Как Доналд Тръмп иска да превърне мира в Конго в печеливша сделка за САЩ

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп предприема поредния си удар по някои критични геополитически въпроси, като този път концентрацията пада в сърцето на Африка. Белият дом поема водеща роля в своята амбициозна, но оспорвана инициатива за мир, която има за цел да прекрати десетилетния конфликт в Източна Демократична република Конго, където вълните на нестабилността преливат чак до Руанда, пише BBC.

Но зад усилията за мир, естествено, стои добре познатият модел на Тръмп: получавате мир, само ако има сделка (в която САЩ печелят нещо, разбира се). Или както го описва проф. Алекс де Ваал, директор на базираната в САЩ World Peace Foundation: „нова формула за мир, която съчетава популистки спектакъл с търговско договаряне“.

Целта е стратегически достъп до минералните богатства на ДРК. Минерали като кобалт, мед, литий и тантал са от изключително значение за съвременната икономика – независимо дали става въпрос за чипове в телефоните, батерии на електромобили или технологиите за изкуствен интелект. И докато Китай вече е „захапала“ сериозен дял от тези ресурси, по думите на проф. де Ваал, САЩ „се опитват да ги догонят“.

Очакванията са, че президентът Тръмп скоро ще приеме лидерите на Конго и Руанда – Феликс Чисекеди и Пол Кагаме – във Вашингтон, където те ще подпишат официален мирен договор. Сделката, която Тръмп нарича „триумф“, е съпътствана от икономически ангажименти за американски инвестиции в региона.

„Вземаме голяма част от правата за минералите в Конго като част от тази сделка“, обяви Тръмп малко преди подписването ѝ на 27 юни.

Говорителят на правителството в Конго – Патрик Муяя – потвърждава пред BBC, че ДРК наистина е готова да доставя „критични минерали“ на САЩ в замяна на споразумение за сигурност. Страната разполага с изчислени от Държавния департамент на САЩ ресурси на стойност 25 трилиона долара – потенциална златна мина за Силициевата долина.

Но в замяна на какво?

От гняв до призиви за мир: Световните лидери за американската атака

Южноафриканският експерт по минно право проф. Ханри Мостерт предупреждава, че ДРК рискува да изгуби суверенитет над своите ресурси, ако се обвърже с неясни гаранции за сигурност – и то в дългосрочен план.

„Колко години ще трябва ДРК да дава своя добив на американски инвеститори? 20 или 50? Каква е цената на мира?“, пита тя.

Проф. Мостерт сравнява подхода, използван от САЩ, с китайските и руските „ресурсно-бартерни“ сделки в Африка. „В Ангола, например, Китай изгражда инфраструктура в замяна на петрол – и дори когато цените се вдигат, Ангола не получава повече за него.“

В същото време ситуацията в източната част на ДРК все още е крехка. Бунтовническата група M23 извършва масирана офанзива в началото на годината, като овладява територии и незаконно изнася минерали в Руанда, сочи скорошен доклад на ООН. Минералите се смесват с рудата от Руанда и достигат до глобалните пазари – „в огромни обеми“.

Руанда отрича подкрепата си към М23, въпреки доказателства от страна на ООН за присъствие на хиляди руандски войници в ДРК.

„Нито мир, нито война“: Как стратегията на Техеран се срина с гръм и трясък

Сделката, на която САЩ е посредник, предвижда създаване на „регионална рамка за икономическа интеграция“, която има за цел да спре контрабандните канали и да изгради „взаимноизгодни партньорства и инвестиции“ за просперитета на региона.

И докато САЩ се фокусират върху регионалното измерение, Катар – близък съюзник на Вашингтон – работи по вътрешния конфликт между правителството в Киншаса и бунтовниците от М23. Това разкрива пред BBC изследователят Брам Верелст от Institute for Security Studies.

Според проф. Джейсън Стърнс, политолог със специализация в региона, Катар се намесва по молба на Руанда, която вижда САЩ като про-конгоански настроени. Залозите за Катар не са малки – страната строи ново летище в Кигали на стойност милиарди долари и води преговори за дял в националния авиопревозвач.

Съгласно сключеното споразумение, ДРК и Руанда се ангажират с „механизъм за координация на сигурността“, който трябва да бъде задействан до края на юли. Очаква се и окончателен мирен договор с участието на М23 до 18 август.

Но, както предупреждава анализаторът от International Crisis Group Онеспфор Сематумба, разстоянието между подписаните документи и реалния мир е доста дълго – и в случая вероятно ще бъде осеяно с трудности.

M23 настоява да не отстъпва нито „сантиметър“ от завзетите територии, въпреки че, по думите на Сематумба, се е съгласила на установяване на „държавна власт“. Той предлага модел на „съвместно управление“ като потенциална форма на компромис.

100 дни по-късно: Какво се случи със заявката на Тръмп за мир в Украйна след 24 часа

Още един важен момент е исканото от ДРК изтегляне на руандските войски – нещо, което Кигали обвързва с „неутрализирането“ на групировката FDLR – милиция, произлязла от участници в геноцида в Руанда от 1994 г. Опитите за разоръжаване на FDLR вече са се проваляли неколкократно през последните 30 години.

„Самите тълкувания на подписаните текстове от страните показват колко труден ще бъде пътят напред“, казва Сематумба.

Проф. Мостерт допълва, че „дипломацията сама не може да изгради мир. Необходима е трансформация на болката чрез диалог, участие на местните общности и признаване на историческите травми от десетилетия ресурсна експлоатация.“

Или казано по друг начин – ако Доналд Тръмп иска мирът в Конго да продължи достатъчно дълго, за да се реализират американските инвестиции, ще трябва не само да се снима с подписания договор, а да поддържа натиска и интереса си още доста време.