Във Франция набира скорост голямо антиданъчно движение в интернет, което поставя правителството на президента Еманюел Макрон в състояние на тревога, докато то се готви за потенциално експлозивен бюджетен сблъсък тази есен.

Репликата „Nicolas qui paie” (Никола плаща сметката) се e превърнала в лозунг за офис работниците, които смятат, че са прекомерно облагани с данъци, за да финансират разпадащата се социална система. А те могат да се окажат важен политически фактор, когато центристките либерали на Макрон са в отстъпление, а „Национален сбор” на Марин льо Пен гледа уверени към президентския пост през 2027 г.

POLITICO проследява произходът на новата кампания и лозунга до провокативно меме от 2020 г., в което френският президент е изобразен като отчаян 30-годишен работник от средната класа, хванал с ръце главата си. Мемето подсказва, че той плаща сметката на пенсионерите „Шантал и Бернар”, за да се наслаждават на круизи, както и социалните помощи за 25-годишния „Карим” и помощта за развитие на Африка.

Тази подновена кампания наскоро се превръща в отправна точка в политическия дебат във Франция, а един от големите въпроси е дали Льо Пен може да спечели повече гласове от групата „Никола“, която възприема нейната политика като съобразена именно с интересите на бейби бумърите „Шантал и Бернар“. Според данни на агенцията за мониторинг Visibrain, споделени с POLITICO, от началото на годината са публикувани над 503 000 туита за феномена „Никола плаща сметката”, като активността рязко се е увеличила от юни насам.

Никола – име, често срещано сред момчетата, родени през 80-те години – се превърна в символ на неудовлетворението на френската средна класа: твърде „богата“, за да получава помощи, но не достатъчно богата, за да избегне тежестта на нарастващите данъци. Слоганът понякога придобива по-мрачен, антиимиграционен тон, като в някои публикации се обвиняват чужденците, че експлоатират социалната система на Франция.

Тенденцията е станала толкова значителна, че Елисейският дворец вече я следи отблизо.

Проектобюджетът на Франция като сигнал за тревога за цяла Европа

„Обръщаме внимание на движения като „Nicolas qui paie”, казва пред изданието съветник от Елисейския дворец. „Това може да се разглежда като популистко крайнодясно движение или като предупредителен знак, че хората все по-малко приемат данъците. Ние смятаме, че е и двете, и че е знак, че данъците не трябва да се увеличават“.

Моментът е деликатен. Премиерът Франсоа Байру настоява за строг бюджет за 2026 г., който предвижда съкращаване на разходите с 44 милиарда евро и нови данъци. Той включва и политически провокативни мерки, като премахването на два от 11-те официални празници във Франция.

„През есента ще стане горещо“, казва друг френски служител. „Трябва да съкратим разходите с 30 милиарда, а ние не сме добри в съкращаването“.

Спомени за „жълтите жилетки“

Лозунгът „Nicolas qui paie“, някога популярен само сред крайнодесни групи, през последните месеци започва да си проправя път в съзнанието на все повече обществени групи. Според социолога от OpinionWay Бруно Жанбар лагерът на Макрон „има право да се тревожи“ за движението.

„Те знаят, че то достига до сърцата на техните избиратели, успешни млади хора, които вярват, че трябва да полагат много усилия в работата си и които гласуваха за Макрон“, посочва той.

За френския президент „Nicolas qui paie“ предизвиква неприятни спомени за друго народно движение – „Жълтите жилетки” през 2018 и 2019 г. То също възникна във Facebook и доведе до седмици на насилствени протести, които принудиха Макрон да направи редки отстъпки, оттегляйки планираното увеличение на данъка върху горивата и отстъпвайки от увеличението на данъците за пенсионерите.

Иронично, последното е точно от типа мерки, които биха могли да се харесат на днешното разочаровано поколение „Никола“.

Проблемът с наследството на Макрон

„Жълтите жилетки” и инициаятивата „Никола“ представляват различни демографски групи и е трудно да се предскаже как ще се развият подобни спонтанни движения и, което е по-важно, колко обществена подкрепа ще получат. Но друга тенденция също вече тревожи властите. Онлайн призивите за протести и „затваряне на страната“ на 10 септември се множат, набирайки популярност сред анти-Макрон групите в интернет.

Политическият жокер

С набирането на популярност на движението „Никола“, някои политици, дори в правителството на Макрон, се опитват да се възползват от привлекателността му сред разочарованите избиратели от средната класа. Миналия месец твърдолинейният министър на вътрешните работи Бруно Ретайло критикува предстоящия бюджет на Байру, като заяви, че ще направи нови предложения за увеличаване на доходите. По думите му в противен случай „Никола ще продължи да плаща“.

Междувременно Ерик Сиоти, консервативен депутат, през юни заявява, че „няма значение“, че Олимпийските игри в Париж са надхвърлили значително бюджета, защото „Никола е този, който плаща сметката“.

Но според социолога Жанбар, въпросът е дали това движение е признак за по-дълбока промяна, при която по-младите поколения със среден доход се отвръщат от традиционните партии и потенциално се обръщат към крайнодесни групи, включително тази на Льо Пен.

„Исторически погледнато, именно този тип население се е опитвал да привлече „Национален сбор“, казва той. „Ако успеят да пробият при този тип избиратели, те може да се доближат до привличането на мнозинството от електората“.

Превръщането на недоволството в интернет в гласове обаче може да се окаже трудно. Макар Льо Пен да остава фаворит в надпреварата за президентските избори през 2027 г., твърдата защита на правата на пенсионерите и социалните гаранции от страна на нейната партия може да влезе в противоречие с приоритетите на поддръжниците на движението „Никола“.

Дали Льо Пен има отговорите или не, може да е без значение, защото за много френски данъкоплатци политиката все повече се превръща в изразяване на недоволство от системата.