Съединените щати трябва да се обединят с Европа, за да увеличат натиска върху Владимир Путин и да го принудят да преговаря за прекратяване на войната срещу Украйна преди изтичането на крайния срок, наложен от Доналд Тръмп.

Това обявиха в събота външните министри на ЕС, цитирани от POLITICO.

На път за среща в Копенхаген няколко от тях изброяват нови санкции на ЕС, потенциални тарифи срещу руския износ, използване на замразените активи на Москва и твърди гаранции за сигурността на Украйна като начини за оказване на натиск върху руския лидер и засилване на позицията на Киев.

Френският външен министър Жан-Ноел Баро и неговите съмишленици обаче подчертават, че макар да идват от Европа, тези инициативи ще бъдат наистина ефективни само ако Вашингтон се присъедини към усилията за оказване на натиск върху Путин.

„Нанасяме удар в сърцето на руската военна машина“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен

Фицо вдигна ветото: Новите санкции срещу руския петрол и банки са факт

„Ако след няколко дни, в края на двуседмичния период, който той посочи на президента Доналд Тръмп, Владимир Путин продължи да се противопоставя на среща на високо равнище с президента на Украйна, тогава ще трябва да приложим по-строги санкции – санкции от страна на Съединените щати, но и европейски такива“, казва Баро пред репортери в Копенхаген.

ЕС работи по 19-ия пакет от санкции срещу Русия, най-вероятно насочени към енергийния и финансовия сектор, като същевременно проучва възможността за нови тарифи срещу руския износ, за да спъне допълнително икономиката на Москва, сочи документ, цитиран от POLITICO.

Но подобни действия трябва да бъдат съчетани с мерки от страна на Съединените щати, за да се убеди Путин да спре атаките си срещу Украйна, да се съгласи на среща с украинския президент Володимир Зеленски и най-накрая да приеме примирие във войната си срещу Киев, заявяват други министри.

„Сега работим по 19-ия пакет от санкции. Мисля, че би било много важно да го направим заедно с нашите трансатлантически приятели, по-специално Съединените щати“, казва финландският външен министър Елина Валтонен.

На 22 август Тръмп постави двуседмичен краен срок – последният от поредица крайни срокове – на Путин да се съгласи на преки преговори със Зеленски за прекратяване на войната, като заплаши с последствия, ако руският лидер не го направи. Но лидерите на ЕС изразиха скептицизъм относно вероятността тази среща да се състои, като германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е малко вероятно това да се случи.

Оттук и призивите от други страни да се увеличи натискът сега.

В коментарите си по време на срещата на Г-7 в Канада американският президент Доналд Тръмп намекна, че за момента няма да подкрепи по-нататъшни енергийни санкции срещу Русия

Защо подкрепата на САЩ е нужна за новите енергийни санкции на ЕС срещу Русия

„Трябва да окажем още по-голям натиск върху Путин“, акцентира и датският външен министър Ларс Локе Расмусен, чиято страна председателства ЕС. „Мисля, че е съвсем очевидно, че Путин просто се опитва да спечели време и да отвлече вниманието от атаките срещу цивилни граждани и инфраструктура, а наскоро и срещу представителството на ЕС в Киев“.

Вашингтон работи в тясно сътрудничество с редица страни от ЕС – известни като „коалицията на желаещите“ – за осигуряване на гаранции за сигурността на Украйна след прекратяване на огъня.

Баро казва, че военните лидери от коалицията на желаещите страни, включително САЩ, са провели първите си подробни дискусии за това как биха функционирали такива гаранции за сигурност, които биха могли да включват европейски войски на място. В петък главният дипломат на ЕС Кая Калас заяви, че по-голямата част от страните от ЕС са отворени към идеята за обучение на украински войници в Украйна в случай на прекратяване на огъня.

„Трябва да се ангажирате“, призовава и естонският външен министър Маргус Цахкна Вашингтон. „Гаранциите за сигурност трябва да бъдат формирани възможно най-скоро“.