Робърт Редфорд преобрази Холивуд по повече от един начин.

Актьорът, който почина във вторник на 89-годишна възраст, създаде някои от най-големите и запомнящи се филми от втората половина на XX век, но подкрепата му за фестивала „Сънданс“ вероятно е оставила още по-трайно въздействие.

Това, което започва като усилие да привлече филмови проекти в щата Юта, скоро превръща заснежената територия в американската версия на фестивала в Кан - и в основен канал за независими филми, които стигат до киносалоните по света.

Фестивалът се ражда в края на 70-те години като начин да привлече режисьори да снимат филми с величествените планини и широките пейзажи на Юта, разказва MarketWatch. Десет години по-рано Редфорд купува земя в щата, за да избяга от това, което смятал за фалша на Лос Анджелис, и се обединява с местните власти за старта на тогавашния Utah/U.S. Film Festival.

През 1981 г. Редфорд основава сдружението с нестопанска цел Sundance Institute - кръстено на героя му от филма „Буч Касиди и Сънданс Кид“ - за да подпомага независими режисьори и да работи с тях по проектите им. Същата година фестивалът включва 10 филма, които легендарният кинокритик Роджър Ибърт описва като „кинаджийски летен лагер“.

„Започнахме без твърди очаквания“, казал Редфорд на Ебърт.

„Нямам представа в какво ще се превърне това. Знам само, че става все по-трудно един филм да бъде добре разпространен в тази страна, освен ако няма потенциал да спечели милиони. Смятам, че проектите тук имат голямо обещание.“

През 1985 г. институтът поема управлението на фестивала и той е прекръстен на „Сънданс“. Тогава вече включва 86 филма, сред които „Соколът и снегоринът“ на Джон Шлезингер, „Полета на смъртта“ на Роланд Жофе и „Брат от друга планета“ на Джон Сейлс. „Полета на смъртта“ е номиниран за седем „Оскара“ и печели три, с което поставя началото на дълга поредица филми, стартирали от „Сънданс“.

Институтът подпомага кариерите на редица успешни режисьори, включително Куентин Тарантино, Дарън Аронофски, Дейвид О. Ръсел, Райън Куглър, Робърт Родригес, Клои Жао и Ава ДюВерней.

Забележителните филми, които произлизат от фестивала, са твърде много, за да бъдат изброени - сред тях „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Clerks“ на Кевин Смит и „CODA“ на Сиан Хедър, който печели „Оскар“ за най-добър филм през 2021 г.

В рамките на едно десетилетие фестивалът е излъчил около 375 филма. През 2005 г. вече привлича 6500 заявки и близо 50 000 посетители в Юта, сред които и ръководители на големи студиа от цял свят в търсене на нови хитове. През 2025 г. фестивалът е посетен от 85 000 души и вече надраства възможностите на курортното градче, пльоснато в планината, за да го поддържа. Организаторите съобщават, че планират преместване в Боулдър, Колорадо, през 2027 г.

Огромният успех на фестивала и комерсиалният шум около него започват да дразнят Редфорд, който остава верен на основната му мисия - да насърчава умни и значими филми.

„Искам тези партизани на маркетинга - марките водка, хората с подаръчните чанти и Парис Хилтън - да изчезнат завинаги“, оплаква се Редфорд през 2012 г., цитиран от New York Times.

„Те нямат нищо общо с това, което се случва тук!“

Но режисьорите продължават да ценят усилията му.