През 1991 г. Надим Баджва емигрира в САЩ от Пакистан. Докато учи в колеж в Индиана, той работи на няколко места, включително като доставчик на пица за веригата ресторанти Papa Johns, където печели 4,25 долара на час.

Днес 58-годишният мъж притежава империя за бързо хранене. Баджва е основен франчайзополучател на Papa Johns в Северна Америка с над 270 обекта в цялата страна, разказва CNN.

Той е и главен изпълнителен директор на Bajco Group, която основава заедно с двамата си братя, и притежава разнообразен портфейл от компании в областта на строителството, технологиите, счетоводството и др.

Успехът на имигранта

Пътят на Баджва към успеха не е лесен. В началото на двадесетте си години той е първият в семейството си, който се премества в Съединените щати. А при пристигането си се сблъсква с много предизвикателства.

„Пристигането ми в САЩ беше всъщност първият ми полет в живота. Никога преди това не бях летял“, споделя Баджва пред медията. „Самото качване в самолета, пътуването сам дотук - имаше много тревога, но бях решен да успея“.

Преживява културен шок, тъй като има затруднения с комуникацията - по това време не владее английски език: „Понякога, когато си далеч от семейството си и си сам е много, много трудно“.

За да финансира разходите си за университета, Баджа започва да работи на няколко места.

„През първото си лято имах три работни места - миех чинии по време на закуската, а след това разнасях пици следобед и късно вечерта работех в Taco Bell“, разказа той пред CNBC. „Живеех във Форт Уейн, Индиана, и просто започнах да доставям за Papa Johns, когато дойдоха в града. Бакшишите бяха добри, така че това помогна“.

Баджва бързо се изкачва в йерархията на Papa Johns. Когато завършва университета през 1996 г., той вече е преминал пътя от куриер към регионален мениджър. След дипломирането си Баджва кандидатства за няколко корпоративни позиции – каквато е и първоначалната му цел, след като завърши.

„Кандидатствах за няколко работни места и в съзнанието си тайно се надявах да не получа корпоративна работа, но исках да опитам, защото това беше едно от нещата, които трябваше да отметна“, споделя той пред CNBC. „Просто не исках да съжалявам, че никога не съм кандидатствал, защото през целия си живот мислех, че ще работя в корпоративния сектор“.

В крайна сметка се оказва, че нито една от корпоративните позиции не предлагат повече, отколкото героят на този разказ печели в Papa Johns. По тази причина той решава да остане в пица бизнеса и в крайна сметка стига дотам, че управлява няколко пицарии, преди да стане франчайзополучател.

През юли 2002 г., с помощта на семейството си и банкови заеми, Баджва отваря първата си собствена пицария Papa Johns в Източен Ливърпул, Охайо.

„Купих употребявано оборудване на много ниска цена и по това време създадох магазина за половината от това, което бих платил, защото сам свърших голяма част от работата“, добавя той. „Цялата ми идея беше да отворя с възможно най-малко пари и да ги похарча за маркетинг“.

Разходите за изграждането на първия му обект възлизат на около 150 000 долара.

Трудно научени уроци

Баджва научава няколко урока в началото, благодарение на някои ключови грешки. Преди да отвори първия си ресторант, той се фокусира основно върху разгласяването на голямото откриване.

„Направих прекалено много маркетинг и на първия ден след откриването половината от екипа напусна, защото беше хаос“, продължава Баджва пред CNN. „Дойдоха твърде много хора, защото рекламирах прекалено много и се фокусирах повече върху рекламата, отколкото върху обучението на екипа да правят пици. Тогава научих колко е важно да си подготвен“.

След това, в рамките на шест месеца от откриването на първия ресторант, Баджва вижда, че приходите на ресторанта надхвърляха прогнозите, така че бързо открива още няколко.

„След два ресторанта си помислих, че няма проблем. Веднага след това отворихме още три, но се оказа, че нямам достатъчно количество добри хора и започнахме да се мъчим“, споделя още той.

Следва крачка назад и изчакване, преди следващия опит за разширяване.

„Имаше период, в който растяхме прекалено бързо и се сблъскахме с препятствия. През] 2008 г., по време на икономическата криза, изживяхме много трудни времена“, спомня си той, добавяйки, че в крайна сметка е благодарен за тези ранни неуспехи, защото те са го научили на всичко, което знае днес.

През цялото това пътуване, някогашният разносвач на пици научава колко е важно да се самоанализираш.

„Трябва да си скромен, защото в деня, в който започнеш да мислиш, че си постигнал всичко, според мен ще започне твоят упадък“, казва в заключение той.