AI революцията през призмата на най-ценния ресурс на бизнеса – хората.

„Компаниите, които успеят да създадат симбиоза между хората и AI, ще могат по-бързо да излизат на пазара, да бъдат по-гъвкави и да увеличават иновациите си. Ако използвате единствено конвенционални подходи, ще получите еднократна полза и демотивиран екип. А никой не иска това.“, категоричен беше Петър Торнев.

Но всички тези тенденции и стратегии губят значението си без един основен фактор – доверието. То може да бъде емоционално и когнитивно.

Емоционалното доверие е свързано с начина, по който хората гледат на проектите за интеграция на AI. Те трябва да вярват, че техните ръководители ги реализират, за да подпомогнат представянето им, а не, за да ги заменят. Към днешна дата това далеч не е така.

„Ако прилагате AI само за да съкращавате персонала си, това не е добра и ефективна стратегия. Според последните изследвания качеството на услугите спада, защото хората използват AI за своя собствена продуктивност. Но тя не се пренася към работодателя – служителите вършат работата си по-бързо, но пак работят осем часа, така че реално компанията не печели“, обясни Петър Торнев.

От друга страна, хората трябва да имат доверие в резултатите и действията, предоставени от AI системите – т.нар. когнитивно доверие. То е още по-трудно за постигане, тъй като АI е постоянно променяща се технология и много зависи от данните, с които се обучава. Следователно, бизнесът трябва да го третира по същия начин, по който третира хората си – да прави постоянен анализ на представянето на системите, за да осигури максимално точни резултати.

„Като цяло компаниите трябва да се фокусират върху три основни неща – да осигуряват стойност за хората и клиентите си; да създадат когнитивен дигитален мозък, който да обедини стратегията и иновациите; и да изградят среда на доверие - без него всичко останало няма значение“, обобщи в заключение Петър Торнев.