Пътят на президента Еманюел Макрон за излизане от политическата и икономическата криза, обхванала Франция, изглежда почти невъзможен. В понеделник неговият ключов съюзник, министър-председателят Франсоа Байру, беше свален от власт след вот на недоверие, като 364 депутати гласуваха за отстраняването му, а едва 194 го подкрепиха.

Кабинетът на Макрон незабавно обяви, че „в следващите няколко дни“ той ще назначи петия министър-председател на страната за по-малко от две години. Според POLITICO обаче има сериозни съмнения, че новият премиер ще бъде много по-успешен от Байру в налагането на бюджетни съкращения в размер на десетки милиарди евро, необходими за спасяването на втората по големина икономика в ЕС от разрастващата се дългова криза.

Макрон е подложен на остра критика от страна на френското общество, като на 10 септември се очаква национална стачка, а на 18 - големи протести, организирани от профсъюзите. Популярността на президента е спаднала до рекордно ниско ниво, като проучванията показват, че днес той е по-непопулярен, отколкото по време на пика на протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 и 2019 г. - една от най-тежките кризи по време на неговия мандат.

Все така уверен в способността си да се измъкне от тежката ситуация, сега Макрон се надява на споразумение с умерената левица, центристите и консервативната партия Les Républicains за формиране на правителство на малцинството, което най-накрая да постигне съгласие по бюджета. Но според анализаторите той се хваща като удавник за сламка за тази възможност с оглед на това, че страната изглежда все по-неуправляема. Мащабът на поражението на Байру в парламента в понеделник и сигналите, идващи от законодателите, вече подсказват, че усилията му са обречени.

По време на дебатите в Националното събрание опозиционните партии посочиха именно Макрон като главен виновник за задънената ситуация, в която се намира Франция.

„Има само един човек, отговорен за кризата, за фиаското и нестабилността, и това е президентът на републиката“, казва Борис Вало, парламентарен лидер на Социалистическата партия, цитиран от POLITICO.

Френският премиер Франсоа Байру загуби вот на доверие на фона на задълбочаваща се криза

Парламентарният лидер на комунистите Стефан Пю сравнява кризата с холивудския филм „Спасяването на редник Райън“, добавяйки, че Байру е „четвъртият министър-председател, който пада, за да спаси президента Макрон“.

Тук идва и най-важният въпрос: Кой ще е петият?

Кой ще спаси Макрон?

Според Financial Times той е най-вероятно да дойде от една от трите групи - либералната на Макрон, социалистите и консерваторите.

Президентът може да продължи по същия път и отново да избере премиер от собствената си трипартийна група. Франсоа Патриат, дългогодишен съюзник на Макрон и ветеран сенатор, коментира пред изданието, че това остава най-вероятният сценарий, въпреки предишните неуспехи.

„Това е единствената реална опция. Президентът се нуждае от човек, на когото има доверие и който има уменията да преговаря“, обяснява той, добавяйки, че наличието на лоялен човек на този пост би могло да защити някои от основните реформи на Макрон, като например увеличаването на пенсионната възраст с две години.

Но за да проработи тази стратегия и да бъде приет бюджетът за 2026 г., новият министър-председател ще трябва да убеди социалистите, ключовия колебаещ се блок, да не гласуват против в замяна на отстъпки. Байру вече се опита и се провали.

Друг възможен вариант от лагера на президента е министърът на отбраната Себастиен Лекорню, който има добри отношения с други партийни лидери, освен че е много близък до Макрон. Той е единственият министър, който е част от правителствата без прекъсване от 2017 г. насам.

Жулиен Денорманди, друг доверен съюзник от първата кампания на Макрон, също е възможен кандидат. По-рано той беше министър на земеделието.

Какво ще се случи, ако Макрон подаде оставка? Дори ядрената опция едва ли ще спаси Франция

Жерал Дарманин, министър на правосъдието, също е проявил интерес към поста. Като хитър политик, той се позиционира като твърд противник на престъпността и имиграцията и като защитник на работническата класа. Но за социалистите той може да изглежда прекалено десен.

Друг опитен политик е Катрин Вотрен, която в момента оглавява министерство, отговарящо за социалното благосъстояние, здравеопазването и трудовите въпроси. Макрон почти я назначи за премиер през 2022 г.

Рискът при тази стратегия е, че може да доведе до същите резултати – поредна блокада на бюджета или поредно падане на правителството. Такъв сценарий вероятно ще принуди Макрон да обяви отново предсрочни избори, което би могло да засили и усещането, че правителството вече не отразява мнението на френските избиратели. Неотдавнашно проучване на Elabe показва, че едва 6% от респондентите искат друг премиер от групата на Макрон.

Затова вариант може да бъде и представител на левицата. От изборите миналото лято тя претендира за правото да сформира правителство като групата, спечелила най-много места. Макрон многократно е отхвърлял искането на групата, като вместо това е предпочитал да се обедини с по-малката консервативна партия Les Républicains (LR).

Оливие Фор, лидерът на Социалистическата партия, вече е предложил кандидатурата си за премиер, пише още Financial Times. Неговите заявки са да въведе висок данък върху богатството и да отмени увеличението на пенсионната възраст до 64 години, предложено от Макрон.

Социалистите са категорични, че ще управляват само за да приложат лява програма, която се разграничава от политиката на Макрон. Те са под натиск да демонстрират левите си убеждения преди кметските избори през следващата година, или рискуват да загубят позиции в полза на популистката крайна левица.

Друга възможност, макар и малко вероятна, е Бернар Казньов, бивш социалистически министър-председател, който напусна партията през 2022 г. заради решението ѝ да се присъедини към крайната левица. Името му се появи като възможен кандидат за министър-председател и миналата година – възможност, която беше отхвърлена от самите социалисти.

Последният сценарий е свързан с консерваторите. Макрон вече опита с Мишел Барние, консервативен политик и бивш преговарящ за Брекзит от страна на ЕС. Барние остана на поста си само три месеца, преди да бъде отстранен заради строгия си бюджет. Под ръководството на Байру консерваторите продължиха да сътрудничат на правителството на Макрон и дори имаха няколко министри.

Една от възможностите от този политически спектър е Ксавие Бертран, ветеран политик от LR, който оглавява северния регион О-де-Франс, където води постоянни битки с крайните националисти на Марин льо Пен. Акцентът, който той поставя върху защитата на работниците, го прави малко по-приемлив за левицата.