Според нов доклад, който опровергава нарастващия скептицизъм относно бъдещето на чистия водород, над 110 милиарда долара са инвестирани в повече от 500 проекта за добив на този тип гориво по целия свят.

Проучването, поръчано от Hydrogen Council, установява, че през изминалата година са взети окончателни инвестиционни решения за нови проекти на стойност 35 млрд. долара, а обещаните инвестиции нарастват с повече от 50% годишно от 2020 г. насам.

„Махалото се люлее между прекомерния ентусиазъм и песимизма“, коментира пред Financial Times Ивана Джемелкова, изпълнителен директор на лобистката група. „Ако ми кажете, че водородът е мъртъв, мога да ви покажа над 500 примера, че не е така“.

Хайпът около водорода, алтернатива на петрола и газа, която при изгаряне произвежда само водна пара, достигна своя връх през 2022 г. Тогава ЕС прогнозира, че чистият водород ще покрие една десета от енергийните нужди на блока до 2050 г., превръщайки промишлеността и транспортната система на блока в зелени.

Газът се използва широко в рафинериите и при производството на торове и може да захранва стоманени пещи, тежки машини и превозни средства. Но производството, съхранението и транспортирането му остават скъпи и технически предизвикателни. Търсенето е ограничено при настоящите цени, които варират в зависимост от отделните проекти.

Водород vs. електричество: Какво е бъдещето на екологичния транспорт?

Но, макар че през последните 18 месеца поне 50 проекта са били изоставени от групи като BP, Shell, ArcelorMittal и Iberdrola, Джемелкова е категорична, че това не отразява по-широко забавяне.

„Индустрията расте. Същото се случи и в сектора на слънчевата енергия“, казва тя.

Китай и САЩ представляват повече от половината от инвестираните досега 110 млрд. долара. Пекин е дал приоритет на „зеления“ водород, който използва възобновяема електроенергия за разграждане на водните молекули, докато Вашингтон се е фокусирал върху „синия“ водород, получен от газ с уловени и съхранени въглеродни емисии. Общо в момента има 1 млн. тона водороден капацитет в експлоатация и още 5 млн. тона в процес на изграждане, което се равнява на около половината от настоящото потребление в САЩ.

„Това е много по-малко, отколкото хората очакваха“, казва Санджив Ламба, главен изпълнителен директор на индустриалната газова група Linde и съпредседател на Hydrogen Council, но това показва, че „мащабните проекти, които са предназначени да задоволят търсенето“, могат да бъдат конкурентоспособни.

Голяма част от новите инвестиции през изминалата година произтичат от няколко мегапроекта, включително четири големи китайски завода в процес на изграждане, Blue Point в САЩ и един, който се разработва от индийската Hygenco и швейцарската Ameropa.

„Виждаме проекти, които са малко по-сериозни, по-големи и подкрепени от най-мощните технологии“, обяснява пред изданието Пиер-Етиен Франк, директор на компанията за управление на активи Hy24, която е инвестирала 2 млрд. долара в чист водород „Разработчиците изчезнаха, както и някои гигантски проекти. Но ако наистина погледнете цифрите, те са много по-добри от това, което хората казваха за пазара“.

По думите му растежът и фокусът на инвестициите все повече се изместват към Азия, Близкия изток и САЩ, докато Европа изостава.

„Ако Европа не се организира, ще бъде изключена“, предупреждава още той, повтаряйки широко разпространената критика към регулаторния подход на ЕС.

Ламба пък добавя, че Европа е възпрепятствана от „липса на прагматизъм“ и отказва да разгледа синия водород като по-евтина преходна опция.

Един от най-големите предложени проекти за син водород е заводът на ExxonMobil в Бейтаун, Тексас, но компанията все още не е взела окончателно решение за инвестицията.

„Загрижени сме за развитието на по-широк пазар“, казва шефът на Exxon Дарън Ууд пред анализатори миналия месец. „Ако не видим крайна перспектива за пазарно ориентиран бизнес, няма да продължим с проекта“.

Водородът се включва в надпреварата за захранване на AI центровете за данни

Водородът като алтернатива

Първите изследвания на водорода датират още от 16-ти век. Индустриалното му използване обаче стартира едва четири века по-късно, предимно в химическата и нефтохимическата промишленост.

Водородната енергетика започва да се налага като концепция в края на 20 и началото на 21 век основно във връзка с усилията за декарбонизация, овладяване на климатичните промени и преминаване към устойчиви енергийни източници.

През последното десетилетие развитието на технологиите за електролиза и инфраструктурата за зелен водород се засилва, особено в Европейския съюз и Япония, което засилва подкрепата за него като алтернатива на твърдите горива.

Но не всички видове водород могат да бъдат използвани в тази посока.

Сивият водород, например, се произвежда основно чрез преработване на природен газ или въглища и също има въглероден отпечатък, тъй като преработката му е свързана с отделяне на голямо количество CO2.

Синият водород също се добива от изкопаеми горива, но част от въглеродните емисии се улавят и съхраняват.

Най-нискоемисионните вариации на водорода са зеленият и белият. Първият се получава чрез електролиза на вода, базирана на възобновяеми енергийни източници. Той е практически беземисионен по отношение на CO2 и е предпочитан вариант за „водородната икономика“. Вторият е подземен водород, който може да се извлича директно от природата, но това е сравнително нова възможност, която все още не е разработена в достатъчна степен.