Европейският съюз прие нов пакет санкции срещу Русия, насочени към енергийния и финансовия сектор, в опит да увеличи натиска над военната машина на Кремъл с цел постигане на временно прекратяване на огъня в Украйна.

Санкциите, одобрени в петък от посланиците в Брюксел, забраняват всички транзакции с 22 руски банки, Руския фонд за преки инвестиции и неговите дъщерни дружества, както и прякото и непрякото използване на газопровода „Северен поток“.

Освен това ЕС трансформира тавана на цените на руския суров петрол, фиксиран на 60 долара за барел от декември 2022 г., в динамичен механизъм, който ще остане с 15% по-нисък от средната пазарна цена, твърдят пред Euronews дипломатически източници. Новата горна граница ще започва от 47,6 долара за барел и ще бъде коригирана автоматично на всеки шест месеца, с възможност за ad-hoc корекции, ако пазарни колебания го изискват, допълват те.

САЩ, които по време на предишното управление на Г-7 бяха основен поддръжник на ограничението на цените, не подкрепиха преразглеждането в посока надолу.

„Нуждаем се от Русия на масата за преговори и трябва да сложим край на тази война. Натискът работи, тъй като Кремъл не разбира от нищо друго“, заяви Урсула фон дер Лайен след среща със сенатора от САЩ Линдзи Греъм

Къде е уловката: Може ли ЕС да удари цените на руския петрол без САЩ

Освен това на още 105 кораба, принадлежащи към т. нар. „сенчест флот“ – остарели танкери, използвани от Москва, за да заобиколи ценовата горна граница, е отказан достъп до пристанищата и услугите на ЕС. С това черният списък на „сенчестия флот“ вече наброява повече от 400 кораба.

С ключова промяна ЕС забранява вноса на петролни продукти, произведени чрез рафиниране на руски суров петрол и продавани в блока под различен етикет. Те идват предимно от Индия и Турция. Ограниченията са насочени и към 11 компании извън Русия, обвинени, че позволяват заобикаляне на закона, включително 4 в континентален Китай и 3 в Хонконг.

Това е 18-ият пакет от санкции от началото на войната през февруари 2022 г. Дипломат номер едно на блока Кая Калас го нарече един от „най-силните“ пакети до момента.

„Нанасяме удар в сърцето на руската военна машина“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. „Натискът е голям. Той ще продължи, докато Путин не прекрати тази война“, добави тя.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира новината в социалните мрежи, като заяви: "Решение на Европейския съюз, за което всички работихме заедно. Успяхме да укрепим 18-ия пакет от санкции срещу Русия за тази война и днес пакетът беше одобрен."

Той благодари на всички, допринесли за това и специално на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, на всеки лидер на държава-членка на ЕС, за тяхното единство и принципна позиция, на председателя на Европейския съвет Антонио Коща и на Дания за "наистина силния старт на нейното председателство на ЕС". Това решение е съществено и навременно, особено сега, в отговор на факта, че Русия засили бруталността на ударите по нашите градове и села.", допълни Зеленски.

Политическият пробив стана възможен едва след като Словакия оттегли ветото си, което досега възпрепятстваше одобряването на новите санкции. Причина за него беше съвсем друг въпрос: предложеното постепенно спиране на всички руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

Европейската комисия разкри пътната карта през май, а през юни представи проектозаконодателството, основано на постепенна забрана на краткосрочните и дългосрочните договори за доставка на газ.

Традиционно близките до Кремъл Унгария и Словакия се противопоставиха остро на „Пътната карта“, която предвижда след две години Европа да бъде енергийно независима от Русия

Опозицията в Брюксел: Планът на ЕС за отказ от руски горива е „икономическо самоубийство“

Като страна без излаз на море Словакия протестира остро срещу плана, като предупреди, че той ще повиши цените за потребителите, ще отслаби конкурентоспособността и ще застраши енергийната сигурност. Тъй като поетапното спиране на доставкирв се приема с квалифицирано мнозинство, Братислава прибягна до изискването на единодушие, за да издейства отстъпки от Брюксел.

По време на срещата на високо равнище на ЕС миналия месец словашкият министър-председател Роберт Фицо повиши залога с искания за финансова компенсация, които не бяха изпълнени.

Той заяви, че страната му рискува да бъде изправена пред съдебен иск от руския газов монополист „Газпром“ на стойност между 16 и 20 млрд. евро поради прекратяването на дългосрочния договор с продължителност до 2034 г. Европейската комисия, напротив, твърди, че забраните за доставка на газ ще действат като „форсмажорни обстоятелства“ в съда и ще предпазят правителствата и компаниите от щети, допълва Euronews.

Несъгласието на премиера на Словакия не е свързано със самите санкции от ЕС, а със съвсем друг въпрос: т.нар. пътна карта REPowerEU

Вето за милиарди: Какво стои зад интересите на Фицо срещу новите санкции към Русия

Безизходицата засили диалога между Братислава и Брюксел, като акцентът беше върху практическите решения за диверсифициране на енергийния микс на Словакия от Русия, укрепване на връзките със съседните държави и намаляване на нестабилността на цените.

Фицо приветства контактите като „конструктивни“, но запази позицията си, изненадвайки дипломатите, които смятаха, че ветото ще бъде оттеглено по-рано. Германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се намесиха в търсене на изход от задънената улица.

Във вторник фон дер Лайен изпрати на Фицо писмо от три страници с уверения за прилагането на постепенното извеждане от употреба, включително възможно отпускане на държавна помощ и средства от ЕС за „компенсиране на отрицателните последици за домакинствата и промишлеността“.

Тя обеща да изясни критериите за задействане на „извънредното прекъсване“ и временно да преустанови прилагането на забраните за доставка на газ в случай на „екстремни скокове на цените“. В писмото обаче не се споменава за специално пригоден финансов пакет за Словакия.

„Работим в тясно сътрудничество с най-пряко засегнатите държави членки, особено със Словакия, за да гарантираме, че поетапното прекратяване на вноса на руска енергия в ЕС ще бъде постепенно и добре координирано“, допълни фон дер Лайен.

Според Фицо, който публикува цялото поверително писмо в социалните мрежи, предложението на фон дер Лайен е категорично отхвърлено от коалиционните му партньори.

„Техният отговор е, че гаранциите на Комисията за Словакия са недостатъчни - някои дори ги определиха като НИЩО“, подчерта той.

След това поиска пълно освобождаване от поетапното изключване, за да продължи да купува руски газ до края на договора с „Газпром“ през 2034 г.

Унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че ходът е в отговор на плана RePowerEU, който цели да намали напълно вноса на енергия от Русия

Унгария и Словакия задействаха спирачката за новия пакет санкции срещу Русия

Но няколко дни по-късно, на фона на нарастващия натиск, Фицо се отказа от ветото си.

„На този етап би било контрапродуктивно да продължим да блокираме 18-ия пакет от санкции“, заяви в четвъртък вечерта. „Засега всички възможности са изчерпани и оставането ни на позицията на блокиране би застрашило нашите интереси“.

Премиерът обаче се зарече да продължи кръстоносния си поход срещу „идеологически и натрапчиво антируското“ поетапно изтегляне, както го нарече. „Започва вторият етап от нашата битка с Европейската комисия по въпроса за руския газ. Имаме ясен план за изпълнение на националните ни интереси.“, допълни той.

Сделката идва в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп втвърдява реториката си срещу Путин, като обещава да изпрати военна помощ на Украйна и да наложи „строги мита“ на Русия – сериозна промяна, която веднага беше приветствана в Европа. Белият дом обаче отказва да одобри по-нисък ценови таван за руския петрол, оставяйки съюзниците от Г-7 да действат самостоятелно.