През октомври независими музиканти в Оукланд, Калифорния, се събраха за поредица от дискусии под надслов „Смърт за Spotify“. Участниците обсъдиха „какво означава децентрализирането на откриването, продуцирането и слушането на музика в капиталистическите икономики“, пише Guardian. 

Събитията, проведени в библиотеката Bathers, включват лектори от инди станцията KEXP, лейбълите Cherub Dream Records и Dandy Boy Records, както и DJ колективите No Bias и Amor Digital. Това, което започва като малка поредица от дискусии, бързо се разраства и привлича международен интерес. Хора от далечни места като Барселона и Бангалор изпращат имейли на организаторите с въпроси как да организират подобни събития.

Дискусиите се провеждат в момент, в който глобалното движение срещу Spotify навлиза в мейнстрийма. През януари музикалната журналистка Лиз Пели издаде книгата Mood Machine, в която твърди, че стрийминг компанията е разрушила индустрията и е превърнала слушателите в „пасивни потребители“. Според нея моделът на Spotify се основава на това артистите да получават минимални възнаграждения. Сумите са още по-малки, ако се съгласят да бъдат включени в плейлистите на Discovery mode, които насърчават безлична, фонова музика.

Артистите отдавна се оплакват от символичните възнаграждения, но това лято недоволството придоби личен характер. Критиките се насочиха към милиардера и съосновател на Spotify Даниел Ек заради инвестицията му в германската компания Helsing, която разработва изкуствен интелект за военни цели. В знак на протест групи като Massive Attack, King Gizzard & the Lizard Wizard, Deerhoof и Hotline TNT свалиха музиката си от приложението. От стрийминг платформата подчертават, че „Spotify и Helsing са две отделни компании“.

В Оукланд, Калифорния, Стефани Дукич прочита Mood Machine, чува за бойкотите и се вдъхновява.

Дукич, която работи по разследвания на жалби срещу полицията, е част от читателски клуб за дигитални медии в библиотеката Bathers. Макар да не е музикантка, тя и приятелката ѝ – Манаса Картикеян, служителка в художествена галерия, се определят като „истински обсебени от музиката“.

Двете решават да започнат собствени дискусии. „Spotify е неразривно свързан с начина, по който се ангажираме с музиката“, отбелязва пред Guardian Дукич. „Решихме, че би било чудесно да поговорим за нашето отношение към стрийминга – какво означава всъщност да изтрием файловете си и да се научим как да го направим заедно.“ Така се ражда „Смърт за Spotify“.

Накратко, целта е „долу алгоритмичното слушане, долу кражбата на авторски права, долу музиката, генерирана от изкуствен интелект“.

Картикеян казва, че отговорността за напускането на Spotify е както на слушателите, така и на артистите. „Трябва да приемете, че няма да имате незабавен достъп до всичко“, допълва тя. „Това ви кара да мислите по-сериозно за това, което подкрепяте.“

Но дали музикантите или слушателите ще имат куража да бойкотират приложението в дългосрочен план?

През годините няколко известни музиканти са изтеглили музиката си от Spotify с гръмки твърдения само за да се върнат тихо в платформата след известно време. Една от най-популярните изпълнителки в приложението, Тейлър Суифт, бойкотира услугата в продължение на три години в знак на протест срещу несправедливото заплащане, но се върна през 2017 г. Вокалистът на Radiohead, Том Йорк, премахна някои от соловите си проекти по същата причина през 2013 г., наричайки Spotify „последната отчаяна пръдня на умиращ труп“. По-късно ги върна обратно.

През 2022 г. Нийл Йънг и Джони Мичъл премахнаха музиката си от Spotify в знак на протест срещу ексклузивния договор на платформата с водещия на антиваксърския подкаст Джо Роган. И двамата, които като деца са боледували от полиомиелит, реагираха остро на разпространението на дезинформация за ваксините. По-късно обаче те върнаха творчеството си в Spotify.

Ерик Дрот, професор по музика в Университета на Тексас в Остин, отбелязва, че новата вълна от бойкоти изглежда различна. „Тези изпълнители са по-малко известни. В продължение на години артистите знаеха, че стриймингът няма да ги направи богати, но се нуждаеха от видимост. Сега има толкова много музика, че хората се питат дали това им помага.“

Уил Андерсън, фронтмен на Hotline TNT, твърди, че има „0% шанс“ неговата група да се върне. „За истинските любители на музиката няма смисъл да са там. Крайната цел на Spotify е да не мислиш за това, което слушаш.“ Когато групата пусна новия си албум Raspberry Moon директно в Bandcamp и чрез 24-часов стрийм в Twitch, те успяха да продадат стотици копия и да спечелят няколко хиляди долара.

Други, като поп-рок композиторката Каролин Роуз, също експериментират.Албумът ѝ Year of the Slug излиза единствено на винил и в Bandcamp – вдъхновен от Diamond Jubilee на Синди Ли, който първоначално беше достъпен само в YouTube и платформата за споделяне на файлове Mega. „Струва ми се тъжно, че влагаме толкова много сърце и душа в нещо, а после просто го качваме онлайн безплатно.”

Роуз е член на Съюза на музикантите и свързаните с тях работници (UMAW) – организация, създадена в началото на пандемията от Covid-19, за да защитава правата на хората в музикалната индустрия. Джоуи ДеФранческо, член на пънк групата Downtown Boys и съосновател на UMAW, коментира, че съюзът „напълно подкрепя артистите, които поемат инициативата, държат корпорациите отговорни и предприемат смели действия, като това да премахнат музиката си от Spotify, за да се противопоставят на компанията“. В същото време, отбелязва той, подобни индивидуални бойкоти имат своите ограничения.

„Това, което се опитваме да направим в работническото движение и в UMAW, е да действаме колективно“, добавя той. Примери за това са успешната кампания на UMAW (заедно с коалицията „Остин за Палестина“) за натиск върху музикалния фестивал South by Southwest да откаже американската армия и производителите на оръжие като спонсори за събитието през 2025 г. Също и законопроектът „Живот с достойно заплащане за музиканти“, предложен от конгресменката Рашида Тлаиб, който има за цел да регулира плащанията на Spotify към артистите.

Организаторите на Death to Spotify казват, че целта им не е непременно да закрият приложението. „Просто искаме всички да помислят малко по-задълбочено за начините, по които слушат музика“, отбелязва Картикеян. „Ако се придържаме само към тази алгоритмично изградена зона на комфорт, това просто унифицира културата и отнема разнообразието.“