Благодаря за предложението от 1 милиард долара, Марк. Ще го откажа!
Какво кара най-големите AI таланти в Силициевата долина да отхвърлят абсурдно изгодни оферти?
&format=webp)
Докато се опитва да навакса изоставането си в надпреварата за генеративен изкуствен интелект, преди няколко месеца Марк Зъкърбърг се свързва с бившия главен технологичен директор на OpenAI – Мира Мурати. Предлага ѝ купи нейния новосъздаден стартъп Thinking Machines Lab.
Когато тя отказва, през следващата седмица изпълнителният директор на Meta се обърнал към над 10 от около 50-те служители на Мурати, за да разбере дали биха напуснали. Основната му цел бил Андрю Тълок – водещ изследовател и съосновател на стартъпа.
За да го привлече, Зъкърбърг му предложил пакет от възнаграждения на стойност до 1,5 милиарда долара в рамките на поне шест години, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на свои източници.
Тълок отказал. Никой от колегите му също не напуснал.
Говорителят на Meta – Анди Стоун – нарича описанието на офертата „неточно и нелепо“, подчертавайки, че размерът на всякакво възнаграждение зависи от покачването на стойността на акциите. Той допълва пред WSJ, че Meta не се интересува от придобиването на Thinking Machines.
Дори в Силициевата долина, където топ инженерите отдавна разполагат с извънмерна икономическа сила, отказите на деветцифрени оферти са рядкост.
Но с ескалацията на битката за AI таланти, дори компаниите с най-дълбоки джобове откриват, че парите вече не са всичко.
Докато някои изследователи на AI се държат като свободни агенти и сменят лаборатории в търсене на повече пари и влияние, немалко други демонстрират непоколебима вярност към своите лидери – харизматични фигури, които в технологичната индустрия се ползват със славата на рок звезди.
Тази култура в стартъпите допълнително сплотява екипите. А след години на масово „издърпване“ на служители, компаниите стават все по-умели в защитата на собствените си кадри.
OpenAI и стартъпите, създадени от бивши нейни служители като Мурати, често са мишени на Зъкърбърг в неговите мащабни опити за привличане на таланти. Още от началото на надпреварата на AI терена, пионерите в областта примамваха изследователи с обещанието, че ще работят по историческата мисия за създаване на общ изкуствен интелект (AGI) – система, по-умна от човек в повечето задачи.
OpenAI – с основатели като Сам Алтман, Илон Мъск и Иля Суцкевер – превърна тази мисия в почти религиозен кръстоносен поход, с нестопанска харта, чиято цел е да гарантира, че разработките ще бъдат в полза на човечеството.
Meta се е свързала с над 100 служители на OpenAI. Успяла е да наеме поне 10 от тях. На 25 юли Зъкърбърг избра Шенгдзя Жао – китайски изследовател с три години стаж в OpenAI – за ръководител на новия екип по суперинтелигентност в Meta.
Изследователите от OpenAI, които засега са отказали предложенията на Meta, са останали, защото вярват, че OpenAI е най-близо до постигането на AGI. Те предпочитат по-малка компания и се притесняват труда им да не бъде използван за продукт, ръководен основно от рекламни интереси, твърдят източници на WSJ, запознати със ситуацията.
Зъкърбърг е успял да привлече още по-малко хора от Anthropic – стартъп на стойност 170 милиарда долара, ръководен от Дарио Амодей, който преди пет години напусна OpenAI и отведе със себе си част от най-добрите кадри на компанията.
Всичките седем съоснователи на Anthropic все още работят в стартъпа. Много от тях се запознали с Амодей преди повече от десетилетие чрез движението ефективен алтруизъм – социално течение, което набра популярност сред изследователите с ранните си предупреждения, че AI може да излезе извън контрол и да унищожи човечеството. Част от тях дори са живели заедно в обща къща в Сан Франциско, където обсъждали най-добрите начини да даряват богатството си и рисковете, които AI носи.
Зъкърбърг все пак е успял да наеме двама служители от Anthropic – Джоел Побар и Антон Бахтин – и двамата с предишен опит в Meta.
Суцкевер е изградил основаната миналата година компания Safe Superintelligence (SSI) така, че да бъде почти непробиваема за конкуренцията. За разлика от Амодей, Суцкевер не e привлякъл голям брой изследователи от OpenAI.
Повечето служители на SSI не са широко познати в Силициевата долина, отчасти защото компанията търси обещаващи технолози с нови идеи, които Суцкевер може да обучава. На служителите дори се препоръчва да не споменават SSI в своите LinkedIn профили, за да не станат обект на „отвличания“ от конкуренцията.
По-рано тази година Суцкевер също е отхвърлил предложение от Зъкърбърг за закупуване на SSI.
Мира Мурати, която прекара шест години в OpenAI, преди да напусне през септември миналата година, вече има своя собствена група от „апостоли“.
Родена в Албания, тя се присъединява към OpenAI, когато организацията все още е малка изследователска лаборатория, помага при пускането на първия ѝ продукт и впоследствие оглавява почти всички ключови дейности като главен технологичен директор.
В OpenAI тя е известна със своята емоционална интелигентност и липса на его – качества, които ѝ спечелиха лоялността на изследователския и инженерния състав.
В Thinking Machines тя въвежда подобна структура без йерархична суета, както в OpenAI и SSI, където дори старши изследователи са обозначени просто като „Член на техническия екип“ (Member of Technical Staff) – в духа на колегиалната и равнопоставена култура.
Когато създава Thinking Machines през февруари, повече от 20 бивши колеги от OpenAI я последват, включително съоснователят Джон Шулман – един от основните умове зад ChatGPT, който само няколко месеца по-рано е преминал към Anthropic. Много от изследователите на Мурати идват от екипа по пост-тренинг на OpenAI – подразделението, което създава ChatGPT и отговаря за обучението на моделите как да комуникират с хора.
Какво точно създава Мурати в момента, остава строго пазена тайна – дори за някои от нейните инвеститори, които наскоро вложиха 2 милиарда долара в компанията. Обявената ѝ мисия е да направи „системите с изкуствен интелект по-достъпни за разбиране, персонализируеми и по-общоспособни“.
Наскоро Мурати заяви, че компанията разработва „мултимодален AI, който работи така, както вие естествено взаимодействате със света“, и че първият ѝ продукт ще бъде представен „в рамките на следващите няколко месеца“. Стартъпът е наел офис в тиха част на квартал Mission в Сан Франциско – само на няколко пресечки от централата на OpenAI.
Списание Wired по-рано съобщи за някои от опитите на Meta да привлече таланти от Thinking Machines.
Андрю Тълок – посочен като съосновател на Thinking Machines – е бил обект на настойчива кампания за привличане от страна на Марк Зъкърбърг и Александър Уанг, новоназначен ръководител на лабораторията за суперинтелигентност в Meta. И двамата го засипвали с послания с покани да се присъедини към тях.
Тълок е родом от Австралия и е завършил Университета в Сидни с най-висок успех сред студентите в областта на науката. Работил е по машинно обучение във Facebook в продължение на 18 месеца, преди да започне следдипломна квалификация в Кеймбридж. По-късно се премества в Калифорния, където отново се присъединява към Facebook – този път в екипа по изследвания на AI – и в крайна сметка достига до званието „изключителен инженер“ – една от най-високите технически длъжности в компанията. „Определено беше познат като изключителен гений“, казва пред WSJ Майк Върнъл, бивш директор във Facebook, който е работил с Тълок.
През 2016 г., няколко години след като Тълок се присъединява към Facebook, президентът на OpenAI – Грег Брокман – се опитва да го наеме като един от първите служители на организацията. В имейл до Илон Мъск Брокман пише, че Тълок получава 800 000 долара годишно във Facebook и вероятно ще се опита да договори още повече. По онова време OpenAI предлага на новите си попълнения годишна заплата от 175 000 долара и бонус от 125 000 долара.
„Андрю е много близо до това да каже „да“. Но се притеснява от толкова голямата разлика в заплатата“, пише Брокман на 21 февруари.
Тълок не се присъединява към OpenAI тогава.
Той го прави едва седем години по-късно, когато ChatGPT вече е глобален феномен, а оценката на стартъпа се изстрелва в стратосферата.