В бъдещето няма нищо далечно. Понякога скоростта, с която се сбъдват прогнозите, ни изненадва. Първият мозъчен имплант например трябваше да се появи през 2026 г., но иновацията вече е факт.

„Бъдещето идва по-бързо, отколкото очакваме“, каза Лара Джелински, главен директор по растежа на dentsu за Централна Европа, по време на форума Digital Trends 2025 в София. „Затова трябваше да актуализираме и ConsumerVision.“

Глобалното изследване на dentsu – ConsumerVision 2035 – представлява дългосрочен аналитичен проект, който проследява как технологиите, културата и икономиката ще оформят поведението на потребителите през следващото десетилетие.

В него участват 30 000 души от над 20 държави, както и експерти от MIT, UNESCO и водещи футуристи.

„Разгледахме прехода от ерата на прозренията, в която се намираме днес, към ерата на прогнозите, в която вече навлизаме“, отбеляза Джелински.

Резултатите от проучването са обобщени в четири макросили, които според dentsu ще пренаредят света на потреблението – от технологиите, които вече вземат решения вместо нас, до климатичните условия, които ще диктуват кога и как работим. Анализът показва един свят, в който AI е ново огледало на човешкото поведение, а не просто инструмент.

Digital Delegation: Когато машините поемат инициативата

„Digital delegation – така наричаме бъдещето на технологиите“, обясни Джелински, като представи първата от четирите сили в изследването на dentsu.

„Все повече хора ще позволяват на машините да вземат решения вместо тях, ако това им осигурява по-лично и интерактивно изживяване.“

По данни от ConsumerVision 2035, 79% от хората очакват устройствата и автомобилите им скоро да действат самостоятелно – да поръчват части или да насрочват срещите им. Седем от десет вярват, че в рамките на следващото десетилетие ще използваме изкуствен интелект във всички аспекти на живота си, а половината биха искали свой дигитален „клонинг“, който да се заеме с рутинните задачи.

„Това вече се случва“, посочи Джелински. „Британската певица FKA twigs обучава свой дигитален двойник, който общува с журналисти и фенове, а полска компания за ром назначи AI на позицията главен изпълнителен директор.“

В България едва около 3,5% от компаниите използват изкуствен интелект – най-ниският дял в ЕС, докато 92% от гражданите активно ползват публични електронни услуги. „Тази разлика трябва да бъде преодоляна, ако искаме страната да бъде сред лидерите в дигиталната трансформация“, подчерта тя.

New Power Paradigms: Климатът и демографските процеси пренаписват културата

Втората сила очертава как климатичните промени и демографските промени ще създадат нова културна география. „Виждаме как климатът се превръща във водещ фактор за културна промяна, редом с демографските процеси.“

Само след пет години се очаква спад от 2% в глобалната производителност заради горещините – еквивалент на 2,4 трилиона долара загуби годишно. В България две трети от хората смятат, че бизнесът трябва да действа срещу климатичните последици, но едва 17% приемат това като лична отговорност.

„Времето ще започне да диктува не само настроението, а и продуктивността ни“, твърди Джелински, като призова компаниите да залагат на устойчиви решения, тъй като девет от десет потребители ще купуват от брандове, които реално допринасят за опазването на природата.

Тя допълни, че до 2035 г. седем мегаполиса в Африка ще се превърнат в новите центрове на икономически и културен растеж, а 80% от анкетираните вярват, че гласовете на досега подценяваните общности ще оформят глобалния мейнстрийм.

В същото време потребителското съдържание вече измества традиционните студийни формати – Джелински посочи примера с MrBeast, най-успешният YouTuber в света, чиито видеа имат с 30% повече гледания от най-гледания сериал на Netflix.

Consumer (Ec)Centricity: Купуваме според настроението си

Следващото десетилетие ще изведе емоциите пред логиката.

70% от потребителите заявяват, че решенията им за покупка са продиктувани от настроението, а сред поколението Z този дял достига 80%. „В хипероптимизирания свят, в който живеем, покупките все повече ще се ръководят от моментното ни усещане, а не от нужда или избор“, отбеляза Джелински.

Паралелно расте и осъзнатостта за личните данни и дигиталната следа, която оставяме. Потребителите все по-често настояват да получават нещо в замяна на споделената информация – било то да имат полза, прозрачност или дори заплащане.

„Хората вече не са склонни да предоставят данни без ясен обмен на стойност“, каза тя.

8 от 10 души вярват, че информацията им е тяхна интелектуална собственост, а в България 73% се тревожат от прекомерното ѝ споделяне онлайн. „Клиентът на бъдещето иска да бъде виждан като личност – уникален като дигиталния си отпечатък,“ добави Джелински. Това означава, че марките трябва да преминат от „персонализирани оферти“ към истинско разбиране на човека, когото обслужват.

Лийна Вахтрас, e-Residency, Естония: „Не се сравняваме с други програми за дигитално гражданство, а с най-добрите бизнес среди в света“

Rise of Perceptive Brands: Брандовете, които мислят с нас

Бъдещето принадлежи на интуитивните марки – тези, които не чакат клиентът да говори, а разбират какво иска още преди да го каже. „Данните не трябва само да подобряват реалността, а и да могат да я предвиждат,“ обясни Джелински, посочвайки как новото поколение потребители очаква технологиите да улесняват живота им, без да нарушават личните им граници.

Затова 87% от анкетираните искат личен AI асистент, който да филтрира рекламите и информацията според нуждите им, а 6 от 10 биха поверили на изкуствен интелект да ги представлява в маркетингови проучвания. В същото време, подчерта тя, хората все още търсят изненадата и човешкия елемент – не искат светът да бъде напълно предвидим. „Технологиите могат да предсказват, но трябва да оставят място и за емоцията“, каза Джелински.

Доброслав Димитров: „Битките на бъдещето ще се водят не от армии, а от алгоритми“

Бъдещето в огледалото на AI

След представянето си Джелински остави публиката с въпроси, които звучат повече като предизвикателство, отколкото като прогноза: „Имаме много за обмисляне“, посочи тя. „Помислете как дигиталната делегация ще промени начина, по който общувате с машините. Как трябва да се адаптира комуникацията ви? Какъв положителен ефект върху околната среда могат да имат вие и вашият бранд? И не забравяйте – данните ще се превърнат в най-ценния обменен материал на бъдещето.“

По думите ѝ, за да бъдат успешни през следващото десетилетие, марките трябва да останат човешки, персонализирани, изненадващи и интерактивни.

„Лесно е“, добави с усмивка Джелински. „Имаме десет години, за да го постигнем.“