На ръба на фиорд по скалистото западно крайбрежие на Норвегия се издига масивна, почти скулптурна конструкция, която символизира многомилиарден залог за икономическото бъдеще на енергийния сектор в Северна Европа.

Резервоарите в Йойгарден, близо до пристанищния град Берген, съхраняват хиляди тонове втечнен въглероден диоксид, извлечен от отработените газове на циментов завод в южна Норвегия.

Въглеродният диоксид, който се транспортира с кораб до резервоарите, скоро ще бъде изпомпван на около 110 километра навътре в морето и по 2600-метрова сонда в Северно море, където - според разработчиците на проекта - ще бъде заключен в порестите скали.

Норвегия отдавна е водещият производител на петрол и природен газ в Европа. Сега, с поглед към бъдещето, в което приходите от тези ресурси може да намалеят, Осло се стреми да използва експертизата на петролната индустрия и благоприятната геология на страната, за да предложи вид "сметищна услуга" за емисиите от тежката индустрия.

„Това, което можем да предложим, е гъвкаво решение“, казва Аксел Пленер, мениджър по експлоатацията на проекта, известен като Northern Lights.

„Достатъчно е да имате кей и резервоари за CO2 – и ние можем да дойдем и да го вземем“, добавя той пред The New York Times.

Решението от срещата на страните производителки идва на фона на засилващия се натиск от страна на Вашингтон за привличане на Москва на масата за преговори за Украйна

ОПЕК+ увеличава производството на петрол с 548 000 барела на ден от септември

Проектът се наблюдава внимателно като възможен модел за други инициативи, използващи технологията за улавяне и съхранение на въглерод (CCS), с цел да се намалят емисиите в индустрии като производството на цимент и торове, които изпускат огромни количества въглероден диоксид. Тези сектори са под нарастващ натиск в Европа заради въглеродните данъци и други екологични регулации.

Технологията CCS може да се окаже и нова бизнес линия за петролните и газовите гиганти. Пленер е бивш мениджър на находището Кнар, експлоатирано от Shell – най-голямата енергийна компания в Европа и един от собствениците на Northern Lights.

Shell има двама основни партньори в проекта – норвежката Equinor и френската TotalEnergies.

Въпреки че улавянето на въглерод отдавна се счита за важен инструмент за намаляване на емисиите, технологията се развива по-бавно от очакваното. Основните пречки са високите разходи и екологичните опасения.

„Това е първият от много бъдещи проекти, които ще изглеждат по подобен начин“, казва Мейрид Евънс, вицепрезидент и ръководител на глобалните изследвания по CCS в енергийната консултантска компания Wood Mackenzie.

Според нея има множество проекти в процес на планиране, и онези, които получат зелена светлина, могат да бъдат рентабилни.

„Ще са толкова доходоносни, колкото производството на нефт или газ? Вероятно не. Но ще са по-стабилни“, казва тя пред NYT.

В знак на нарастващо приемане на технологията, 20 финансови институции са се съгласили да отпуснат около 8 милиарда паунда дълг за два CCS проекта в Североизточна Англия, включително газова електроцентрала Net Zero Teesside Power.

Сделката е организирана от френската банка Société Générale.

Това е „важен етап“, казва Карл Грийнфийлд, анализатор в Международната енергийна агенция (IEA).

В Норвегия целта на енергийните гиганти е да мащабират услугата и намалят разходите, като създадат регионална мрежа, която обслужва индустриални замърсители в района на Северно море.

Президентът на САЩ се закани да удари с тежки мита най-важните клиенти на руски петрол – Китай и Индия, но подобен ход заплашва да разтърси целия световен пазар

Тръмп посяга към най-силната карта срещу Путин – петрола. Но какво ще му струва това

По различни договорености, Wood Mackenzie изчислява, че клиентите ще плащат между 50 и 60 долара на тон за да се освободят от въглеродния си диоксид – по-малко от въглеродния данък в ЕС, който е около 70 евро на тон.

Освен терминала в Йойгарден, Northern Lights е поръчала и специализирани танкери, построени в Китай, за превоз на CO2. Два вече са доставени, а още два се очакват.

Корабите, дълги над 120 метра, имат цилиндрично платно (роторен ветроход) за икономия на гориво, както и множество резервоари и тръби, предназначени за специфичния товар.

Капитан Хроар Скофтеби, командир на кораба Northern Pathfinder, казва, че неговият кораб ще превозва CO2 между електроцентрали на Orsted (датска компания за възобновяема енергия) край Копенхаген и терминала в Йойгарден.

Northern Lights има също договори за приемане на CO2 от завод за торове в Нидерландия и от отоплителна и електрогенерираща инсталация в Швеция.

За да насърчи участието, норвежкото правителство отпуска около 34 милиарда крони, за да покрие около две трети от разходите по изграждането на съоръженията и първите 10 години от експлоатацията им.

Допълнително финансиране идва от Швеция и Европейския съюз.

Осло се стреми да превърне петролната си индустрия в предимство и да заеме лидерска позиция в Европа в т.нар. „социално-икономически изгодно съхранение на CO2“.

Според правителствени оценки, скалите под норвежкия шелф имат капацитет да съхранят до 80 милиарда тона въглероден диоксид – еквивалент на 1600 години норвежки емисии при сегашните нива, използвайки изчерпани газови находища и други порести формации.

Правителството прави участието в Northern Lights рентабилно. Според Wood Mackenzie, Shell и останалите партньори могат да постигнат печалба от около 10%.

Разходите обаче остават високи, а проектът е осъществим само благодарение на държавната подкрепа.

„Тъй като улавянето на въглерод е нова индустрия, тя все още се нуждае от субсидии или правителствена подкрепа“, казва Бернхард Куделка, вицепрезидент за CCS в Shell.

Евънс от Wood Mackenzie изчислява, че транспортирането и съхранението на CO2 струват около 75 долара на тон, но улавянето му може да струва до 400 долара на тон в зависимост от вида на инсталацията.

Това означава, че производителите на продукти като цимент, който обикновено струва около 130 евро на тон, ще трябва да намерят начин да начисляват премия за по-екологичен продукт.