Стив Джобс не беше известен с писателските си умения, но острите му имейли са оставили отпечатък в корпоративната комуникация. Един от най-известните му е от 2005 г. до Брус Чизен, тогавашния изпълнителен директор на Adobe:

Брус,

Adobe набира служители от Apple.

Вече са наели един и се обаждат на много други. Имам политика да не взимаме хора от Adobe. Изглежда, че вашата е различна.

Един от нас трябва да я промени. Моля, уведоми ме кой.

Стив

Имейлът, заедно с много други, беше представен като доказателство в съдебно дело между антитръстовия отдел на Министерството на правосъдието на САЩ, осем компании от Силициевата долина и десетки хиляди служители, които твърдяха, че заплатите им са били потискани заради тайни споразумения между ръководители.

Apple, Adobe, Google, Intel, Intuit, eBay, Pixar и Lucasfilm бяха принудени да платят близо 500 милиона долара обезщетения.

Джобс се оказа в центъра на вниманието в един от най-скандалните случаи в историята на американската технологична индустрия, пише TechCentral.

„Бих бил много доволен, ако вашият отдел за подбор на персонал спре да прави това“, пише той до президента на Google Ерик Шмит през 2007 г., препращайки имейл от екипа за набиране на персонал на Google. Служителят, който е примамвал кадрите на Apple, е бил незабавно уволнен.

В друг случай, съоснователят на Google Сергей Брин разказва на колеги, че е провел „нервен“ телефонен разговор от Джобс, който е заплашил с „война“, ако компанията продължи да се опитва да набира таланти от екипа за уеб браузъри на Apple.

Офертите към други хора трябва да спрат, докато не „получат разрешение от Apple“, инструктира Брин.

„Нямаше съмнение, че се споразумяват“, казва икономистът Орли Ашенфелтер пред Bloomberg.

Aшенфелтер е главен свидетел по едно от антитръстовите дела.

„Последиците дадоха урок на служителите по човешки ресурси в различните компании какво е наистина подходящо да се прави. Въпросът е: колко дълго трае този урок?“

Днес, когато някои от същите играчи са впримчени във война за таланти в областта на изкуствения интелект, започваме да разбираме от какво се е страхувал Джобс: безмилостна борба за най-кадърните кадри, в която служителите държат всички козове.

Топ инженерите са ухажвани като звезди. Meta, например, предлага „заплати до 300 милиона долара за четири години“, съобщи по-рано Wired, позовавайки се на вътрешни източници. (Meta оспорва твърдението.)

Какъвто и да е размерът на пакетите, ловът за таланти причинява значително безпокойство сред лидерите на компаниите.

„Чувствам се така, сякаш някой е влязъл в дома ни и е откраднал нещо“, пише главният директор по изследванията на OpenAI, Марк Чен, в съобщение до персонала на стартъпа, цитирано от Wired.

Малко хора ще съчувстват на тези на върха, но други рискове засягат и обикновените служители. Такива огромни пакети обръщат с главата надолу представите за компенсации, които дават някакво подобие на справедливост в компанията, посочва Ашенфелтер.

Дийди Дас, инвеститор в AI с Menlo Ventures, казва пред Business Insider, че в сектора има „чувство на ревност, завист и безпомощност“.

Но главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман, въпреки че е силно конкурентен, е наясно, че не може просто да копира подхода на Джобс и да се опитва да спира другите компании да прелъстяват таланта му с тихи задкулисни сделки.

От една страна, основните играчи изглежда изпитват нарастващо презрение един към друг. И по-важното е, че възможностите за талантливите инженери в областта на изкуствения интелект не се ограничават до най-големите компании.

„В сравнение с миналото“, посочва Фирас Созан, изпълнителен директор на групата за технологично набиране на персонал Harrison Clarke, „не са ви нужни толкова много инженери, за да създадете продукт. Мисля, че отчасти причината Марк Зъкърбърг да прави това е, защото един невероятен инженер просто ще говори с Intel Capital или Andreessen Horowitz и ще получи финансиране за собствен бизнес.“

Може би, в резултат на всичко това, ще започнем да виждаме връщане към технологичните компании, които се опитват да убедят служителите, че тяхната роля не е просто работа, а призвание, което е по-голямо от броя на нулите в техните чекове.

„Виждаме ли причините за присъединяване към компаниите по-малко свързани с компенсацията и повече с това, което всъщност се изгражда? 100%“, казва Созан.

Аргументът на OpenAI, за да предотврати напускането на своите служители, е да докаже, че изкуственият интелект е единствената истинска цел на компанията, докато тези, които работят в Meta, работят за по-посредствени продукти.

„Мисионерите ще победят наемниците“, казва Алтман на персонала си в служебно съобщение.

Иля Суцкевер, съосновател на OpenAI, който напусна, за да стартира свой собствен стартъп, Safe Superintelligence, е уверил служителите, че няма да се поддаде на такива опити.

„Имаме изчислителната мощ, имаме екипа и знаем какво да правим. Заедно ще продължим да изграждаме безопасен свръхинтелект“, пише той, цитиран от Bloomberg.

Въпреки това изглежда, че е загубил своя изпълнителен директор, Даниел Грос, в полза на Meta.

По всичко изглежда, че AI компаниите не могат да разчитат на тактиките на сплашване, използвани от Джобс, за да попречат на служителите да търсят по-добри и доходоносни възможности.

Вместо това лидерите трябва да убедят служителите, че тяхната работа с изкуствен интелект е тази, която ще има най-голямо значение в учебниците по история. Дали кадрите ще се хванат на това е друг въпрос.