Преди точно година президентът на Франция Еманюел Макрон свика извънредни избори, на които крайнодесният “Национален сбор” на Марин льо Пен получи значително повече гласове от преди. Според френската конституция сега държавният глава отново има право да проведе предсрочни избори. 

Въпросът е дали Макрон ще поеме още веднъж такъв риск. През април той категорично отхвърли предположенията, че ще разпусне отново парламента. Но нещата не са толкова черно-бели. Центриското му правителство, водено от министър-председателя Франсоа Байру, се държи на косъм. 

Според няколко души, сред които приятели на президентското семейство, както и бивши и настоящи правителствени служители, президентът обмисля още едни извънредни избори, цитира POLITICO. 

През декември миналата година съпругата му Брижит сякаш още се двуоми дали Макрон е допуснал грешка. Докато придружава стар приятел по стъпалата на Елисейския дворец, тя задава един последен въпрос, преди гостът да си тръгне: „И ти ли мислиш, че беше глупаво решение?“

Много хора мислят по същия начин. Обявяването на изборите, разтърси нощта на европейските избори на 9 юни. Предвид нарастващата вълна на подкрепа за “Национален сбор” на Марин льо Пен на ниво ЕС, държавният глава прецени, че може да спре напредъка на крайната десница в страната си. Този рискован залог обаче се обърна срещу него. Партията на Макрон загуби и без това крехкото си мнозинство в парламента, а крайната десница спечели рекорден брой места в Националното събрание. 

Отговорът на въпроса на първата дама на Франция изглежда очевиден. Нещастните министър-председатели на Франция и техните парализирани правителства са оставени на милостта на “Националния сбор”, който подчертава, че може да свали Байру, когато пожелае.

Всъщност, в момента, в който Брижит задава въпроса на своя приятел, Франция току-що е загубила премиера Мишел Барние, по-малко от 100 дни след встъпването му в длъжност поради невъзможната политическа обстановка след от изборите. Освен всичко страната започна новата година без подходящ бюджет за първи път в съвременната си история. 

Проблемът с наследството на Макрон

„Поемам пълна отговорност“

В новогодишната си реч Макрон предложи своеобразно извинение за извънредните избори. „Реших да разпусна парламента, за да ви върна гласа. Това решение донесе повече нестабилност, отколкото спокойствие, и поемам пълна отговорност за това.“

Някои от най-близките съветници на Макрон обаче не смятат, че изразът “пълна отговорност” се равнява на истинско извинение, а държавният глава реално не признава грешката си.  

Алексис Колер, дългогодишният шеф на кабинета на президента, често описван като „вторият му мозък“, и Филип Гранжон, бивш специален съветник, често описват Макрон като хазартен играч, който напуска казиното с почти празни джобове, но убеден, че ще победи следващия път, разказва пред POLITICO бивш колега на въпросните лица. 

Макар че президентът отрече спекулациите за нови избори по време на посещението си в Мадагаскар през април, някои от съветниците му по това време препоръчват да не изключва тази възможност, макар и само за да може да използва заплахата от избори като политически лост. 

Бившия президент Франсоа Оланд, който назначава Макрон за министър на икономиката през 2014 г., казва, че не е убеден от публичните изявления на държавния глава. Оланд описва изборите като „последната власт“ на Макрон.

Отчаян президент, рискова игра: Как определят във Франция поведението на Макрон

Инстикт 

Няколко от политическите изчисления, които Макрон използва, за да оправдае разпускането на парламента, се оказаха много далеч от истината. Държавният глава е смятал, че левицата няма да успее да се обедини за три седмици. По време на среща той заявява, че е „по-добре да имаме [президента на “Националния съюз” Жордан] Бардела в Матиньон [резиденцията на министър-председателя], отколкото Льо Пен в Елисейския дворец през 2027 г.“

Бардела не успя да спечели поста на премиер с малко, защото левицата всъщност се обедини, опровергавайки прогнозите на Макрон. Набързо сформираният съюз спечели изборите, макар и да не успя да получи абсолютно мнозинство.

Една година по-късно най-верните поддръжници на Макрон все още се опитват да представят в положителна светлина решението, което, според проучване от миналия месец, все още се отхвърля от преобладаващото мнозинство. Приближените на президента твърдят, че високата избирателна активност – 66% в първия тур и 67% във втория – доказва, че първоначалната преценка на Макрон е била правилна.

Въпреки това, независимо от окончателното разпределение на местата, изборите демонстрираха нарастващото одобрение за крайната десница и на двата тура – важен сигнал преди президентски избори през 2027 г.

В крайна сметка единственото, което принуди Макрон да свика избори, е инстинктът. Няколко души, близки до президента, споделят, че той е очаквал правителството да падне през есента, когато депутатите гласуват новия бюджет.  

Макрон след присъдата на Льо Пен: Законът е еднакъв за всички

Макрон е бесен 

Иронията в големия залог на Макрон е, че в крайна сметка трябва да работи с премиер, който не обича да поема рискове. Приближени до него отбелязват, че той е бесен.

В много отношения двамата мъже са напълно противоположни. Макрон е млад инвестиционен банкер, превърнал се в политик, който се появи на политическата сцена и разруши системата, от която Байру е бил част десетилетия наред.  

Поддръжници на Макрон казват, че президентът тайно разчита на депутатите да отстранят премиера, било то по време на преговорите за бюджета или заради скандала с малтретиране на деца, който датира от 90-те години, когато Байру е министър на образованието.

Със слаб премиера евентуални предсрочни избори през есента вече не са само слух, а реална възможност, за която някои започват да се подготвят.

Ако правителството падне, Макрон може просто да избере да назначи нов министър-председател за да опита това, в което Байру и Барние се провалиха.

Проблемът с Макрон е, че той взима решения в последния момент. Именно това направи и миналото лято.